News

Името "Небет" идва от турските думи nevbet (което означава "страж") и tepe (което означава "хълм") или "Хълмът на стражите". Предполага се, че в древността на хълма е бил разположен гарнизонът, който е охранявал града. В древността хълмът има и друго име - "Музеев хълм", което се свързва с тракиеца Музей, който е най-талантливият ученик на Орфей. В по-късни времена се използва и името Евмолпия, с което античните автори са наричали Пловдив.

За кратко Небет тепе е носило и името на новородения наследник на българския престол княз Симеон Сакскобургготски.

Археологическият обект „Небет тепе“, разположен на хълма, е едно от най-популярните туристически места в Пловдив и е паметник на културата от национално значение.

Върху Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе е разположен архитектурно-историческият резерват „Старинен Пловдив“ (известен и като Стария град).

_{Небет тепе}

Небет тепе е един от хълмовете на Пловдив (заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе), върху който започва да възниква античния град Пловдив. Смята се, че в Пловдив е имало няколко праисторически селища. Най-старото и най-важно е селището, разположено на Небет тепе. Първото селище е създадено на естествено укрепено и защитено място пред северния хълм и постепенно се разпростира върху други хълмове. По това време градът е обитаван от тракийското племе беси. Учените все още нямат единно мнение дали се е казвал Евмолпия или Пулпудева. През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе и го преименува на Филипопол. През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието и тяхното подножие. През елинистическия период градът се разраства на изток, особено на Трихълмието и в подножието им. Комплексът Небет тепе има много допълнения и подобрения през античността и средновековието продължава да играе важна роля като част от укрепленията на града до XIV век.

_{Гравюра на Трихълмието, 1885 г.}

При разкопките на Небет тепе са открити останки от градски стени, кули и дървени сгради. Най-старата част от стената на хълма е от IV век пр.н.е. и е построена от големи блокове сиенит. Изградена е без хоросан с минимално разстояние между съседните блокове. Останките от западната стена с нейната великолепна четириъгълна кула и нейния вход датират от елинистическия период, когато старият град се разширява под хълма и мястото на Небет тепе се превръща в цитаделата на градския акропол. На тепето има запазени и дебели каменни зидове от по-късни периоди, както и други антични сгради.

Едно от най-интересните открития е уникална потерна със стълбище от римско време. Тайният тунел под северната стена е построен през VI век от н.е. по време на управлението на Юстиниан I. Някои историци казват, че апостол Павел е минал през този тунел. Предполага се, че последната част на тунела е водила до бреговете на река Марица. На хълма са били разположени и водохранилища, използвани за водоснабдяване. В южната част на Небет тепе е запазен голям правоъгълен водоем с обем 350 кв. м. Изградена е от редуващи се слоеве камъни и тухли, като вътрешните стени и подът са обработени с хидрофобно покритие.

_{Вътрешността на водохранилището, разположено на Небет тепе.}

При разкопки през 2016 г. е открит римски бастион от I век сл.н.е.

През XVII в. в описанието си за Пловдив османския пътешественик и поет Евлия Челеби споменава и Валели тепе. По това време в града е имало и махала със същото име. Гръцкият историк Козмас Апостолидис предполага, че става дума за разрушеното северозападно разклонение на Небет тепе. В своето допускане Апостолидис посочва доста точно мястото на тепето – намирало се при кръстовището на булевардите „Шести септември“ и „Цар Борис III“.