Английският изследовател Алфред Ръсел Уолъс за пръв път пише за насекомото през 1858 г. Той описа женската пчела като „голямо черно насекомо с огромни челюсти, наподобяващо бръмбар-рогач“. Гигантското насекомо може да достигне 4 см дължина и 6 см размах на крилата. С помощта на дървесна смола и големите си челюсти, пчелата създава гнезда в термитниците.

Последните сведения за Megachile pluto са от 1981 г., когато американски изследовател се натъква на нея на един индонезийски остров. Поради липсата на други подобни наблюдения, пчелата влиза в списъка на Global Wildlife Conservation „25 най-търсени“ видове за 2017 г.

Рядкото насекомо привлича вниманието и на много колекционери, готови да платят няколко хиляди долара, за да я притежават. Оказва се, че е по-лесно да намериш пчелата в онлайн магазините, отколкото сред природата.

През януари 2019 г., биолози от Университета в Сидни се отправят към Молукските острови в търсене на неуловимия гигант. След 4 дневно търсене учените попадат на гигантска женска пчела Уолас, живееща в термитник на около 2 метра над земята.



Надеждата на учените е, че след преоткриването на този доскоро смятан за изчезнал вид, това ще помогне насекомото да бъде защитено от държавата.

Освен колекционерската страст, за изчезването на гигантската пчела на Уолъс спомага и унищожаването на горите в Индонезия и превърщането им в земеделски земи.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |