News

Жълтото училище е най-старата обществена сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си. Това е първата новопостроена за учебни цели сграда в периода на Българското възраждане - период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.

Жълтото училище, което е със статут на паметник на културата се намира в архитектурния резерват „Старинен Пловдив“, между улиците „Цар Ивайло“, „Хемус“, „Тодор Самодумов“ и главната сграда на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, недалеч от Античния амфитеатър и катедралния храм „Успение Богородично“, точно срещу храм „Свети Димитър“.

Сградата е с голям и просторен двор, от югоизточна страна е защитена със зид. От началото до днес сградата е служила като училище, а днес е седалище на Фолклорния факултет на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

На източния ъгъл, между улиците „Цар Ивайло“ и „Тодор Самодумов“, са запазени оригинални надписи на български и османо-турски, в които се съобщава, че училището е построено през 1868 г. с благоволението на султан Абдул Азис хан.

_{Жълтото училище, поглед от изток}

Сградата, в която преди това се е помещавало класно училище, е открита на 30 октомври 1868 г. и в нея е настанено Пловдивското главно училище – първата българска гимназия в град Пловдив. Построена е от Тодор Дамов - майстор-строител от Брацигово. Високата порта издава специален указ (ираде), който дава възможност да се построи българското училище в средата на гръцката махала на Пловдив. Предпоставка за получаването на разрешение е било това, че българското население на Пловдив е трябвало да осигури финансирането чрез доброволно събиран налог.

Бившето класно училище, превърнато в мъжка гимназия чрез ферман на султан Абдул Азиз, е създадено на базата на епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“, в която се обучават бъдещи учители и свещеници. Дълго време това е било най-висшата образователна институция за българи в рамките на Османската империя, дори изпреварващо Априловската гимназия в Габрово.

Освен български, в учебното заведение се преподават по метода на Олендорф (метод за изучаване на чужди езици чрез разговорно общуване) също и руски, латински, гръцки и френски. За много кратко време училището успява да се превърне в едно от най-модерните училища в рамките на Османската империя и да положи основите на съвременната българска училищна система, която по това време се опира предимно на манастирски училища, в които се преподава по Бел-Ланкастърския метод (взаимоучебен метод). Гимназията прави Пловдив един от центровете на Българското възраждане.

През 1878 г., след Руско-османската война (1877–1878) и Берлинския договор, в състава на Османската империя се създават Княжество България и автономна област Източна Румелия. Пловдив, като най-гъсто населено място, става столица на Източна Румелия, привличайки българи от османските области на Тракия и Македония и голям брой чужденци. Сред възпитаниците на училището са поетът и народен будител Иван Вазов, водачът на Априлското въстание в Перущица Петър Бонев, революционерът, един от ръководителите на Априлското въстание Тодор Каблешков, революционерът Гьорче Петров, поетът Димчо Дебелянов. След Освобождението в училището са преподавали поетът и политик П. Р. Славейков, политикът Петко Каравелов, чешко-българският художник Иван (Ян) Мърквичка, чешко-българските археолози братя Карел и Херман Шкорпил.

_{Жълтото училище, поглед от юг}

През първата следвоенна учебна година в гимназията са били записани 143 ученици, но за учебната 1879-1880 г. техният брой се увеличава до около 600. Тъй като сградата на училището бързо става твърде малка за наплива на учениците, областната администрация взема решение за нова сграда. За строежа са одобрени 800 000 гроша, а изпълнението е поверено на италианския архитект Пиетро Монтани, който е първият главен архитект на Източна Румелия. На 20 октомври 1885 г. новата училищна сграда на брега на Марица е открита от българския монарх Александър I Батенберг. В негова чест училището е преименувано на Първа мъжка гимназия Александър I. Училището се помещава в тази сграда и днес.

Жълтото училище се използва от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство от 1964 год. На 10 ноември 1974 г. в училището е основан Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия“.

_{Жълтото училище, западна фасада}

През 2011 г. е взето решение да се възстанови порутената сграда. Строителните дейности започнаха през 2017 г., но се налага да бъдат спрени след кратко време поради проблеми с подпочвените слоеве. След изготвянето на нов строителен доклад, строителните дейности продължат през октомври 2020 г. Стойността на реставрацията се оценява на около 2 000 000 лева.