Макс Фанта е роден на 2 февруари 1858 г. в град Либоховице, Австрийска империя (днес част от Чешката република). През 1884 г. той се жени за Берта Сохрова, произхождаща от богато еврейско семейство. Майка й Емили Сохрова купува за младоженците къщата „При Каменното агне“, намираща се на Стария градски площад в Прага, където Фанта отваря аптека. В този дом се раждат двете им деца, Елза и Ото. Освен това свекървата на Макс купува лятна къща в покрайнините на Прага за семействата на дъщерите си Берта и Ида.

_{Къщата „При Каменното агне“, обявена за паметник на културата през 1964 год. (Credit: Enfo, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

В края на 19-и и началото на 20-и век съпругата на Макс Берта управлява литературен и културен салон в къщата им „При Белия еднорог“. Около 1907 г. се състои първата среща на философския кръг "Fantakreis" в кафенето "Лувър" в Прага, който по-късно се мести в апартамента на семейство Фант на площада на Стария град под името Café Louvre. Там всеки четвъртък вечер Берта провежда неофициална среща на кръг от интелектуалци. Казват, че Макс Фанта е бил доста мълчалив и разсеян по време на тези срещи.

_{Къщата „При Белия еднорот“, обявена за паметник на културата през 1964 год. (Credit: VitVit, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

На срещите присъстват важни личности от тогавашната Прага. Сред другите гости на дома на фармацевта са писателят Франц Кафка, Макс Брод - австрийски писател, философ, журналист, композитор, театрален и филмов критик, Франц Верфел - австрийски поет, писател и драматург, също и философът от еврейски произход и приятел на Кафна от ученическите години Самуел Хуго Бергман, за когото дъщерята на семейство Фанта, Елза, се омъжва през 1908 год. Там са гостували и Рудолф Щайнер - австрийски философ, езотерик и антропософ и Кристиан фон Еренфелс - австрийски философ, основател на гещалт психологията. Различните теми, обсъждани в нейния салон, включват философия, наука, литература и ислям.

Но срещите не се ограничават само до интелектуални или духовни занимания. Някои вечери са посветени на изкуствата. През 1911-1912 г. Алберт Айнщайн, професор по физика в Пражкия университет и създател на теорията на относителността, свири дуети на цигулка с пианистката Отилия Нагел в къщата „При Белия еднорог“. Посещенията на Айнщайн са увековечени с мемориална плоча, поставена в същата къща. На плочата има релефно изображение на главата на великия физик. Събранията прекратяват около началото на Първата световна война, когато зетят на Фанта Хуго Бергман е призован в армията.

Никълъс Мъри, биограф на Франц Кафка, обявява Фанта за един от водещите фармацевти в Прага.

Макс Фанта умира на 3 август 1925 г. в Прага, Чехословакия.

_{Алберт Айнщайн, изобразен на мемориалната плоча в бившия дом на Макс Фанта „При Белия еднорог“. (Credit: VitVit, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Купа на Фанта

За да опрости производството на мехлеми и кремове, Maкс проектира т. нар. купа на Фанта. Поради възможното замърсяване с други лекарства, тези купи са направени от меламинови смоли или все по-често от неръждаема стомана или стъкло.

Макс Фанта патентова този „нов хоросан за рецепти“ през 1903 г. в Прага. През 1904 г. в списанието „Vierteljahresschrift für praktische Pharmazie“ на Германската асоциация на фармацевтите са представени както купата на Фанта, така и приготвения от него стерилизиран физиологичен разтвор на име Serum inorganicum Truneček, който се използва за подкожно приложение при артеросклероза. Купата на Фанта се използва и днес.