News

Замъкът е построен в края на на XII век на малък хълм в средата на блата, от който е получил името си (чеш. blata - блато). В момента замъковият комплекс се намира в средата на паркове и езера и се счита за един от най-ценните архитектурни паметници от този вид. Заедно със замъците Швихов и Червена Лхота, замъкът Блатна е един от трите най-добре запазени водни замъка на Чешката република, а също така е и един от най-старите замъци от равнинен тип в Чехия.

_{Фото: David Paloch (CC BY-SA 2.5)}

Замъкът като цяло има неоготически вид с някои запазени следи от готическа, ренесансова и барокова архитектура.

Доминиращата площ на замъка е четиристранната кула в източната част на замъка на четири етажа с остър вход, към който води каменен мост, издигащ се над водоем. Неготическият параклис на Св. Богородица и Св. Ондржей граничи с входната кула от югоизток.

Южното крило на замъка е оформено от ренесансово-неоготическия дворец Розмитал и готическия Рейт, които са съседни един на друг.

Северното крило се съставлява от двореца Роздражовски, в непосредствена близост до входната кула от североизток.

_{Замъкът Блатна (CC BY-SA 3.0)}

Първата писмена информация за замъка датира от 1235 г. , когато крал Вишемир от Блатна, носещ на герба си стрелата на дворянския род Бавори от Страконице, е споменат като свидетел в писмото на крал Вацлав I за създаването на Чотешовския манастир. По това време тя вече е била каменна крепост в романски стил, построена на нисък скалист хълм в средата на блатата край река Ломница, населена от праисторически времена. От този период остават останките от романския параклис в двора на замъка, датирани от края на XII век до 1225 година. По-нататък, през 1241 г., в писмото на Бавор I от Страконице, сред свидетелите се споменават и други собственици на това селище, Пршедота и брат му от Блатна, при които крепостта вече е била заобиколена от вода.

От 13 век замъкът е принадлежал на владетелите на Баворов от Страконице. Според доклад от 1253 г. в замъка са живели хоспиталиерите, а от 1391 г. той става владение владение на рода Рожмитал. По това време замъка претърпява първата си голяма реконструкция. При Зденек от Рожмитал († 1398), старият двор, с изключение на романски параклис, е бил разрушен и каменният дворец с монументална призматична кула е издигнат на мястото си. Замъкът е бил заобиколен от каменна стена, ров и могила. Възстановяването е завършено от синът на Зденек Ян. Вероятно до края на 13-ти век Блатна придобива вид на типичен феодален замък.

През втората половина на 13-ти век замъкът е собственост на семейството на господата Бавор от Страконице. Новите собственици най-накрая възстановат всички дървени сгради във вътрешността на крепостта в каменни, а блатата около крепостта започват да се превръщат в организирана система от водни укрепления. Вероятно до края на 13-ти век Блатна придобива вид на типичен феодален замък.

Най-важният период на замъка е през 15 век. По това време той е бил собственост на кралският бургграф Зденек Лев от Рожмитал, който построява представителна резиденция. Реконструкцията на двореца, крепостната стена и рова е ръководена от Бенедикт Рид от Пиестинг, известен още като Бенедикт Рейт от Пистов. След смъртта на Зденек Лев (1535), замъкът е прехвърлен на фамилията Щернберк през 1541 година. Те го продават на Ян Роздражовски през 1579 г., който идва от Полша. Неговият син Венцеслас построява нов ренесансов дворец от северната страна на замъка.

Въстанието на чешките съсловия (1618–1620) и последвалата Тридесетгодишна война прекъсват развитието и разкрасяването на замъка: замъкът е завладян и напълно разграбен „до голи стени” от войските на бунтовниците, водени от немският военачалник Мансфелд. През 1622 г. Вацлав Роздражовски избягва в Силезия, където умира три години по-късно. Неговата вдовица Анна-Мария и мамолетния му син Франтишек Игнац продължават да живеят в Блатна, като постепенно възстановяват замъка. През 1635 г., след завършване на ремонта, параклисът на замъка на Богородица е бил осветен отновоПрез 1645 г. управлението на панството поема Франтишек Игнац Роздражовски. През 1691 г. той умира, без да остави наследник и Роздражовскиат род се прекъсва. Замъкът с панството е унанаследен от сина на сестра му Ана-Катерина, граф Ян Франтишек Колорат-Краков, който през 1695 г. го продава на унгарската графиня Ернестина Серени.

При графовете Серени замъкът постепенно започва да придобива барокон вид, а дворецът Роздражовски е първият, построен в бароков стил. През 1798 г. Серени продава замъка на барон Вацлав Карел Хилдпранд фон Оттенхаузен от чешко-тиролския благороднически род. При неговият най-големият син Франтишек замъкът е превърнат в благоустроена резиденция: чрез заобикалящият замъка водоем е построен каменен мост, а също кошара и конен манеж, а в близкия резерват е оформен пейзажен парк и построено изкуствено езеро. През 1845 г., Роберт Хилдпранд наследил панството и в годините 1850-1856 извършва неоготическа реконструкция на замъка в романтичен дух. След завършването на реконструкцията замъкът придобива вида, който е има и днес.

През 1947 г. замъкът Блатна е поставен под ръководството на Националната комисия за паметници на Чехословакия и след комунистическия преврат от 1948 г. е национализиран. През 1952 г. последният собственик на замъка Бедрих Хилдпранд (починал през 1981 г.) със съпругата си Корнелия и двете им дъщери са изгонени от замъка.Благодарение на личните връзки на бащата на Корнелия с етиопския император Хайле Селасие I през 1959 г. семейството получава официално разрешение от комунистическите власти да емигрират от страната и се преместват в Адис Абеба (в замъка има експозиция, посветена на престоя на семейството на Бедрих Хилдпранд в Етиопия). През 1990 г. баронеса Корнелия Хилдранд, с дъщерите си Йосефина и Яна, се завръща в Блатна, а през 1992 г. по време на реституцията им им се връща замъкът Блатно. Семейството живее в реновирана къща в стил ампир в средата на замъка.

Легендата за съкровището на рицарите тамплиери

С ранния период на замъка Блатна е свързана легендата, че рицарите тамплиери са неговите основатели и първи собственици. Според тази легенда, замъкът първоначално е бил построен от тамплиерите, който при напускането му са скрили огромни съкровища в крепостните стени, чието местоположение е било обозначено с тайни знаци. Ключът към тези знаци е криптиран в стенопис на една от стаите на замъка.

Легендата разказва, че един от писарите на замъка разгадал шифъра, пробил стената с тази картина и намерил кухина зад нея. Оттогава никой не е видял нито този писар, нито съкровищата на тамплиерите. По-късно дупката в стената е ремонтирана, а стенописите биват изтрити, но съкровищата, за които се твърди, че все още са на мястото им, не са намерени.

Казват, че съкровището е представлявало златна кокошка с дванадесет златни пиленца. Легендата за тамплиерите не се поддържа от историческите източници и най-вероятно се дължи на това, че в средата на на XIII век в съседния на Блатна замък Страконице настанява рицарите хоспиталиери, които обаче никога не са имали никакви права над замъка Блатна.