Художествено пресъздаване на китайската мисия на Марс.
На 15 май модулът за кацане на космическата сонда Tianwen-1, натоварен с марсохода Zhurong, кацна на червената планета.
Няколко часа след това роувърът изпрати първия си поздрав към Земята чрез официалния си акаунт в онлайн мрежата Weibo: "Все още съм в капсулата за кацане. Нямам търпение да разбера какво има на Марс."
Марсоходът Zhurong е кръстен на китайския бог на огъня, има шест колела и четири слънчеви панела. Дълъг е около два метра, тежи 240 килограма и може да се движи по повърхността на Марс с около 200 метра в час. Zhurong ще изследва Марс поне три месеца.
Китайският космически кораб Tianwen-1 стартира през юли 2020 г. и достигна орбитата на Марс през февруари 2021 г. На 15 май спускаемият апарат се насочи към червената планета и се приземи с помощта на парашут и спирачен двигател. Първоначално се е движил на около 100 метра над повърхността на Марс, за да локализира препятствията и да намери подходящо място за кацане. Накрая, апаратът се е приземил безопасно в район, наречен Утопия, в северното полукълбо на червената планета.
След поредица от тестове роувърът Zhurong се очаква да излезе от капсулата си за кацане през специална рампа и да започне проучването си през следващите няколко дни. Ако всичко върви по план, Zhurong ще бъде захранван от слънчева енергия, както и неговите инструменти - различни камери, лазерен спектрометър, радар, магнитометър и метеорологична станция.
Zhurong трябва да изследва атмосферата и почвата на червената планета, да търси следи от живот, да събира скални проби, да прави снимки и да картографира повърхността на Марс. Марсоходът ще предава данните към Земята от разстояние около 400 милиона километра. Космическият кораб, останал в орбита около Марс, ще се използва като ретранслатор.
Единствените две други държави, които някога са кацали на Марс са Съединените щати и тогавашният Съветски съюз. Апаратът на Съветския съюз кацна на Марс през 70-те години, но контактът със сондата Марс 3 прекъсна веднага след това. През 2016 г. сондата Schiaparelli, която Русия и европейската космическа агенция ESA изпратиха съвместно на Марс, се разби по време на кацането.