Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





РЪКАВ НА РЕКА НИЛ Е ПОМОГНАЛ ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА ПИРАМИДИТЕ В ГИЗА

31.08.2022

При изграждането на известните пирамиди в Гиза преди около 4600 години, египетските майстори строители са били подпомогнати от климата. По това време страничен ръкав на река Нил е достигал директно до платото на Гиза.

По този начин е било възможно транспортирането на тежките каменни блокове до строителната площадка на пирамидата. Според реконструкция на изследователите този приток все още е имал достатъчно вода, за да бъде плавателен през първата половина на Старото царство. Едва по-късно той постепенно пресъхва.

Трите големи пирамиди в Гиза са световно известни и още в древността са били причислени към седемте чудеса на света. Те са строени от 2620 до 2500 г. пр. н. е. по време на четвъртата династия и са поръчани от фараоните Хеопс, Хефре и Менкауре. Те са изградени върху голямо варовиково плато, което сега е на почти десет километра от западния бряг на Нил.

Как работниците са транспортирали, тежащите няколко тона каменните блокове, от различни кариери до строителната площадка на платото Гиза, досега е само частично изяснено. Въпреки това археолозите отдавна подозират, че по време на строителството е имало страничен ръкав на Нил, който сега е пресъхнал и който е стигал до платото на пирамидата.

„Хипотезата за речното пристанище предполага, че строителите на пирамидите са прокопали канал през западния бряг на този ръкав“, обясняват Хадер Шейша от университета в Екс-Марсилия и неговите колеги. В резултат на това, според хипотезата, каменните блокове за изграждане на пирамидите е можело да бъдат докарани точно до платото и там да бъдат разтоварени.

Възможни останки от такива пристанищни съоръжения и канали вече са открити източно от платото Гиза. Досега обаче остава неясно дали нивото на Нил и неговия приток е било достатъчно високо по това време, за да позволи достигането на така натоварен кораб до платото. Шейша и неговият екип вече са изследвали това по-подробно, сондирайки на пет места бившия ръкав на Нил. Използвайки анализи на скали и климатични модели, те са успели да възстановят нивото на водата за 8000 години назад във времето.

Анализите показват, че климатът в Египет, а също и в горното течение на Нил около 3500 г. пр.н.е. е бил сравнително влажен и нивата на водата в ръкавите на Нил са били съответно високи. След това обаче нивата са спаднали, което е позволило на хората от прединастичния период и ранната Египетска империя да се заселят в плодородните низини на речните брегове.

„Привлекателността на Гиза през четвъртото хилядолетие пр. н. е. може да е тясно свързана с този спад на речните нива“, обясняват Шейша и неговият екип. От около 2970 г. пр.н.е климатът преминава през период, в който годишните наводнения на Нил са много слаби.

Въпреки това нивото на водата в притока на Хеопс все още е било достатъчно високо, за да може да се плава, както установиха археолозите. По-специално фараоните са се възползвали от това през първата половина на Старото царство от около 2686 г. пр.н.е.

„От третата до петата династия притока на Хеопс е бил много подходящ за създаването на пирамидите“, обясняват учените. „Инженерите от Старото кралство са се възползвали от речната среда и годишните наводнения на Нил, за да построят своите монументални структури на платото“.

Особено по време на годишните наводнения на Нил, дори тежко натоварени товарни кораби са можели да достигат почти директно до строителната площадка на пирамидата. „В резултат на това броят на сградите на платото в Гиза нараства бързо, особено по време на четвъртата династия.“ Фараоните Хеопс, Хефре и Менкаур използват това, за да създадат големите пирамиди, които са уникални и до днес.

Към края на Старото царство от около 2225 г. пр.н.е. нивото на водата в ръкава на Нил започва рязко да се колебае. Малко по-късно има сух период в Северна Африка, който спира дори годишното наводнение на Нил.

„Смята се, че този срив е предизвикал тежък глад, довел до края на Старото царство и началото на Първия междинен период“, обясняват Шейша и неговият екип. През следващите векове климатът и нивата на водата се колебаят значително отново и отново, докато около началото на царуването на фараона Тутанкамон през 1349 г. се появява друг сух период. В началото на третия междинен период водните нива на Нил и Хеопсовия ръкав достигат ново дъно, в резултат на което ръкава постепенно се затлачва и след това изсъхва.


 Ваньо Янков
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |