News

Исках да напиша впечатленията си от Тейде на Канарските острови, но попаднах на снимките от Санкт Петербург, и … „Първите неща първо“, както се казва на един друг език.

И така, беше много вълнуващо да се кача на самолета (с 30 минути време за прекачване във Виена) и да се озова в Санкт Петербург, който е най-северната точка до която съм била.

След като кацнахме, се придвижихме някакси до Царское село, което е квартала с царски дворци и паркове, и, да, ние бяхме настанени някъде там, в една вила на Университета на Санкт Петербург, с наистина царски стандарт. Едно от най-луксозните места, в които съм отсядала за подобни работни срещи. Близо до Екатерински парк, който изглежда така…

С най-различни постройки около водата.

Освен това, пристигането ни съвпадна с първия (или втория) фестивал на Белите нощи, който се пада на 20ти-21ви юни, и цялата нощ е светло. Фестивалът представлява хора, ходещи, пеещи, пиещи, танцуващи, и празнуващи по улиците цяла нощ - нещо, към което с удоволствие се присъединихме, и в най-тъмният момент на нощта градът изглеждаше ето така:

А също през деня, Санкт Петербург е един много европейски изглеждащ град. Има много забележителности, и много позлатени покриви и кубета, например Исакиевският събор. И места откъдето градът се вижда отвисоко. И много, много църкви и катедрали. Ние успяхме да видим няколко от забележителните места и замъци.

И това.

А улиците с каналите са грандиозни.

Тук се вижда и една от най-известните и живописни руски църкви, Възкресение Христово или Спасител на пролятата кръв… По-точно, построена на мястото където Александър II е бил смъртоносно ранен, и затова се нарича “Църквата на нашият спасител върху пролятата му кръв“.

Бяхме и до музеят на Космонавтиката и ракетните технологии, показващ скафандри, и различни ракети с които първите руски космонавти са летяли. Там беше и ракетата на първото куче космонавт, на която не мога да намеря снимка, затова пък имам тази:

На следващият ден посетихме дворците в Царското село, Екатеринският дворец, с известната Кехлибарена стая, от която нямам снимка, но могат да се намерят много такива. Дворецът е целият със златни или позлатени орнаменти.

И отново много красиви паркове - това май е същият Екатерински парк.

Аз бях единствената, която разбира какво пише по менютата в ресторантите, и трябваше всеки път да превеждам менюто. И имената на ресторантите.

Санкт Петербург може да изглежда европейски, но си има типично руски привкус, особено в предградията, където са типичните огромни панелени квартали, и на излизане от някои метро станции.

На последният ден имахме време да посетим Ермитажа, преди полета. Ермитаж – това е музеят за изящни изкуства, в който има картини от най-известните художници, много от тях импресионисти. За мен беше много вълнуващо, тъй като от ранно детство вкъщи имахме книги от Ермитажа с картини, които бяха много впечатляващи, и аз не мислех че някога ще ги видя на живо.

И така, редяхме се на километрична опашка за билети, и аз отидох до малкото кафене да взема нещо за пиене. На пода забелязах синя банкнота, която вдигнах, вярвайки че е 500 рубли или нещо подобно.

Беше 500 евро. Което се равняваше на половин наем в Амстердам. А за Русия, вероятно една заплата, или повече. Държах я в ръка и се оглеждах, няма ли някой да си я потърси. След това я прибрах и се наредих за кафе. Все още никой нищо не казваше, нито даваше знак че нещо липсва. Аз бях в голяма дилема, какво да правя с находката. Обадих се на приятеля ми в Холандия, който ме посъветва да я занеса на пазачите. Ха!

След това, влезнахме в музея, и видях на живо всички картини които бях виждала по снимките вкъщи. И още картини, от които най-много ме впечатлиха тези на Кандински.

След това, отидохме до летището, и обратно вкъщи.

В Амстердам проверих дали банкнотата е истинска. Казаха ми, че ако е фалшива, ще я задържат. Но се оказа истинска, и ми я върнаха.

Интересно място е Санкт Петербург. Или поне беше преди няколко години.