News

Преданията казват, че е въможно името на Вълколинец да е получено от вълците, за които се твърди, че някога са се размножили там и жителите на селото са ги хващали в ями, като по този начин всъщност са защитили съседния град Ружомберок.

Първото споменаване на Вълколинец (слов. Vlkolinec) датира от 1376 г., а през 1882 г. селото е включено административно в град Ружомберок. През 1630 г. е прието постановление за направата на вълчи ями.

От 1977 г. Вълколинец е включено в списъка с десет етнографски села-музеи на народната архитектура в Словакия, а от 1993 г. е включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. От 2007 г. съществува местно партньорство с чешкото село Холашовице – също включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

_{Къща номер 47}

Вълколинец е типично средноевропейско село с дървена архитектура на планински и предпланински райони, с дървени къщи в средата на ландшафта, с тесни ивици от полета и пасища, защитени от север от планинския масив Сидорово (1099 м над морското равнище).

Селището е разположено на южния склон на един от излизанията на липтовската част на главното било на планинския масив Голяма Фатра на височина 718 метра. Освен планината Сидорово, Вълколинец е обграден от хълма Страня от изток, хълмовете Лаз и Диелот от запад и Равни диел от юг.

Площта на село Вълколинец е 7,97 кв.км, а населението му се състои от 35 души. Много от жителите са над 80-годишни.

Местните хора, особено възрастните, наричат родното си селище Върхолинец (от думата „връх“). Това е съвсем разбираемо, като се има предвид, че жителите му живеят сред многобройни върхове.

Според наличните документи, се предполага, че създаването на Вълколинец, първоначално селище на дървосекачи и миньори, е между втората половина на XIV и първата половина на XV век. Като селище, принадлежащо към района на град Ружомберок, то е било част от Ликавския замък. Това продължава до средата на XX век.

В общинското управление селището е било представено от двама избрани представители, наречени старейшини, а по-късно боженици и сенатори.

След Втората световна война е планирано местните жители да бъдат преместени в Ружомберок през 50-те години. Причината са били исканията на жителите да осигурят адекватни условия за живот, сравними с други части на града. Този проект обаче не се осъществява, така че и до днес посетителите на Вълколинец могат да се възхищават на запазената традиционна дървена архитектура на селото.

Жителите на селото са се изхранвали главно с говедовъдство и овцевъдство.

_{Типичен интериор на къща във Вълколинец.}

Културни паметници в селото са съвкупност от народни къщи, едноетажни, най-често три или четириетажни дървени сгради в правоъгълна форма с двускатен покривен покрив с фронтон от началото на XIX и XX век. Фронтонът понякога се завършва с т. нар. кукла – полуовален декоративен покрив. Фронтоните на къщата имат малки отвори, димни тръби, използвани за отстраняване на дим. Стените на дървените къщи, поради изравняването на стръмния склон, изграден върху високи каменни основи, представляват трупи, изработени от частично или изцяло издълбани греди. Фугите между гредите са запълнени с дървени призми с триъгълно сечение и глина. В цветово отношение преобладават къщи, боядисани с бяла варова боя. Къщите са двустайни или тристайни. Централната част на къщата е входното "антре" с кухня в задната част. Оттам се влиза в стаята в едната част и в камерата в другата част на къщата. Къщите не са имали изби, така че някои къщи са имали в стаята и ями за съхранение на картофи. Стопанските сгради са построени отделно, или са пристроени към къщата.

Римокатолическата църква „Посещението на Пресвета Богородица“ представлява еднокорабна къснокласическа сграда с многоъгълен край на презвитерия и кула от 1875 г. Претърпяла е модификации през 1923 и 1941 г. Църквата е с гладки фасади с полукръгли прозорци. Кулата е разделена от кордонни корнизи и завършена с бароков шлем с фенер.

Сред най-редките сгради са дървена двуетажна камбанария от 1770 г. и дървена лебедка от 1860 год. В гробищата са запазени интересни каменни и чугунени кръстове. Музеят Липтов, намиращ се в град Ружоберок, организира изложби на жилищна култура с предмети, използвани в домакинствата и селското стопанство.

Днес Вълколинец се състои от четиридесет и пет чифлика, дървени жилищни къщи и стопански сгради, построени на стръмен склон. В средата на селото тече поток, извиращ под склоновете на Сидорово. В средата на традиционна сграда в центъра на селото се намира камбанарията, има кладенец, тухлена църква и училище. Кладенецът и камбанарията са изградени по традиционна технология и покрити с керемиди като всички оригинални покриви на къщи и стопански сгради. Вълколинец е запазил своята уникалност поради изолираността си от заобикалящата градска среда, която е предизвикала строителен бум през 19-ти и 20-ти век. До средата на 20-ти век до селището са водели само полски пътища и не е имало нито електричество, нито водопроводни системи. Вълколинец е едно от малкото честа в Европа, където мечки, вълци и други животни все още живеят свободно. Селото е уникално в Централна Европа, къщите са изработени от дърво и украсени с шарки и картини. Вълколинец е оценено като най-добре запазеното, в сравнение с други такива селищав Карпатския регион.

Точно до Вълколинец се намира скала, която е именувана в чест на жаба. Причината наистина е странна. Квакането на жабите дават името на един от най-красивите природни паметници в Словакия. Това е Къркава скала (слов. Krkavá skála). През 1952 г. тази скала е обявена за защитено природно творение, по-късно е категоризирана като природен паметник.

_{Къркава скала}

В миналото тази скала е служила като важна ориентир в т. нар. „Кралски път“, който свързва Ружомберок и Вълколинец. Днес обаче скалата лежи почти забравена в „сянка” на туристическия музей на открито. Определено обаче си заслужава да се посети, защото с височината си от 22 метра е една от най-високите скали в Словакия. Освен това, Къркова скала е дълга 14 метра и широка около 4 метра.

Скалата се намира в източното подножие на хълма Сидорово. Образувана е под влияние на ерозионна дейност и е изградена от варовик и доломит.

С близкия до Къркава скала извор е свързано предание, което е запечатало името на скалата. То разказва, че веднъж местен човек отишъл на панаира в Ружомберок. Той успял да продаде стоката си и затова решил да занесе на семейството си вкусна риба за вечеря. Купил обаче и паленка (плодова спиртна напитка). Както обикновено, човекът ожаднял по пътя и вървейки, стигнал до скала с извор. Щом се навел над него, рибата се измъкнала от джоба му и скочила във водата. Мъжът се опитал да я улови, но рибата се изплъзвала между пръстите му. Било почти тъмно, когато най-накрая я хванал. Върнал я в джоба си и продължил към дома си. Едва отдалечил се от скалата, той дочул квакане от джоба си. Жаба! Вече нямало смисъл да се връща към извора. Човекът приел, че вечерята ще бъде по-малко традиционна, отколкото е възнамерявал. Когато се прибрал вкъщи, разказал случката и оттогава никой не е наричал скалата другояче освен Къркава.