News

Точното местоположение, откъдето този танц води своя произход е Скалне Подхале – район на областта Подхале (скалистите подножия на Татрите и самите Татри, разположени в Южна Полша, граничещи със Словакия и чешката област Моравия).

Разбойническият и гуралският танц са двата най-известни танци от района на Подхале. Според американския етномузиколог Тимоти Кули разбойническият танц вероятно води произхода си от словашката страна на Татрите.

Този танц се появяват в различни версии и под различни наименования в полския, словашкия и украинския фолклор. Познат е в Западните Карпати (главно в Словакия и Източна Моравия) под следните имена: разбойнически, oдземек (одземок), хайдук, Яношиков танц.

Разбойническият танц (пол. Таniec zbójnicki) е вдъхновен от стари разкази за планински разбойници. През XVII-XVIII век групи, съставени от такива грабители действат в Татрите; членовете им пристигали от селата от планинските райони в Подхале, Силезия, Моравия и Словакия. Тези разбойнически дружини, включвали селски жители от планините, които се опитвали да избягат от потисничеството на феодалите или да избегнат военна служба, групи селяни от други части на Полша, както и от словашките, моравските и чешките земи, които искали да избегнат бремето на крепостничеството, както и различни разбойници и хора, търсещи приключения или надяващи се да намерят съкровища, скрити в пещерите на Татрите. Те ограбвали имения, фермери, мелници и селски къщи с прилежаща земя, кръчми и каруци на пътуващи търговци. Разбойниците предизвиквали ужас, но и възхищение и завист заради тяхната смелост, свобода и богатство. Тази разбойническа практика започва през XII-XIII век и след връхната й точка през XVIII век бива потисната от правителството на Австрийската империя.

Най-известният от планинските разбойници, занимавали се с грабителство в Татрите и Западните Карпати е Юрай Яношик – словашки разбойни, революционер и народен герой, водач на банда, действала през XVIII век на територията на Словакия (по онава време част от Кралство Унгария, Хабсбургска империя), а според полските предания – и на територията на Кралство Полша (по онова време част от Жечпосполита). Според легендата, той имал щедро сърце и подобно на Робин Худ ограбвал богатите, но споделял богатството си с бедните и ги закрилял. В крайна сметка, след предателство, той бива заловен от австрийските жандармеристи, като впоследствие е осъден на смърт чрез увисване на кука. Преди екзекуцията си той играе танц, чиято разновидност носи неговото име – Яношиков танц.

Друг разбойник действал през първата половина на XVIII век. който е бил известен с отличните си танцувални способности, е Юрай Маха, по прякор Храйноха - словак по произход, лидер на банда, наричан също и Карпатския вълк. Прякорът на Маха е образуван от думите „hraj“(играй) и „noha“ (крак) – най-вероятно заради изявените качества на танцьор, които е притежавал.

Най-ранните описания на разбойническия танц привличат вниманието към неговата спонтанност и хореографски безпорядък - всеки разбойник го е играел по свой начин, импровизирайки, потопен в общата лудешка атмосфера. Първоначално се е изпълнявал като самостоятелен танц, с времето (от края на XIX век) става групов. Името на танца е възприето в края на XIX век, най-вече заради навлизането на т. нар. планинска мода, но това е малко объркващо – този танц е първоначално, в старата си история, е изпълняван повече от овчари (juhasi), водещи стадата си на планински пасища, отколкото от разбойници.

Едно от най-старите споменавания на разбойнически танци в Подхале е описанието, направено от полскияхудожник и фотограф Валери Eляш-Радзиковски (1840–1905) през 1879 г.:

„В този танц има нещо странно оригинално и красиво. Самата мелодия, изпълнена с мъжка сила, му придава войнишки, буен и див характер. Първо, той се отличава от обикновения гуралски танц със своята общителност: всички го танцуват колективно, тъй като много от тях могат да се поберат в кръг, с брадвички, като понякога се бутат един друг или ги хвърлят нагоре. Сред танците те правят присядания, различни скокове, понякога се обръщат един към друг по двойки, пеят в хор и според личните си фантазии разнообразяват тази наистина страстна за тях игра. Жените не участват в този танц”.

_{Ансамбъл „Масниаки“ – разбойнически танц - 1967 г.}

В днешно време разбойническият танц е претърпял значителни промени. Ръководителите и хореографите на регионалните състави го адаптират към изискванията на сцената, като въвеждат ред, някои старомодни фигури са заменени с модерни, постига се най-вече синхрон и уеднаквяване на стъпките, изпълнявани от всички танцьори. Повече внимание се отделя на техниката на танцово изпълнение, отколкото на показването на оригиналния й характер.

Днес този танц се изпълнява предимно от самодейци - за изложби или за забавление на местните хора, или (главно) за посетители и туристи. Понякога се играе и по време на сватби. Изпълнителите не се консултират с професионални хореографи, а сами подреждат танца, следвайки традиционната му последователност.

Мъжете, които изпълняват разбойническия танц, винаги държат в дясната си ръка леки брадвички, наречени циупаги. Те играят в кръг, първоначално около огън или пън. Танцът е енергичен, като някои негови елементи наподобяват боен сблъсък и напомнят на стари обреди, подготвящи мъжете за участието им в битка. Формата на този танц стилизира физическата издръжливост и храброст на планинските разбойници.

Този танц се играе от четен брой мъже (не по-малко от четирима), като един от тях трябва да бъде избран за водач (harnas). Първо водачът извиква „Хей, момчета, да играем разбойнически танц!“ и танцът започва с мъжете, които вървят, сякаш за да загреят мускулите си. Разходката е енергична, като се следва „подскачащия“ ритъм на музиката. След това танцьорите спират в полукръг и пеят, пристъпвайки встрани от един крак на друг. После те вървят отново и по призив на водача изпълняват една от зрелищните фигури на този танц (скокове, клекове); след това се разхождат и/или пеят още малко. Така изпълнителите продължават да сменят ефектните движения на танца с „периоди на почивка“.

Някои от фигурите изобразяват мъже, танцуващи около въображаем, централно разположен огън. Танцьорите скачат през централната точка на кръга; те също събират по двойки и удрят своите циупаги, застават на два реда, хвърляйки брадвичките си един на друг, прескачат брадвичката, държана в двете ръце, и т. н. В края те закачат лактите и се завъртат по двойки (на място, около оста си); след това, докато пеят друга мелодия, те си тръгват.

Този танц е съставен от шест до десет фигури, като първата (ozwodny) е въведение, а последната (krzesany i zielona) представлява завършек. Останалите фигури, образуващи танца, са с различен тип клекове. Всяка част от разбойническия танц започва с напев, направен в полукръг, след което танцьорите изпълняват различни видове фигури, състоящи се от подходящо съчетани помежду си танцови мотиви. Основните танцови фигури са съставени от елементи като ходене в кръг, удряне на брадвичките една в друга, скокове, приклякания с изнасяне на краката напред, пляскане с ръце, присядане, повдигане, преместване или прехвърляне на брадвички, пляскане по петите, тъпчене на място.

_{Регионалната танцова група от град Нови Сонч (Полша) по време на изпълненията на "Sobótki" и "Taniec zbójnicki" 1937 г.}

Постепенно разбойническият танц бива изведен от залите и механите на сцената, където лекомисленият му характер беше поставен в ред, свеждайки танцовите движения до едновременно изпълнение. Водачът определя броя и разнообразието на фигурите, както и дължината на танца. В началото той дава добре познатата команда. Всяка промяна в танца също става по негова преценка.

Носиите, използвани от танцьорите на разбойническия танц, включват шапка, широк колан и леки кожени обувки (kierpce). Някои танцови групи използват прави шапки с орнаментални декорации. Най-често обаче танцьорите използват стандартните плоски, кръгли шапки, с тесен ръб и малка лента от орнаменти, с перце отстрани.

Панталоните и горните части на носията са изработени от груба бяла вълна (подходяща за суровия планински климат), като панталоните са украсени с парзеница - бродиран орнамент във формата на сърце, характерен за народното изкуство в този район.

Планинската брадва, наречена циупага (ciupaga), която се използва в разбойническия танц, има дълга дръжка, изработена от ясен, със заострен метален шип в долната част и стоманена остра брадва в горната част. И дръжката, и брадвата са украсени с метал; от горната страна на дръжката са прикрепени малки метални кръгчета, които дрънчат при разклащане на брадвичката. Тази брадвичка е служила като помощно средство при планинско катерене, като средство за защита срещу диви животни, като мечки, и като оръжие в битка. В днешно време може да се използва като бастун, като аксесоар, използван по време на танци, я също и като украса за къща или сувенир.

Разбойническият танц е в размер 2/4, ритъмът му енергичен и оптимистичен. Мелодиите на разбойническия танц използват т. нар. Подхаленска скала като източник на тоналния материал; като основна черта на полския фолклор от района на Подхале най-често се откроява неговата характеристика повдигната четвърта степен на лидийския лад. Тя е имитирана от композиторите в много стилизации на тази музика. Именно този ритъм е отличителен за музиката на танца „разбойнически“. В миналото водещият цигулар понякога изпълнявал мелодията на местен инструмент, малка цигулка (złóbcoki). По време на разбойническия танц се изпълняват известните полски песни „Hej Janicku serdecko“ („Хей, Яницко, сърце мое“) и „W murowanej piwnicy“ („В тухлената изба“).