News

Най-бързите създадени от човека обекти са космическите кораби. Те използват ракети, за да се освободят от гравитацията на Земята, което изисква скорост от 40 000 км/ч. Най-бързият космически кораб, който в момента е в Космоса, е слънчевата сонда Parker на НАСА. След като беше изстрелян от Земята през 2018 г., той достигна горещата атмосфера на Слънцето и използвайки гравитацията на Слънцето, успя да се ускори до 535 000 км/ч. Това е страхотно бързо – но е само 0,05% от скоростта на светлината.

Това което е нужно на човечеството за да достигне 1% от скоростта на светлината е енергията. Всеки обект, който се движи, притежава енергия. Физиците наричат това кинетична енергия. За да вървите по-бързо, трябва да увеличите своята кинетичната енергия. Проблемът е, че е необходима много кинетична енергия, за да се увеличи скоростта. За да накарате нещо да върви два пъти по-бързо, е нужна четири пъти повече енергия. За да накарате нещо да върви три пъти по-бързо, се изисква девет пъти повече енергия и т.н.

Например, за да задвижите нещо, което тежи 50 килограма до 1% от скоростта на светлината, ще са нужни 200 трилиона джаула енергия. Това е приблизително същото количество енергия, което 2 милиона души в САЩ използват на ден.

За да накарат нещо да върви още по-бързо инженерите трябва да измислят нови начини за движение в Космоса. Всички ракети, дори най-съвременните, използвани от SpaceX и Blue Origins, изгарят ракетно гориво, което не се различава много от бензина, използван в автомобилите. Проблемът е, че този начин е много неефективен.

Други методи за задвижване на космически кораби включват използване на електрически или магнитни сили. Ядреният синтез също е много по-ефективен от химическото гориво.

Един обещаващ начин да накарате нещо да се движи много бързо е да използвате слънчево платно. Това са големи, тънки листове, прикрепени към миниатюрни космически кораби и проектирани така, че слънчевата светлина да може да ги натиска, както вятъра натиска корабното платно. Няколко космически кораба са използвали слънчеви платна, за да се докаже, че технологията работи, и учените смятат, че едно слънчево платно би могло да задвижи космически кораб до 10% от скоростта на светлината.