Днес стадионът се намира в центъра на Пловдив, под главната пешеходна улица. Северният край на съоръжението се вижда от площад „Джумаята“. По-голямата част все още се намира под сградите по главната улица, минаваща на юг от видимата част, където се виждат части в основите на няколко магазина. Централният вход на стадиона се намира на днешния площад Каменица.

Необичайно е, че стадионът е разположен в рамките на укрепения град (в северния му край), между двете крепостни стени (повечето стадиони на други места са били разположени извън градските стени), в естествен купообразен терен между Таксим тепе и Сахат тепе.

Античният стадион в град Филипопол е построен в началото на II век по време на управлението на римския император Адриан във величествен архитектурен стил, характерен за сградите на този тип от този период, особено на територията на Мала Азия. Докато се е строил стадионът, Филипопол е бил столица на римската провинция Тракия. По време на разцвета на град Филипопол между втори и четвърти век на стадиона редовно се провеждат атлетически игри под имената Кендрийски игри (в чест на Аполон) и Александрийски игри (в чест на Александър Велики). Тези атлетически игри са били много важни и са посещавани редовно от най-висшите длъжностни лица на Древен Рим, включително най-малко четирима римски императори, които са Адриан, Марк Аврелий, Хелиогабал и Марк Юлий Филип. Възпоменателни монети дори са сечени в чест на тези игри. След като император Теодосий I забранява леката атлетика в края на четвърти век, стадионът е използван като хиподрум. Последните споменавания на стадиона идват от писанията на византийската принцеса Анна Комнина от края на XI век, която е силно впечатлена от съоръжението (въпреки факта, че по това време вече е имало руини от него).

_{Cнимка от разкриването на античния стадион в Пловдив през 1976 г.}

Стадионът е открит случайно при археологически разкопки, проведени през 1923 г. в югозападния ъгъл на площад „Джумаята“, а разкопките са извършени от археолозите Д. Цончев, Л. Ботушарова и М. Мартинова-Кютова. По-задълбочени разкопки обаче са извършени пет десетилетия по-късно от археолога Лилия Ботушарова. Тогава са открити зони, принадлежащи на сфендона, извитата северна част на стадиона, както и кавеята, покритата улица, руините на акведукт.

_{През 1976 г. са изградени парапети и функциониращо кафене между съвременния и древния римски терен на стадиона.}

Стадионът, който e с размери приблизително 240 метра дължина и приблизително 50 метра ширина, е бил една от най-важните сгради на град Филипопол и е един от най-големите на Балканския полуостров по това време.

Съоръжението е побирало 30 000 зрители, някои от които са идвали специално, за да присъстват на игрите във Филипопол. Построено е по модела на стадиона в Делфи. Дължината на пистата е един стадий – 600 гръцки (625 римски) стъпки, или 180 метра. Седалките за зрителите са били разположени в четиринадесет амфитеатрални реда. Мраморните седалки са украсени с опори с релеф, изобразяващ лъвска лапа. Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Лицето на първия ред е облицовано с мраморни плочи (ортостати) с височина 1,80 м, издигнати върху базисен ред от профилирани мраморни блокове. Седалките на последния ред имат облегалки.

Беговата писта е започвала от главния вход (намира се под днешната улица „Княз Александър I“ и принадлежи към непокритите части) и е продължавала на север, след което завивала на 180° по средата на дължината и продължавала обратно към главния вход. Днес е разкрита най-северната част – тоест самата чупка. На площад Джумая е експонирана северната, дъговидна част на стадиона, наречена сфендона.

Под полукръглите редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица. Над свода е изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрита част от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ век (през 172 г. по време на управлението на император Марк Аврелий) и ремонтирана през ІІІ-ІV век. През ІV век тази зона е пресечена от античен акведукт.

Почетните зрителски места на филипополския стадион са надписани (както в повечето сгради за зрелища из цялата Римска империя). Открити са седалки с гръцки надписи, доказващи, че е имало специални места за лица с висок социален статус.

_{Античният стадион, 2012 г.}

Централният вход на стадиона е оформен от зидани стълбове – пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях – атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.Мраморните блокове от архитектурните детайли при входа, както и тези на първия ред, са свързани помежду си чрез железни скоби, споени с олово. Пред входа е разкрита настилка от гранитни блокове в шестоъгълна форма.

Според намерени надписи и монети в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. При посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски. Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. Специално за игрите монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и образи от спортни състезания, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол.

_{Макет на античният Римски стадион. Фотография: Ивайло Лазаров}

Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.

Стадионът е обявен за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 6 от 1995 г. Името на сградата в списъка на паметниците на културата от национално значение е Античен стадион.

Любопитно

В списъка със стадиони-циркуси, стадионът e споменат като стадион-циркус на Тримонциум. Според относително малкият размер на съоръжението, обаче, което показва, че съоръжението е предназначено за атлетически игри и състезания, е по-коректно то да се определя като стадион, а не като римски стадион-циркус.