Бунарджик, често произнасян като Бунарджика, понякога наричан и Хълм на освободителите (официално, но рядко използвано име), е един от шестте днешни хълма в Пловдив – втория по големина град в България.
Най-често използваното име за паметника е името Бунарджик, често произнасяно като Бунарджика. Името идва от турската дума „бунар“, което в буквален превод означава кладенец, но в случая по-скоро приема значението на думата извор, а хълмът е наречен така, защото на територията му има няколко извора. Римският акведукт, по който Филипопол (античното име на Пловдив) се е снабдявал с питейна вода от Марково, e опасвал склоновете на Младежкия хълм и Бунарджика. От тях водата се е разпределяла до Сахат тепе и Небет тепе.
Най-старото име, използвано за хълма, вероятно е тракийското название Пурд, а по-късно е използвано гръцкото име Кринис. Подобно на името Бунарджик, тези две думи също означават извор.
В периода на античността хълмът е бил известен като Хълма на Херкулес, тъй като на върха му е имало статуя на този древен герой.
Официалното име на хълма, което е Хълм на освободителите, предимно не се използва.
Често срещано и често използвано название за този хълм е Альоша. Това име произлиза от статуята, която представлява Паметника на съветската армия и за която името се използва често.
Хълмът Бунарджик се намира в централната част на Пловдив, западно от най-старата му историческа част. Със своята 244,5 метра надморска височина (234 м – Хълма на освободителите + 10, 5 м — паметника) хълмът е вторият по височина от пловдивските тепета. Върхът му се намира на приблизително 108 метра над нивото на града.
В подножието на тепето се е намирал и главният резервоар на водите в града. В средата на 30-те години по предложение на кмета Божидар Здравков хълмът е преименуван на Хълм на освободителите.
Руският паметник
През 1881 г. на върха е построен така нареченият Руски паметник. Този паметник е посветен на загиналите в Руско-турската освободителна война от 1878 г. Тогава е извършено и първото регистрирано залесяване на хълма.
През 1901 г. на хълма е открит ресторант на открито, известен сред жителите с това, че сервира жабешки бутчета като специалитет.
Ресторант Бунарджик
През 1908 г. кметът на града Христо Г. Данов отказва на княз Фердинанд терен на Бунарджика за построяване на дворец.
През 1950-те години за кратко време хълмът се е наричал „Сталин“. През 1954 г. на върха на хълма е издигнат 15 метров паметник на Съветската армия, известен като „Альоша“. По-късно е построен и Летният театър в подножието на хълма.
С посещението на Юрий Гагарин през 1961 г. в града се поставя началото на алеята на космонавтите, разположено недалеч от Альоша.
Алеята на космонавтите
Хълмът е популярно място за отдих и е много посещаван. От върха на хълма се откриват прекрасни гледки към всички географски посоки. Възможно е да се види целия град Пловдив, Родопите и Старото поле, както и относително голяма част от Горнотракийската низина.
Хълмът е обявен за природна забележителност Хълм на освободителите на 12 януари 1996 г. Голяма част от територията на хълма е защитена като природен паметник с цел запазване на ландшафта на уникални геоморфоложки образувания – част от тепетата в Пловдив.
Интересни факти
Статуята на войник, издигаща се на върпа на Бунарджика, която представлява Паметника на Съветската армия, е направена по реален жив модел, съветския войник Алексей Иванович Скурлатов, откъдето идва и името й Алоша.
Територията на хълма в миналото е била използвана и за погребения. В античността там е имало римски некропол, а по-късно през Средновековието, по време на османското владичество, турско гробище.