Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





СИЛЕЗЦИТЕ – В ТЪРСЕНЕ НА СВОЯТА ИДЕНТИЧНОСТ

20.03.2019
Фото: Kris Duda (CC BY 2.0)

Силезците са потомците на местното славянско население в областта Горна Силезия, разположена на територията на Полша и отчасти в Чехия и Словакия. Малка част от силезците живеят и в Германия.

Традиционно се считат за част от поляците. В края на 20-век се възражда движение, което се стреми към признаването на силезците като отделен славянски народ. Силезците са предимно католици, има и протестанти. Предците на силезийците са племената на слензаните – северно западнославянско племe(или група племена), участвало в етногенезата на чехите и словаците.

В по-широк смисъл, силезийците са населението на Силезия (преди всичко Горна и Тешинска), която включва както тях, така и други групи поляци, чехи и местното немско население.

Фото: Kris Duda (CC BY 2.0)

Според преброяването на населението в Полша от 2011 г., което позволява един или два отговора за националност, повече от 817 хиляди души се идентифицират като силезци (418 хиляди посочват, че силезката националност им е първата, от тях 362 хиляди души я определят като тяхна единствена, а 399 хиляди души - като тяхна втора националност, след полската). По време на преброяването през 2002 г. в Полша само 173 хиляди души се самоопределят като силезци. Според преброяването от 2002 г. броят на говорещите на силезки език в Полша е 56600 души, а според преброяването от 2011 г. 509 хиляди души посочват силезкия език като свой роден.

В Чешката република през 2011 г. силезците са само 12214 души, въпреки че през 1991 г. те са били много повече - 44500 хиляди души. Огромнната част от силезците в Чехия живеят в Моравско-Силезкия регион.

В Словакия броят на силезците е 6400 хиляди, живеещи главно в района на град Чадца - в граничните райони с Полша и Чехия.

В миналото силезийците са били едно от няколкото славянски племена, които постепенно се заселилват в земите край река Одра. Произходът на имената „Силезия“ или "силезци" вероятно произлиза от името на германското племе "Силинги", което е обитавало историческата област Силезия.

История

В края на I и II хилядолетия територията на Силезия е била заселена от западнославянските племена от груповите лозунги. В късното Средновековие, в резултат на разрастването на Германия на изток, започнало през втората половина на 12-ти век, на територията на Силезия се развива смесено славяно-германско население, в което мнозинството са германците, а в някои райони например в Долна Силезия славяните са напълно германизирани.

Под властта на германците, силезийските славяни били подложени на дискриминация, особено засилена по време на пруската власт. През цялото това време процесът на асимилация на славяните не спира своето развитие. Към края на ХІХ - ХХ век остават само част от силезките славяни в Горна Силезия, в значителна степен за запазването на етническата им идентичност допринеся за обединението им около католическата църква.

През втората половина на XIX век - първата трета на ХХ век, както в пруската, така и в австрийската част на Силезия, възникват регионални движения, борещи се за автономия за силезците. Заедно със силезците-славяни в това движение участват и силезките германци. От 1918 г. силезкото национално движение започва да се застъпва за анексирането на Горна Силезия към Полша, а от 1921 г. - за правата на силезийците като национално малцинство в Полша и Чехословакия.

След Втората световна война етническият състав на Силезия се променя, след като повечето от силезките германци са депортирани или се преместват самостоятелно в Германия, а мястото им е заето от поляците от Източна Галиция и бившето Виленско воеводство. Оттогава (и през целия период на съществуване на Полската народна република) националното движение на силезците престава да се проявява активно.

Възраждането на движението за автономия на Силезия в Полша започва през 90-те години на миналия век.

VI поход за автономия (2012 г.)

В последно време силезийското национално движение е представено главно в Полша. От 2007 г. движението за автономия на Силезия провежда ежегодни походи за автономия в град Катовице.

Субетнически групи

Сред силезците има няколко местни субетнически групи, които се различават по език и култура:

• ополяне

• рацибужане

• гужане

• гурали

Жена в силезийска рокля (1914 г.)

В миналото народната носия на силезийците не е била само ежедневно облекло - в контекста на вековното противопоставяне на германизацията, за местните жители тя е един от начините да обявят своята силезийска или полска идентичност. Определени детайли на традиционната носия, разликите в цвета и вида на тъканите, както и способите на употреба, посочват района на произход на собственика на носията, неговата възраст, собственост и гражданско състояние. Особено се е откроявала празничната носия на силезците, включително сватбените дрехи.

С общите елементи на силезийското фолклорно облекло във всеки регион са отбелязани различни видове регионални особености на народната носия (това е характерно предимно за женското облекло). Разликите в традиционните костюми се дължат на политическата или географска изолация на регионите, както и на различните нива на тяхното икономическо и социално развитие техните и естествените им особености. Най-представителни са ополските, розбаркските (битомските) и цешинските народни носии, които представляват съответно Северна (Ополе) Силезия, Средна Силезия (Индустриална област) и Южна (Цешинска) Силезия.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |