News

Театърът „Спейбъл и Хурвинек“ е първата професионална куклена сцена от нов тип. От 2013 г. това е най-старият куклен театър в Европа. Фокусиран е основно върху представления за деца, в които главна роля играят куклите Спейбъл, Хурвинек, Mаничка, г-жа Катержина и кучето Жерик. Куклите на „Спейбъл и Хурвинек“ са едни от най-скъпите в света – всяка една струва над 2000 евро. Спектаклите на театъра са предимно в комедийния жанр.

_{Кукленият театър „Спейбъл и Хурвинек“ в Прага.}

Куклата Спейбъл е създадена през 1920 год. Спейбъл е плешиво старче, което носи старомоден фрак, за да си придаде сериозен вид, но това рязко контрастира със сабото, което е обул. Спейбъл представлява карикатура на заможен бюргер. Той е непохватен, изостанал дилетант, който обича да се изявява като всезнаещ.

Куклата Хурвинек е създадена 2 май 1926 год. Хурвинек e син на Спейбъл. То е палаво момче, което има кичур коса и е обуто в сабо, като куклата може да движи очите си. Понякога е мързеливо, понякога хиперактивно дете. Хурвинек е хленчещ син, който с въпросите си вкарва баща си в неприятности. Първоначално той е облечен в нощница, основното му облекло се сменя по-късно няколко пъти, преди да да започне да бъде обличан с модерна бяла риза и къси панталони с тиранти. През 2011 г. Гугъл почита с красива лого картинка 85-та годишнина на куклата.

Куклата Маничка създадена през 1930 год. Маничка е приятелка на Хурвинек. Тя е малко момиченце с очила, отлична и прилежна ученичка, която има разностранни познания. обаче е наивна и непрактична. Много чувствителна и уязвима, тя често помага на Хурвинек, а понякога и на Спейбъл.

Куклата г-жа Катержина е създадена през 1971 год. Г-жа Катержина, пълно име Катержина Ховоркова, е симпатична бабичка, ползваща се с голямо уважение. Проявява педагогически подход към всяка ситуация. Изглежда малко по-млада от годините си. Обича да плете, както и да общува и да пие чай с Маничка, Спейбъл и Хурвинек.

_{Паметникът на Спейбъл и Хурвинек в град Пилзен.}

Куклата Жерик е създадена през 1930 год. Жерик е куче, което обикновено е само спомагателна фигура за завършване на историята, но понякога получава и относително важна роля. То просто лае и неговата роля не е много взискателна към актьорите, които изпълняват ролята му. В някои пиеси думите могат да бъдат разпознати в неговия лай, за да могат зрителите да го разберат.

Куклените герои на „Спейбъл и Хурвинек“ бързо придобиват огромна популярност и разговорите на двамата герои бяха записани на грамофонни плочи, които допълнително разпространяват славата им.

Благодарение на своята универсална комедия Скупа успява да осмива явления, които са били точно определени по това време. Според изкуствоведа Джули Ууд тези герои и историите, които играят, представляват „гротескни начини за борба със световното зло“.

_{Йозеф Скупа}

Основател на „Спейбъл и Хурвинек“е Йозеф Скупа - чешки кукловод и преподавател по рисуване и математика в гимназията в град Пилзен, Чехословакия. Първоначално Скупа работи в аматьорския куклен театър „Фериални осад“, основан през 1913 г. в Пилзен. В представленията са участвали различни актьори. С течение на времето аматьорите се разделят, тъй като театърът не е професионален. През 1929 г. Скупа регистрира своя собствена и оригинална търговска марка за своите кукли Спейбъл и Хурвинек в Търговската камара в Пилзен и впоследствие от 1930 г. започва работа в собствения си гастролиращ театър „Спейбъл и Хурвинек“. Куклите Спейбъл и Хурвинек вече имат известност в Пилзен, поради което Скупа избира това име за своя театър. След като вижда, че неговият театър е популярен, през 1930 г. Йозеф Скупа решава да изостави учителската си професия и да се посвети професионално на своите кукли. Така, в допълнение към постоянната си сцена в Пилзен, театърът започва да пътува из Чехословакия, като гостува няколко пъти в чужбина - но все още играе почти изключително чешки, така че силата на представените пиеси се крие в демонстрациите на куклено изкуство, а не в диалога. Театърът „Фериални осад“ обаче продължава да функционира до 1936 г., а героите Спейбъл и Хурвинек са заменени от различен вид хумор и например, с персонажите Джеймс и Плецко, но успехът на техните предшественици така и не се осъществява.

През 1933 г. Скупа става президент на UNIMA – международна асоциация накуклените дейци, основана през 1929 г. в Прага. След това театърът „Спейбъл и Хурвинек“преминава през няколко успешни сезона, но с напредващия фашизъм представленията му започват да бъдат подлагани на цензура. След Мюнхенското споразумение, съставено през 1938 г., което довежда да разделянето на Чехословакия и окупацията й от Нацистка Германия, театърът поставя мистериозната комедия „Въртележка на три етажа“. Пиесата е очевидна алегория на събитията в Мюнхен и като такава е едно от най-смелите дела на чешката култура по това време. Премиерата на играта е на 10 февруари 1939 г. и е поставяна само 56 пъти, преди да бъде забранена (вече по време на създаването на Протекторат Бохемия и Моравия – марионетна държава в пределите на чешката част на Чехословакия, изцяло зависима от Нацистка Германия). В началото на 1944 г. Йозеф Скупа е арестуван от Гестапо и е хвърлен в затвор в Дрезден, а театърът е принудително затворен. Кукловодът успява да избяга от затвора, който е бомбардиран през февруари 1945 год. Куклите на театъра, направени от дърво, също оцеляват, макар и в лошо състояние, но по-късно биват възстановени. Театърът е възроден в Прага през октомври 1945 г. под името „Театър С+ Г“ .

Когато Скупа решава да отвори отново театъра в Прага, на него и съпругата му е наредено да се присъединят към тогавашната комунистическа партия, където за „награда“ е отделено място в Дома на пожарната команда, намиращ се на ул. Римска 45 (първоначално театър „Мала оперета“). От 1951 г. театърът получава официален статут и е подчинен на Отдела за култура на Община Прага. „Спейбъл и Хурвинек“работи на същия адрес от октомври 1945 г. до 1995 г., когато е получено уведомление от собственика на сградата, след което мястото е освободено. От 1995 г. театърът работи на адрес Дейвицка 38, Прага 6 – Бубенеч.

След смъртта на Скупа през 1957 г. директор на театъра и негов главен кукловод става Милош Киршнер, актьор, който е участвал в предишни представления на театъра. Той също така разширява традицията на Скупа за изнасяне на спектакли в чужбина, като винаги е можел да изиграе на езика на съответната страна, правейки спектаклите достъпни за всички. След смъртта на Киршнер, Хелена Щахова, негова съпруга и интерпертаторката на куклите Маничка и г-жа Катержина, става директор на театъра. „Спейбъл и Хурвинек“ бива поет от Мартин Класек, който преди това работи под ръководството на Киршнер.

От 1964 г. в „Спейбъл и Хурвинек“ се използват нови кукли.

Театърът „Спейбъл и Хурвинек“ продължава да спазва традицията да поставя пиеси за деца и възрастни. Разказите от настоящето и приказките са предназначени за деца; пиесите за възрастни са предимно сатирични комедии. Към днешна дата театърът е представил около 250 авторски пиеси, като освен отделни пиеси, популярност са придобили и кратките сцени и гротеските, съдържащи песни. Театърът, който е представял пиесите в 31 държави на 18 езика, включително китайски и японски, все още е най-известната чешка куклена сцена в чужбина. През 2007 г., сред 42-годишна пауза куклената трупа гостува отново в България.

Основателят на „Спейбъл и Хурвинек“ Йозеф Скупа умира бездетен (оставя завещание на 5 февруари 1933 г.) и така авторските му права преминават върху съпругата му Иржина. Настоящият им притежател става Общинският институт за социални услуги в Пилзен, който, предизвисвайки съдебно дело, се опитва да спечели своя дял от приходите на театъра, поради използването на куклите на Скупа. В продължителен съдебен процес (провел се между 1998 и 2007 г.) ищецът не доказва, че Скупа е създал произведение на изкуството, по което е направена куклата.

Героите Спейбъл и Хурвинек се срещат и в т.нар. вечернички –(телевизонни приказки, излъчвани първо Чехословакия, а после в Чехия и Словакия). Това са „Na návštěvě u Spejbla a Hurvínka“ (1972), „Znovu u Spejbla a Hurvínka“ (1974-1975), „Hurvínek vzduchoplavcem“ (1997) и „Hurvínkův rok“ (2003).

Заснети са и филмите Hurvínek na scéně (2010), Hurvínek ve filmu (2012), Hurvínkův deníček a Spejblův nočníček (2013), Hurvínek a kouzelné muzeum (2017).

В Съветския съюз Хурвинек става член на „Весёлых человечков“ (група от приказни герои, които са редовни герои на разкази и комикси в сп. "Весёлые картинки" (от 1956 г.), както и на детски книги и анимационни филми), по-специално, като попада в карикатурите „Ровно в 3:15“ (1959), „Где я его видел?“ (1965), „Светлячок No 8“ (1968), „Весёлые картинки. Фантазия в стиле ретро ”(1996). Публикуван е също и в списание "Весёлые картинки".

През 2017 г. на екран излиза анимационният филм: „Хурвинек. Магическа игра", който предизвиква скандал в Русия през пролетта на 2019 г., когато големи кина бойкотират прожекцията поради факта, че са били инструктирани от Министерството на културата против плановете им.

_{Спейбъл и Хурвинек в Музея на куклите в чешкия град Хрудим.}

В чешкия град Пилзен е издигнат паметник на Спейбъл и Хурвинек, През 2006 г. паметник на Хурвинек е издигнат в село Храст, намиращо се недалеч от Пилзен.

На името на Спейбъл и Хурвинек са наречени астероидите Спейбъл и (29472) Хурвинек, които са открити на 27 октомври 1997 г. от чешкия астроном Ленка Коткова (Шаронова).

Сувенирите, изобразяващи Спейбъл и Хурвинек са едни от най-известните в Чешката република.