News

Планинските носачи носят на гърба си товари до високопланински хижи или съоръжения. Последните от тях, които извършват тази дейност на територията на Стария континент са планинските носачи, работещи в словашката част на Татрите. На раменете си те носят храна и вещи за ежедневна употреба, строителни материали, газови бутилки, преносими устройства и бурета с бира. Товарът на носачите е с тегло 60-80 кг, прикрепен е към специални носилки, които имат различна форма и са произведени от различни материали. Носилките са оборудвани с презрамки.

Товарите на словашките планински носачи са еднакво тежки, както през лятото, така и през зимата. На връщане носачите носят надолу по пътя отпадъците от хижите, за да ги изхвърлят на определените за това места. Навсякъде другаде по света вече се използват въжени линии или хеликоптери за подсигуряване на отдалечени хижи в недостъпен терен. Словашките хижи, обаче, се намират във високите планински части, там теренът е труден за превозни средства, така че всички доставки се осигуряват от носачите.

Планинската среда в Словакия има определени специфики, поради които хеликоптерите се използват само няколко пъти в годината, когато се носят тежки неща до хижата, включително дърва за отопление и т.н. Всички местности, в които се намират планинските хижи са защитени зони с най-високо ниво на защита, а Татрите са не само национален парк, но и биосферен резерват на ЮНЕСКО. Поради това, не е възможно хеликоптер да лети 2-3 пъти седмично до всяка хижа. Също така, все още е скъпо да се извършват хеликоптерни полети, за да се пренасят храни или вещи. Друго голямо ограничение е времето. При относително лошо време, когато не е "лято", при мъгла, буря, дъжд, силен вятър, хеликоптерът не може да лети. Въпреки че Татрите са по-ниски в сравнение с Алпите, условията за летене на хеликоптери са по-трудни от италианските. В "малките" планини динамиката на времето е много по-висока, отколкото във високите планински местности, опашките са непредсказуеми.

Освен в хижи, намиращи се във Високите и Ниските Татри, планинските носачи в Словакия пренасят товари и до хижа Борисов (13000 м надморска височина), намираща се в планината Велка Фатра.

Рекордното тегло, което е пренесено наведнъж, е 207 кг – постижението е направено от Ладислав Куланга, носач и хижар на Скалистата хижа (1725 м надморска височина). Той пренася този товар до Замковската хижа (1475 м надморска височина). Най-тежкият товар, пренесен до най-високата планинска хижа в Татрите, хижа под Рисми (2250 м надморска височина), е 116 кг.

Историята на планинските носачи в словашката част на Татрите започва да се пише през XVI век, повече от 200 години преди в полската част на Татрите да започне извършването на тази дейност. Първите високопланински носачи в Татрите (по това време Словакия е под унгарска власт) са били миньори, билкари, бракониери, копачи на корени, овчари, дървосекачи, разбойници и контрабандисти, които са прониквали във високопланинската среда, често до височина над 2000 метра над морското равнище.

_{Планински носачи, вероятно от полската страна на Високите Татри, около XIX век.}

През 1873 г. е създадена Унгарската карпатска асоциация, която не само записва броя на носачите, но и осигурява традиционно транспортно обучение за носачи по време на своето съществуване.

По време на първите проучвателни изкачвания до върховете на Татрите през XVII и XVIII век, ловците на диви кози и бракониерите за първи път са използвани като водачи и носачи. Носачите пренасяли товарите в платнени чаршафи, кожени торби или плетени кошове. Предимството на плетения кош, който се е наричал „филяс“, е било в това, че осигурявал безопасно съхранение на храната. Бил е закрепен с колани на гърба. С помощта на две дръжки отстрани е могъл да се носи от двама носачи.

В края на XIX век плетените кошове са заменени от дървени носилки, наречени „сроги“. Използването им в Словакия е документирано от XVII и XVIII век. Те нямат точно име. Наричaли са ги крошне, кросна, сроги, троги, носитки и др. Въпреки това, в днешно време думата крошна (слов. krošňa) се използва най-често за назоваването им.

След Втората световна война, когато в чехословашката част на Татрите като носачи започват да работят пациенти на татрандките санаториум, както и словашки и чешки студенти, в употреба влизат железни носилки, използвани от немските войници. Наричали са ги вермахтки, били са леки и ниски. Днес те могат да се видят в музея на носачите в най-старата планинска хижа в Словакия - Райнеровата хижа (1301 м надморска височина), намираща се във Високите Татри.

Дървените носилки са били често срещано транспортно средство в много европейски страни, на Фарьорските острови, в Индия, Япония и др. През XX век хималайските шерпи започват да използват дървени носилки, като ги приспособили към тези, донесени в планините от европейски алпинистки експедиции. Те пренасяли товара си и в плетени кошове, които нямали ремъци, а са пристягани с колан на челото. Някои шерпи са носели багажа в модерни раници или в PVC варели, които били прикрепени към тялото с ремъци. По същия начин са действали и носачите в други азиатски планини.

Дървената носилка се изработва от дърво, най-често от ясен. Конструкцията се състои от два основни носещи пръта, които са с дължина около 80 см. Между тях има дървени прегради във формата на стълба. В долната част е прикрепена малка пейка, която се поддържа от две твърди пръти с дължина около 30 см. Към носилката са прикрепени две презрамки. След множество тестове с различни материали се установи, че най-подходящите каишки са изработени от кожени зъбни колела на вършачки или пожарникарски маркучи, подплатени с дунапрен или филц. Някои носачи прикрепят надстройка към края на дървената стълба - друга пейка, която минава над главата на носача. Използва се за фиксиране на малък ръчен багаж и за балансиране на теглото на носилката. Теглото на носилката варира между 5-6 кг. Напоследък по планинските пътеки в Татрите се срещат носилки от алуминиеви материали. Те обаче не са толкова устойчиви и издръжливи, колкото дървените. Дървените носилки са с различни височини, които се регулират от самите носачи. Първоначално носилката е с размери 80-90 см. Днешните носилки са високи 140-150 см, а носилката на Ладислав Куланга дори е била висока 225 см. Всеки носач разполага със собствена носилка, която може да бъде изработен по поръчка, в зависимост от товарите, които ще транспортира.

Товарът върху носилката е подреден и закрепен с въже. Важно е правилното съхранение на товара. Основният му център на тежестта е приблизително на нивото на шийните прешлени на носача, така че да е възможно най-близо до тялото. Ако центърът на тежестта е твърде нисък, носачът се дърпа назад, ако е твърде висок, товарът го дърпа напред. Ако превозвачът носи по-малък, но по-тежък товар (газова бутилка, бирено буре и т.н.), за да има правилен център на тежестта, той поставя под него полистиренови чинии или празна щайга, също и картон.

Вископланинските хижи имат два сезона, през летния пик носачите снабдяват "своите" хижи 4-5 пъти седмично. Туристите се увеличават и ако хижата иска да функционира безпроблемно нон-стоп, трябва да разполага с отлични носачи. През зимата един или двама носачи правят курсове до дадена хижа приблизително 2-3 пъти.

_{Традиционна народна дейност, планински носач. Музей на планинските превозвачи, Райнерова хижа, Високи Татри, Словакия.}

Ако носачът е нает в хижата, работата му не приключва с доставката. Помага в кухнята или с "момчешка" работа около хижата, ремонтира, боядисва, изявява се като универсален помощник. Има и носачи, които не извършват тази дейност като професия, а като хоби, пренасяйки често стоки по хижите. Носачите-любители не спят на хижата и ако е необходимо, заместват професионалните носачи.

Точният брой на планинските носачи в Словакия не е известен - около 40-50 души работят професионално през цялата година. Но още по-голяма група са носачите-любители – дали бивши, или такива, които го правят като част от обучението, те не са служители на хижата, но работят много.

В някои кръстовища на туристическите маршрути има специално подготвени носачи-туристи. В замяна на носенето на товара (по правило той е много по-лек от този, носен с носилки), те получават, например, чай.

Планинските носачи имат и други задачи. Освен че носят товари до хижите, те помагат и в много по-прозаични дейности. Приготвят чай, белят картофи, почистват тоалетни, занимават се с пране. След това са възнаградени с вечерни облаци под краката си и ясно небе над главите си. Но и внезапни и чести промени във времето. През зимата носачите трябва да извършват дейността си по вереме на бури, виелици, по пътеки, затрупани със сняг. Лавините също са голямо предизвикателство за тях. По редовните си маршрути носачите познават всяка скала и камък, но понякога се отклоняват от пътя или се изгубват. Понякога изпадат в кризи, поради физическа слабост, глад, дехидратация или изтощение. Срещите с животни, особено мечки, предизвикват в носачите други емоции, като им носят преживявания, изпълнени с много адреналин. Понякога има общо използвани места за почивка. Тежките товари наистина могат да измъчат всеки носач. Презрамките се врязват в раменете, дишането става все по-трудно с увеличаване на височината, страдат мускулите, сухожилията и гръбначният стълб. За съжаление, в ежедневието на носачите понякога има и събития с фатален край. Регистрирани са няколко смъртни случая, както и множество тежки и леки наранявания, които не са включени в статистиката на Планинската спасителна служба. Най-много фатални случаи са причинени от лавини. Най-известният е случаят с Юрай Петрански, който е затрупан от лавина на 2 март 2000 г., на път към хижа Теринка (2015 м надморска височина).

Пренасянето на багаж до хижите понякога се извършва и от немалко на брой бивши носачи, които вече не ходят редовно до хижите, но участват в специални излети. Те често помагат при доставка за снимачните екипи при заснемането на филмови продукции. От 2014 г., в продължение на няколко години, през пролетта и есента, например, планински носачи пренасят сглобена плаваща платформа със сондажна установка в блатата на Татрите. Специалистите от Геоложкия институт SAS разглобяват платформата, правят необходимите измервания, а носачите им помагат да пренесат обратно разглобената платформа и взетите проби.

През 1985 г. високопланински носачи и хижари от Високите Татри, както и от Ниските Татри, решават да организират нетрадиционно и единственото състезание по планински носачи в света. Наричат го Sherpa rallye. Състезателите трябва да преминат маршрута с товар от 60 кг за възможно най-кратко време. Маршрутът на състезанието води от планинския хотел „Попрадске плесо“ (1500 м надморска височина) до хижа под Рисми. Оттогава надпреварата се провежда ежегодно във Високите и Ниските Татри, обикновено през третия уикенд на октомври. Носачите организират състезания също и в Австрия и в италианската планинска верига Адамело-Пресанела. Носачите се състезават в пренасянето на товари до алпийските хижи. Победител е носачът, който постигне най-добро време. Състезанието започва с масов старт. Участниците носят 60 кг товар, предимно гориво или други материали. Мястото на провеждане на Sherpa Rallye се променя всяка година в различна хижа, в зависимост от това кой има най-голяма нужда от помощ. От десетата година на надпреварата се организира и Lady rally, като на него състезаващите се жени носят 20 кг товар.

Уникално е и високопланинското състезание за носачи Nosičská stovka, което се провежда от 2002 г. във Високите Татри. Състезателите носят на раменете си стокилограмов товар от туристическия център Хребиенок (1285 м надморска височина) до Замковска хижа (1475 м надморска височина). Състезанието се провежда като Мемориал Юрай Петрански, като по този начин се почита паметта на загиналия планински носач, но също и паметта на други загинали носачи, тъй като за 5 години, откакто работи музеят, са загинали трима словашки шерпи. През последните години в надпреварата участват жени и възрастни, които поемат много по-ниски разходи. Това състезание няма аналог в света. Подобни състезания започват да се провеждат и в други словашки планини, по примера на измерванията на силата на татранските носачи.

В Райнеровата хижа се провежда Nosičská próba – традиционна състезание за туристи, които искат да опитат силите си като планински носачи. Целта на надпреварата е да се измине 300-метров маршрут в близост до хижата, като се пренася на гръб 70 или 100 кг товар.

От 2012 г. подобно състезание се организира и в чешката част на Исполинските планини - нарича се Sněžka Sherpa Cup. Състезанието има два варианта – зимен, който се провежда през януари и летен, който се провежда през юни. Носят се 40 кг на гръб. Надпреварата е с дължина 7 км, състезателите преодоляват денивелация от 772 м. От 2014 г. има и категория на натоварване EXTREME, в която носачите могат да носят 60 кг. В състезанието могат да участват и жени с товар от 20 кг. Задачата на състезателя е да пренесе предоставения от организаторите товар (бутилирана вода) от Пеца под Снежкоу - долната станция на лифта до планината Снежка, до върха на Снежка - за възможно най-кратко време.

През 2014 г. във високопланиското селище Стари Смоковец, намиращо се във Високите Татри, е създаден мини музей на шерпите. Този музей се намира заедно с кафенето Sherpa Caffe в Швейцарската къща, една от най-старите в Стари Смоковец. Музеят непрекъснато се променя и се допълва, негов основен компонент е картографирането на историята на носачите, свързано с изложените инструменти на носачите - там има различни носилки, стари обувки, котки за катерачи... Едната стена е посветена на състезанието Sherpa Rallye, другата е модерна, например с модел на долина от камък. В музея на шерпите има и "Зала на славата“. В този музей се организират и лекции за носачи, които се посещават от училища, гости на спа, възрастни хора, местни и чуждестранни туристи, професионални планинари и любители на планината.

Високопланинският пренос е вписан в представителния списък на нематериалното културно наследство на Словакия за 2018 г. Церемонията по обявяването и връчването на сертификата се състои на 24 януари 2019 г. в помещенията на SĽUK (професионална артистична организация в Словакия), в квартал Русовце, Братислава.