Щирлиц, също и Максим Исаев, е герой в поредица от 14 романа, написани през 60-те години на миналия век от Юлиан Семьонов, както и в телевизионната адаптация „Седемнадесет мига на пролетта“, а също и в игрални филми, произведени в съветската епоха. Макс Ото фон Щирлиц (чието фамилно име в действителност не се среща в немскоезичните страни) е персонаж, измислен през 1965 год. Огромната популярност на образа на Щирлиц в Съветския съюз се дължи на телевизионния сериал „Седемнадесет мига от пролетта“, базиран на едноименния роман, където ролята на разузнавача е изиграна от актьора Вячеслав Тихонов. Този герой се превръща в най-известния образ на разузнавач в съветската и постсъветската култура, сравним с друг литературен и филмов герой – британския таен агент Джеймс Бонд.

Противно на общоприетото схващане, истинското име на Щирлиц не е Максим Максимович Исаев, както може да се предположи от „Седемнадесет мига на пролетта“, а Всеволод Владимирович Владимиров. Фамилията Исаев е представена от Юлиян Семьонов като оперативен псевдоним на Владимиров още в първия роман за него – „Диаманти за диктатурата на пролетариата“.

През януари-февруари 1969 г. романът „Седемнадесет мига от пролетта“ от Семьонов, продължение на „Не се изисква парола“, е публикуван в „Правда“ и като книга по-късно през 1969 год. Действието на романа се развива в Берлин през март-май 1945 г., когато Червената армия напредва към Берлин, докато Исаев, който е изпратен под прикритие в Берлин под псевдонима Макс Ото фон Щирлиц, за да маневрира, в опит да провали плановете им. Впечатлен от благоприятния обществен отзвук на „Седемнадесет мига на пролетта“, председателян на КГБ Юрий Андропов настоява за на основа на романа да бъде създаден телевизионен мини-сериал.

„Седемнадесет мига от пролетта“, заснета през 1971-72 г., е една от най-скъпите съветски телевизионни продукции изобщо, реализирана в огромен мащаб, необичаен за съветската телевизия, като всички главни роли биват изиграни от известни и уважавани актьори, което със сигурност допринася за нейната привлекателност. Но е имало опасност сериалът изобщо да не види бял свят. Членът на Политбюро на ЦК на КПСС Суслов казва, че няма да позволи филмът да бъде излъчен, тъй като не показва подвига на съветския народ във войната. Едва след намесата на Андропов и добавянето от страна на Лиознова на нови сцени, показващи напредването на Червената армия и превземането на Берлин, мини-сериалът излиза на екран. Това увеличава времето на производство на филма с още една година, поради което премиерата на „Седемнадесет мига от пролетта“ е през 1973 г., а не през 1972 г., както е било планирано. Мини-сериалът „Седемнадесет мига от пролетта“ постига огромен успех, когато е излъчен за пръв път, привличайки средно 30-40 милиона зрители на вечер, превръщайки героя на Исаев в културен феномен в Съветския съюз.

_{Вячеслав Тихонов в ролята на Щирлиц}

Всеволод Владимиров - Исаев - Щирлиц е роден на 8 октомври 1900 г. („Експанзия - I) в Забайкалието, където родителите му са в политическо изгнание. Баща му е руснак, професор по право в Санкт Петербургския университет, уволнен за свободомислие и близост с кръговете на социалдемокрацията. Участва в революционното движение. Майка му, украинка, умира от туберколоза, когато той е петгодишен.

Родителите му се запознават и сключват брак в изгнание. След края на изгнанието бащата и синът се завръщат в Санкт Петербург, а след това прекарват известно време в изгнание, в Швейцария, в градовете Цюрих и Берн. Завръщат се в родината през 1917 год.

През 1919 г. Всеволод Владимиров е „червен“ разузнавач в контраразузнаването на армията на генерал Деникин - това е сюжетът на романа на Юлиян Семьонов "Съмнения", който така и не е написан.

През 1920 г. Всеволод Владимиров работи под името капитан Максим Максимович Исаев в пресслужбата на правителството на Колчак.

През май 1921 г. войските на барон Унгерн, след като завземат властта в Монголия, се опитват да нанесат удар по Съветска Русия. Всеволод Владимиров, дегизиран като белогвардейски капитан, прониква в щаба на Унгерн и предава военно-стратегическите планове на противника на своето командване.

През 1921 г. той вече е в Москва, "работи при Дзержински" като помощник на началника на външния отдел на ЧК Глеб Бокий. Оттук Всеволод Владимиров е изпратен в Естония („Диаманти за диктатурата на пролетариата“).

През 1922 г. младият чекист Владимиров по поръчение на ръководството е евакуиран с войските на Бялото движение от Владивосток в Япония, а оттам се премества в Харбин, Китай („Не е необходима парола“, „Нежност“). През следващите 30 години той работи постоянно в чужбина.

В родината си Владимиров има съпруга и син, роден през 1923 година. Името на сина е Александър (оперативният псевдоним в разузнаването на Червената армия - Коля Гришанчиков), а съпругата се казва Александра Николаевна („Майор Вихър“) или Александра Романовна („Не е необходима парола“) Гаврилина. Щирлиц за първи път научава за сина си през 1941 г. от служител на съветската търговска мисия в Токио, където пътува, за да се срещне със съветския разузнавач Рихард Зорге. От Москва му дават снимка на сина си, която Щирлиц пази, представяйки я като своя младежка снимка. Ето защо през есента на 1944 г. Щирлиц разпознава сина си, когато случайно го среща в Краков, където Александра е прехвърлена като част от съветска разузнавателно-диверсионна група („Майор Вихър“).

От 1924 до 1927 г. Всеволод Владимиров живее в Шанхай.

Във връзка с укрепването на Националсоциалистическата германска работническа партия и задълбочаването на опасността от идването на власт на Адолф Хитлер в Германия през 1927 г. е решено Исаев да бъде изпратен от Далечния изток в Европа. За това е създадена легендата за Макс Ото фон Щирлиц, немски аристократ, който е ограбен в Шанхай и търси закрила в германското консулство в Сидни. В Австралия Щирлиц работи известно време в хотел с немски собственик, свързан с НСДАП (Националсоциалистическа германска работническа партия), след което е преместен в Ню Йорк.

В годините преди Втората световна война и по време на войната Щирлиц е служител на VI отдел на РСХА (Главно управление на имперската сигурност), който се ръководи от щандартенфюрер (по-късно – бригадефюрер) СС Валтер Шеленберг; интелигентност, ерудиция, познаване на три езика - английски, френски и японски му позволяват да заеме позицията на привилегирован довереник, неофициален съветник, "свежа глава" до ръководителя на политическото разузнаване на Германия. Щирлиц е оценен за неговата независимост на мисълта и за това, че спестява време на всички: не е нужно да ходите за запитвания. В оперативната си работа в РСХА той използва псевдонимите "Брун" и "Болсен".

През 1938 г. съвенският разузнавач работи в Испания ("Испанска версия"), през март-април 1941 г. - като част от групата на Едмунд Везенмайер в Югославия ("Алтернатива"), а през юни - в Полша и в окупираната територия на Украйна, където общува с Теодор Оберландер, Степан Бандера и Андрей Мелник ("Третата карта").

През 1943 г. той посещава Смоленск, където демонстрира изключителна смелост под съветски обстрел.

В края на войната Щирлиц получава отговорна задача: да прекъсне отделните преговори между германците и Запада. От лятото на 1943 г. райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер, чрез своите пълномощници, започва да поддържа контакти с представители на западните специални служби, за да сключи сепаратен мир. Благодарение на смелостта и интелигентността на Щирлиц тези преговори са осуетени („Седемнадесет мига на пролетта“).

Намирайки се в Берлин по време на Втората световна война, Щирлиц поема ключова роля в СС - главната служба за сигурност на Третия Райх, прониквайки в СД (външно разузнаване), Работейки под прикритие, той се опитва да събере разузнавателна информация за военните планове на германците и да ги съобщи на Москва. Той получава инструкции от Москва как да продължи, когато веднъж пътува до Швейцария на тайна мисия. Щирлиц отклонява германската ядрена изследователска програма „Оръжие за отмъщение“ в безплодна безизходица, осуетява отделните мирни преговори между нацистка Германия, Обединеното кралство и Съединените щати, и жертва собственото си щастие за доброто на родината си. Въпреки че е обзет от желание да се върне у дома, където го очаква жена му, той подчинява чувствата си на дълга си, като по този начин въплъщава идеализираната съветска представа за патриотизъм

Ръководител на 4-ти отдел на РСХА е групенфюрерът от СС Хайнрих Мюлер, който през април 1945 г. успява да разобличи Щирлиц, но стечението на обстоятелствата и хаоса, настъпил по време на щурмуването на Берлин, осуетяват плановете на Мюлер да използва Щирлиц в игра срещу командването на Червената Армия („Заповядано е да оцелееш“).

Преди края на войната Щирлиц е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. След края на Втората световна война Щирлиц, в безсъзнание, ранен от съветски войник, е отведен от германците в Испания, откъдето заминава за Южна Америка. Там той разкрива конспиративна мрежа от нацисти, избягали от Германия.

По време и след Втората световна война работи под няколко псевдонима: Болсен, Брун, Юстас или Юстус. Като име обикновено използва вариации на името "Максим": Макс, Масимо ("Разширяване").

В Аржентина и Бразилия Щирлиц работи с американеца Пол Руман. Тук те разкриват конспиративната нацистка организация "ОДЕСА", която се ръководи от Мюлер, след което извършват идентифицирането на агентурната мрежа и залавянето на Мюлер. Щирлиц отива в съветското посолство, където съобщава кой е той, както и информация за местонахождението на Мюлер. Служители на Министерството на държавната ситурност на СССР извършват ареста на Щирлиц и го изпращат с кораб в Съветския съюз. Исаев попада в затвора („Отчаяние“). Там той среща Раул Валенберг и играе своя собствена игра. Междувременно синът и съпругата на Щирлиц са разстреляни по заповед на Сталин. След смъртта на Лаврентий Берия съветският разузнавач е освободен.

Месец след като е награден със Златната звезда, Владимиров започва работа в Историческия институт на тема „Националсоциализъм, неофашизъм; модификации на тоталитаризма". След преглед на текста на дисертацията секретарят на ЦК Михаил Суслов препоръчва да се присъди на другаря Владимиров академична степен доктор на науките без защита и да се изтегли ръкописът, като се прехвърли в специалното съхранение.

За пореден път съветският разузнавач ще се срещне със старите си познати от RSHA, бивши нацисти, в Западен Берлин през 1967 г. („Бомба за председателя“, 1970). Исаев пречи на частна корпорация да открадне ядрени технологии и се сблъсква с радикална секта от Югоизточна Азия.

В допълнение към званието Герой на Съветския съюз, присъдено през 1945 г., от 1940 г. съветският разузнавач е награден с още два ордена на Ленин, орден на Червеното знаме и златното оръжие („Не е необходима парола“, „Майор Вихър“). Получава награди и от Франция, Полша, Югославия и Норвегия („Бомба за председателя“).

Щирлиц е смятан за идеалния агент на КГБ: роден в Русия, достатъчно последователен, за да изпълни мисиите си, възпитан в културно семейство и говорещ всички европейски езици с изключение на ирландски и албански. Висок, много силен физически в младостта си, със сдържан характер, той избира интелектуалните средства пред насилието и извършва само едно убийство в повече от 50-годишната си кариера. Любимата напитка на Щирлиц е арменски коняк, любимите му цигари са Kaро и Камел без филтър. Той шофира Мерцедес 230 (в романа управлява автомобил Хорх). Към жените се отнася сдържано (което не изключва краткотрайни креватни епизоди, както в романа „Заповядано е да оцелееш“). Според филма "Седемнадесет мига на пролетта" Щирлиц получава диплома по физика, специализирайки квантова механика.

Щирлиц често е наричан „руският Джеймс Бонд“, което е неправилно, тъй като не е клиширана фигура като английския разузнавач и няма нищо общо с карикатурните житейски възгледи на Бонд. Щирлиц е противоположен на ориентирания към действие Агент 007; през повечето време съветския разузнавач се сдобива с информация без каскади и трикове в стил Бонд. Той е представен в патриотична светлина, в стремеж да защити родината си от външни врагове, а не просто като защитник на комунистическото правителство на страната си от неговите идеологически противници. Щирлиц се включва в продължителна умствена схватка с нацистките лидери, особено с неговия враг, шефът на Гестапо Хайнрих Мюлер, който знае, че има съветски шпионин в Берлин и постепенно се приближава до Щирлиц. Голяма част от драматичното напрежение както в книгата, така и в мини-сериала идва от начина, по който Мюлер, който е представен като безмилостна фигура, се движи безвъзвратно към заключението, че Щирлиц е агентът, а послредният от своя страна знае, че само отлага неизбежното, но избира да остане възможно най-дълго, за да саботира германските военни усилия, доколкото може. За разлика от истинския Мюлер, много амбициозен и доста груб полицай от кариерата, чийто единствен интерес е властта, филмовият образ на Мюлер е представен като притежаващ известен учтивост – но колкото и приятни да изглеждат на пръв поглед, разговорите му с Щирлиц са наистина опити да се изследва кой всъщност е той.

Както в романа, така и в телевизионната версия на „Седемнадесет мига от пролетта“, Щирлиц прекарва много време, общувайки с обикновени германци, които той се среща по време на дългите си разходки по улиците и парковете на Берлин. Въпреки факта, че разговорите му с тях не допринасят за развитието на сюжета, смисълът на тези сцени е да покажат, че Щирлиц е морален човек, който остава общителен и мил към всички хора, включително гражданите на държавата, с която страната му е във война, въпреки начина, по който тази държава е убила милиони от неговите сънародници.

Щирлиц е отдаден на съпругата си, която той дълбоко обича и въпреки че е прекарал поне десет години като разузнавач в Германия и има безброй шансове за еротични авантюри с привлекателни германки, остава верен на нея. Замисленият и тих Щирлиц, който остава предан на жена си, отразява определен руски идеал за романтичен герой. В сериала „Седемнадесет мига от пролетта“ Щирлиц и жена му Александра, доведена тайно в Берлин, се виждат за последен път през 1936 г. в берлинския ресторант "Елефант"; в продължение на шест минути двамата се взират с копнеж един в друг, преди да си тръгнат, без да кажат нито дума.

За разлика от повечето съветски продукции, Щирлиц е описан като работещ за Русия, а не за Съветския съюз или „партията“, което предполага, че той е преди всичко руски патриот, а не комунист. За разлика от много съветски продукции, повечето от обикновените германци, с които се среща Щирлиц, са изобразени в благоприятна светлина със загатнато послание, че обикновените германци не са отговорни за нацистките престъпления. Вместо това посланието както на романа, така и на телевизионния сериал е, че обикновените германци в известен смисъл са били жертви на нацистките лидери, за които е показано, че се отнасят към собствения си народ с безчувствено презрение.

Много зрители на сериала разглеждат героя на Щирлиц като метафора за дисидентите в Съветския съюз. Начинът, по който Щирлиц, който въпреки че е в присъствието на предимно симпатични хора, трябва винаги да крие кой е всъщност, какво всъщност прави и в какво наистина вярва, се разглежда като вдъхновяваща метафора за дисидентите в Съветския съюз от ерата на Брежнев. Голяма част от съветската интелигенция вижда паралели между Щирлиц, който никога не може да каже какво наистина чувства, и собствената си ситуация в Съветския съюз, което спомага да превръщането на героя в емблематична фигура дори за онези, които се страхуват от КГБ, и допринася за неговата привлекателност дори след разпадането на Съветския съюз през 1991 год.

Сцените, в които Щирлиц купува луксозни стоки на черните пазари в Берлин, като френски цигари и коняк, на които той много се наслаждава, което съветските зрители приемат за алегория за закупуване на забранени западни стоки на съветските черни пазари (много често срещана практика в Съветския съюз). Тези сцени са умишлено добавени, за да придадат на сериала доверие сред съветската общественост. Фактът, че Щирлиц купува стоки от черните пазари на Берлин, които иначе не са били достъпни във военновременната икономика, прави героя по-привлекателен за съветската публика през 70-те години на миналия век, която също е трябвало често да прибягва до черните пазари, за да се снабди с основни стоки, които са били лесно достъпни в магазините. „Седемнадесет мига на пролетта“ е необичаен сериал сред съветските телевизионни сериали с герой, който се радва на някои западни луксове, тъй обикновено в съветските филми западните луксозни стоки са свързани с упадък и корупция и в резултат на това са отбягвани от главните екранни герои.

Възможен прототип на ранния Исаев е Яков Григориевич Блумкин (истинско име - Симха-Янкев Гершевич Блумкин; псевдоними: Исаев, Макс, Владимиров), (1900-1929) - руски революционер, офицер по сигурността, съветски разузнавач, терорист и държавник. Един от основателите на съветските разузнавателни служби.

Друг възможен прототип на Щирлиц е Вили Леман, СС Хумптщурмфюрер, служител на IV отдел на РСХА (Гестапо).

Според вестник "Вести", прототипът на Щирлиц (Исаев) е офицерът от съветското разузнаване Исай Исаевич Боровой (1898-1954), според изданието той е живял в Германия от края на 20-те години на миналия век, а по-късно е работил в отдела на Химлер.

Литературният герой Щирлиц навлизо в различни културни сфери на живота: той се превръща в герой на литературни продължения и сборници от анекдоти, епизоди от оригинални произведения са отразени в произведенията на други автори. Щирлиц е герой на поп песни, поп пародии, компютърни игри.

Въпреки че Щирлиц е много обичан герой, той става обект на типични руски анекдоти, като обект на сатира са дедуктивните му ходове. Повечето от тях се основават на използването на итри на думи, каламбури и омофони, като се основававт най-вече на принципа на конфронтацията на интелигентения Щирлиц с не особено умния шеф на Гестапо Мюлер. Някои от анекдотите са съставени „от противоречие” – в тях Щирлиц е антигерой, анти-мислител и антихуманист, бавен и примитивен. Филмите на Щирлиц допринасят за създаването на редица крилати фрази.

Щирлиц продължава да бъде популярен герой в съвременна Русия.„Седемнадесет мига от пролетта“ се повтаря се ежегодно по руската телевизия, обикновено около Деня на победата. Щирлиц също продължава да има политическо значение. Когато актьорът Вячеслав Тихонов умира през декември 2009 г., Службата за външно разузнаване – една от организациите наследници на бившата съветска КГБ – изпраща своите съболезнования на семейството му.

Някои сцени от филма „Седемнадесет мига от пролетта“ са заснети в Берлин. Къщата на Щирлиц в берлинския квартал Панков е особено известна и е била използвана като щаб на чилийските емигранти в епохата на ГДР.

Щирлиц в театъра

1973 г. - полският Театър на Сензациите "Кобра" поставя "Седемнадесет мига от пролетта".

2014 - „Щирлиц. Опит за бягство”, камерен мюзикъл.

През 1984 г. по едноименния роман е създадено серийна радиопостановка „Заповядано е да оцелееш“.

Щирлиц в киното

1967 - "Не е необходима парола"

1973 - "Седемнадесет мига от пролет"

1975 – „Диаманти за диктатурата на пролетариата”

1976 – „Животът и смъртта на Фердинанд Люс“

1980 - "Испанска версия"

2008 - "Хитлер Капут!", филм-пародия

2009 – „Исаев“

Щирлиц в музиката

1993 - Аркадий Укупник. Песента "Балада за Щирлиц"

1995 - Игор Малинин, цикъл от песни-частушки "Щирлиц"

1997 г. - Константин Арбенин и групата "Зимни животни". Песента "Съдбата на резидента"

1999 г. - Група "Иван Кайф". Песента "Щирлиц"

2004 г. - Група "Момини сълзи". Песента "Щирлиц".

_{Снимка на Щирлиц на гроба на Вячеслав Тихонов, поставена веднага след погребението.}

През 2011 г. скулпторът Александър Бойко обявява началото на набирането на средства за монтирането на паметник на Щирлиц във Владивосток близо до хотел „Версай“, където Юлиян Семьонов живял и вероятно е измислил образа на разузнавача. Паметникът е издигнат а 12 януари 2018 год. Именно от този град през 1922 г. съветският агент напуска родината си за четвърт век. Паметникът представлява очертанията на фигура в палто и шапка, изрязани от масивен метал, до него има надпис:

В младостта си Ото фон Щирлиц (истинско име - Всеволод Владимиров), най-известният разузнавач на съветската литература и кино, живее и работи във Владивосток. Тук той беше известен като Максим Исаев. Живееше на улица Полтавска, почиваше в Седанка, вечер обичаше да се мотае в ресторант "Wersal".

На 8 декември 2009 г. Героят на социалистическия труд и народен артист на СССР Вячеслав Тихонов, най-известният изпълнител на ролята на Щирлиц. Сред цветята има снимка на актьора - снимка от снимачната площадка на този сериал. През 2013 г. на гроба е издигната бронзова статуя на актьора. Снимка от "Седемнадесет мига от пролетта" (в по-малък размер) е поставена в рамка и поставена до паметника.