Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ

20.01.2022
Джумая джамия

Джумия джамия е мюсюлмански храм в Пловдив – втория по големина град в България. Това е най-старата напълно запазена сграда в града и най-старата османска сграда, намираща се на неговата територия.

Джумая джамия, известна още като Голямата джамия, е една от най-старите османски свещени сгради на Балканите и една от най-големите в България. Това е най-старата оцеляла петъчна джамия от османската архитектура на  Балканите. Наречена е Мурадие джамия, в чест на султан Мурад II (1421-1451), по време на чието управление е построена. Следващото й име е Улу Джумая джамия (буквално „Главната петъчна джамия“), произлиза от факта, че религиозните церемонии се провеждат в петък и че е била катедрална – т.е. главна – джамия. Джумая джамия е действащ храм и е паметник на културата.

Джумая джамия се намира в центъра на пешеходната зона на Пловдив, западно от Стария град, в подножието на Таксим тепе, непосредствено до Римския стадион. Сградата е разположена на площад „Римски стадион“, който е известен с неофициалното си име „Джумаята“.

Подобно на Буджук джамия в София, Джумая джамия е рядък тип многокуполна джамия в България. Такива храмове са строени в Османската империя само до 16-ти век, когато известният османски архитект Мимар Синан излиза с концепцията за нов тип джамия с един централен купол.

Според някои историци Джумая джамия е построена на мястото на по-ранна християнска църква, посветена на света Петка Българска, изградена след преминаването на нейните мощи през града през 1228 год. Тази хипотеза се основава на местни легенди и тъй като не съществуват никакви факти в нейна подкрепа, не може да бъде потвърдена. Други изследователи я отхвърлят изцяло, тъй като по време на последния ремонт през 2006-2008 г., достигнал до основите на зданието, не са открити никакви следи от по-стар строеж на това място.

По-голямата част от научната общност смята, че Джумая джамия е построена през 1425 г. Наподобява други османски джамии, строени към този период на територията на европейската част на Османската империя. Потвърждение на тази хипотеза се открива в хрониката на османският историк от 18-ти век Абдуррахман Хибри, а също и във фактът, че през 16-ти век джамията няма собствен вакъф, а се издържа от фондацията султан Мурад II за поддържане на основаните религиозно-благотворителни учреждения в Одрин, която също финансира джамиите Мурадийе и Уч-Шерефели. 

Някои учени обаче смятат, че Джумая джамия, чийто първоначален строителен надпис не е запазен, е построена около 1369 – 1389 г., по време на управлението на султан Мурад I, чиито прозвище е „ Ḫüdāvendigār“(„Властелинът на света“). Тази хипотеза се основава най-вече на сведенията от пътеписа от 17-ти век на османския пътешественик Евлия Челеби, според когото „находящата се вътре в чаршията Улуджамия, която се пълни с богомолци, е направена от завоевателя на град Одрин, Гази Худавендигяр Мурад I“.

Джумая джамия

През 15-ти век около джамията се разраства пазара и търговията, и околностите й се превръщат в един от основните пунктове, в които е съсредоточен градският живот. В резултат на земетресението през 18-ти век е разрушена голяма част от вътрешността на джамията, която впоследствие е реставрирана през годините 1817-1818 в стила на т. нар. Османски барок. Самата сграда е ремонтирана след земетресението още през 1785 г. по молба на тогавашния султан Абдул Хамид I. Последната реставрация на джамията е извършена в началото на 21-ви век.

През 2006-2008 г. цялата сграда е основно ремонтирано от строителната фирма „Ташяпъ“ с финансовата подкрепа на Голямата истанбулска община. Стените и стълбовете са укрепени из основи. Покривът е покрит с нова обшивка. Горната част на минарето, повредено от земетресението през 1928 г., е възстановена в първоначалния си вид. Във вътрешността са отстранени два слоя рисувана украса; открит е най-ранният запазен такъв, датиращ вероятно от 1785 г., който е възстановен и реставриран. Премахнат е молитвеният басейн. В момента джамията служи по своето предназначение като мюсюлманско светилище. Освен това от северната страна на джамията се използва двуетажна дървена пристройка, чийто приземен етаж служи за кафене, а на първия етаж има библиотека. Материалите по реконструкцията са отпечатани в спонсориран от община Истанбул том, който се разпространява безплатно.

Джумая джамия е с размери 40 на 30 м. Стените са изградени, като два пласта тухли се редуват с един пласт дялан камък; тухли са поставени и отвесно между каменните блокове („клетъчен градеж“). Такъв вид зидария се е прилагал на Балканския полуостров преди идването на османците при изграждането на църкви и други сгради. Това подсказва, че строителите вероятно са били местни или доведени пленници-християни. Подобна зидария имат Зелената джамия (Yeşil cami) в Изник и Хюдавендигяр джамия (Hüdavendigâr cami) в Бурса.

Интериорът на джамията

Първоначално достъп до помещението за молитви (haram) са осигурявали два входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният, днес служещ като главен, чрез портал водел от пазара пред джамията към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на подновителни работи (1784, 1818) е направена допълнителната западна врата, която вече не се използва. 

Джумая джамия е относително голяма трикорабна сграда. Планът на сградата е четириъгълен, почти квадратен. На покрива на джамията има общо девет купола, които са покрити с оловни плочи.

Средният кораб на сградата е по-широк от страничните кораби, а трите полусферични купола, които се издигат над него, са кацнали върху богато украсени аркади. Над страничните кораби са поставени куполи във формата на цилиндрични арки. Самите аркади са изградени от четири стълба, които са разположени в средата на джамията и разделят пространството на общо девет сектора.

Минарето, високо 33 м, се намира в североизточния ъгъл на сградата и е построено в началото със самата джамия. Украсено е с диагонална правоъгълна решетка от червени тухли, които стърчат от мазилка от бял хоросан. На върха на минарето има коничен покрив.

На фасадата на сградата има каменни плочи с надписи както на турски, така и на български език, които са монтирани върху сградата през 1868 г. в чест на султан Абдул Азиз, който одобрява превръщането на едно от българските пловдивски училища в гимназия. Друга интересна особеност, която украсява външната фасада на югозападния ъгъл на сградата, е слънчевият часовник, монтиран през 1878 год. При северната стена на джамията има по-късна дървена декоративна пристройка.

Молитвеното помещение в Джумаята е с размери приблизително 33 x 27 м. Покрито е с девет купола, носени от четири стълба в центъра на сградата. Под средния купол по-рано е имало направен в началото на 20-ти век циментен шадраван, служил не толкова за ритуалното измиване преди молитва, колкото като символ на задължителния за всяка джамия вътрешен двор.

Пристройката от северната страна на джамията.

Интериорът на молитвената зала е украсен със стенописи, които са оформени от растителни мотиви (особено клонки, цветя и гирлянди), между които има медальони с фрагменти от Корана. Стенописите са от края на 18-ти век и началото на 19-ти век. В средата на олтарната част има богато украсена олтарна ниша – т.нар. михраб. Характерно е, че Джумая джамия е подобна на най-старите османски сакрални сгради, построени през 14-15-ти век в Бурса, Одрин или София.

Сградата е обявена за паметник на културата. Пълното наименование на сградата в списъка на паметниците на културата от национално значение е Голямата джамия, другите официални имена са „Джумаята“ от средата на 15-ти век и Джумая джамия.



Над северния вход на Джумая джамия има стихотворен надпис, който гласи (в превод от османотурски): "Негово превъзходителство султан Мурад, който стои близо до милостта на Бога, издигна в Пловдив този красив храм, изпълнен със светлина. С времето неговата сграда цялата се беше разрушила. Отново я възстанови, както подобава великодушен владетел. Ариф (мъдрецът) изрази датата на възстановяването върху драгоценния камък. Тази хубава джамия Абдюлхамид хан отново изгради. Година 1199, 27 шабан (5 юли 1784 г. от Р.Х.)".


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |