Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ТАКСИМ ТЕПЕ

20.08.2022
Изглед от Пловдив, 1885 г.

Таксим тепе е един от шестте съвременни хълма в Пловдив – втория по големина град в България. Заедно с Джамбаз тепе и Небет тепе образуват т. нар. Трихълмие, в наши дни по-известно като Старинен Пловдив.

Думата таксим е от арабски произход и на турски означава "разпределяне". В буквален превод тепето може да се нарече с израза с израза Хълм на разпределението или Разпределителен хълм. Името идва от факта, че в древността римски акведукт е докарвал вода до върха на хълма от близкото село Марково, а на върха е бил изграден кастелиум (разпределителен резервоар). Три самостоятелни водопровода са доставяли вода в кастелиума, за който се предполага, че се е намирал над днешния тунел. Отам водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на античния Пловдив, тогава наричан Филипопол.

Според преданията, тепето е наричано Евмолпиев връх, идващо от най-старото име на Пловдив - Евмолпия, също се срещат в исторически извори. Градът е наречен на тракийския владетел Евмолп, чийто дворец се е намирал на територията на хълма.

Общ изглед към Таксим тепе от Небет тепе

През първата половина на Османското владичество хълмът е наричан Сарай тепе, заради големия брой ценни сгради на територията на хълма.

По време на Възраждането хълмат е известен и като Кесяково тепе по името на политика Тодор Кесяков, чиято къща се намирала на върха на хълма.

Таксим тепе се намира в централната, най-старата част на град Пловдив, в непосредствена близост до хълмовете Джамбаз тепе и Небет тепе, в югозападната част на Трихълмието - най-старата част на града, на чиято територия е обявен архитектурния резерват Старинен Пловдив.

Катедралата "Успение Богородично" на склона на Таксим тепе

Хълмът граничи от изток с катедралата „Света Богородица“, ул. „Цар Ивайло“ и ул. „Тодор Самодумов“, Жълтото училище и катедралата „Успение Богородично“. От запад хълмът граничи с улица „Отец Паисий“, след което западният му ръб минава по улица „Константин Иречек“ и улица „Съборна“.

На територията на хълма се намират голям брой важни паметници на Пловдив. Те включват:

Катедрален храм „Свето Успение Богородично“

Храм „Свети Николай“

Къща музей „Христо Г. Данов“, разположена в северозападната част на хълма. Високите каменни основи са иззидани върху здрава скала на върха на хълма. В нея от 1975 г. се помещава експозицията „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ на Регионалния исторически музей, Пловдив.

Къщата на Генко Митов е двуетажна, с висок сутерен, разположена на самия ъгъл срещу южната стена към входа до камбанарията на църква „Св. Богородица“. Главният вход е откъм двора с портик, състоящ се от четири кръгли дървени колони, предаващ му изящен вид. Къщата е изписана отвътре и отвън с линии, пиластри с капители и цветни медальони. Според надписа над входа към двора е построена през 1852 г.

Къщата на Константин Хаджикалчев е построена през 1850 г. Домът е на два етажа, с висока изба. Малък портик с двураменно стълбище въвежда в хайета на първия етаж, около който има пет стаи.

Къщата на Стоян Стайнов e построена в северозападната част на хълма.

Къщата на Андрей Георгиади.

Църквата "Свети Николай" на склона на Таксим тепе

Интересни факти

Според някои писмени източници седалището на Филип Македонски и неговия син Александър Македонски някога се е намирало на върха на хълма. За съжаление това не може да се потвърди със сигурност, тъй като в района на хълма не е възможно археологическо проучване поради строителство.

През XX век е направен неуспешен опит името на хълма да бъде заменено с името „Иван Вазов“. Но жителите на града продължават да ползват популярното "Таксим тепе".


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |