Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ДЕТСКАТА ГРАДИНА

06.09.2022
Детска градина в манастира Санта Клара в гр. Фуншал, о-в Мадейра, Португалия.

Детската градина е учреждение, в което се настаняват временно, отглеждат се, възпитават се и се образоват деца в предучилищна възраст.

Детските градини като вид учреждение съществуват в повечето страни и обикновено са първото звено в системата на общественото образование (без да се брои образованието, получено от родителите).

Системата на детските градини е предназначена за масово, обществено решаване на проблема със заетостта на родителите (за които работното време на детската градина в повечето случаи съвпада с типичния работен график за повечето професии: от 7 до 19 часа пет дни в седмицата). В системата на детските градини също има минимална подготовка на децата за училищно обучение - на ниво начални умения за четене, писане и аритметика.

В детската градина децата получават основата на културно поведение. Освен програмите в училище, там учат доброта и милосърдие, преподават се морални норми, обясняват се културни ценности.

За децата в предучилищна възраст играта има специално значение, тъй като играта за тях е както учене, така и работа, начин на опознаване на света около тях и форма на обучение.

Етимологичната основа на термина „детска градина“ в чешкия език (чеш. mateřská škola), както и методите на преподаване в съответното детско учреждение, са положени още в средата на XVII век от  чешкия религиозен деец, мислител, общественик и родоначалник на съвременната педагогика Ян Амос Коменски в „Информаториум на детската градина“ и други дидактически книги, които повлияват на образованието в цяла Европа.

Като тип педагогическо учреждение първата детска градина е организирана в началото на XIX век в Ню Ланарк (Шотландия) от английския философ, педагог и социалист Робърт Оуен — така нареченото „училище за малки деца“.

Следващото такова учреждение, което е регистрирано извън Шотландия, е основано в Унгария на 27 май 1828 г. по инициатива на графиня Тереза ​​Брунзвик (1775-1861) в нейната резиденция в град Буда под името Angyalkert („Градински ангел“). Тази концепция се разпространява бързо в различни региони на унгарското кралство, превръщайки се в популярно учреждение сред благородническите семейства и унгарската средна класа.

Някои източници сочат, че през 1816 г. в Санкт Петербург, Руска империя, е открито първото детско учреждение в страната. Други посочват ​​датата 15 май 1837 г., когато в Дома на трудолюбието Демидов са открити дневни детски стаи, където работещите майки са могли да оставят децата си под наблюдението на бавачки на пълна издръжка.

Името „Детска градина“ (нем. Kindergarten) идва от Германия, измислено е през 1837 г. от учителя Фридрих Вилхелм Август Фрьобел. Той създава учреждение за игри и занятия за деца в град Бад-Бланкенбург. Тази институция съществува само около две години. Името "Детска градина" той измисля от съображението, че децата са цветята на живота, изискващи умела и внимателна грижа и трябва да се отглеждат от градинари.

Фридрих Фрьобел

Концепциятана Фрьобел скоро се разпространява в Германия и по-късно в Англия от 1851 г. и в Съединените щати през 1856 г.

Фрьобел разглежда детската градина предимно като място за предучилищно обучение. В началото на XX век италианският физиолог и лекар Мария Монтесори предлага своят „Дом за деца“ като заместител и продължение на семейното образование с цел да подготви децата за живота: да ги научи да се обличат самостоятелно, да се мият, да подреждат масата, да ядат, частично да готвят, да мият чинии, почистват стаята и техните играчки, и също програмите в училище, да им даде първоначалните навици за четене и писане. Монтесори заменя чиновете и скамейките с леки детски мебели, които децата сами могат да местят. Децата сами почистват чиниите след хранене, измиват се и отиват до тоалетната.

Системата на Монтесори предполага наличието на игрална зона в детската градина с кът, отделен за градината, където има селскостопански инструменти, приспособени за деца. Монтесори приема, че в „Дома за деца“ децата са стопани и работници. В същото време тя акцентира върху индивидуалното развитие на чувствата на детето, при което взаимодействието на децата в екипа и действителните цели на обучението биват оставени на заден план. Затова руският философ и педагог Сергей Йосифович Хесен през 20-те години на миналия век критикува Монтесори за механичността, пренебрегването на играта и въображението, творческото начало на децата, докато Фрьобел се фокусира върху израстването на личността на детето, което изисква все по-сложен и разнообразен материал, който „привлича и неговата душа, като цяло“.

Детска градина в Амстердам 1880, автор Макс Либерман

Хесен заключава, че „изолацията на индивидуалните чувства, която характеризира системата Монтесори, трябва непременно да продължи и в рамките на детското общество, в отношенията на децата едно към друго“. Отхвърляйки всяко наказание, Монтесори все пак приема, че методите на принуждаване трябва да се използват — например, изолирането на палавниците в ъгъла, далеч от детската компания.

Хесен настоява, че човешкото образование е възможно само чрез правилно организирана принуда. "Те не се раждат свободни, те стават свободни!" — твърди ученият.

Още с появата на първите детски градини обществеността и учениците се отнасят с повишено внимание към тях. Руският хирург и анатом Николай Иванович Пирогов в книгата „Въпросите на живота“ посочва, че „прекомерното регулиране на колективните игри и забавления прави децата несвободни“. Други лекари са твърдяли, че детските градини служат като развъдник на болести и дори са критикували методите на обучение, използвани в тях: казвало се е, че часовете с кубчета и топки са вредни за зрението, а силното хорово пеене е вредно за гласа. В същото време акцентът върху умственото развитие на децата ги изнервя, са уверявали специалистите.

Според американски и европейски проучвания нивото на кортизола – хормон, предпазващ организма от стрес - се повишава при децата по време на престоя им в детската градина.

Детска градина в Турция

Психологията на привързаността счита, че до петгодишна възраст децата не са в състояние да преживеят адекватно раздялата с родителите си за цял ден. Следователно, ако детската градина е неизбежна, то престоят там трябва да бъде смекчен чрез редица способи. Но в редица страни предучилищното образование на децата е задължително от шест и дори от три години.

Някои възпитаници на детските градини отбелязват високо ниво на „тормоз“, психологическо и физическо насилие в детските градини.

Първата обществена детска градина в България е открита в Свищов през 1882 г. Неин създател е Никола Живков – учител, книжовник и обществен деец. 


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |