News

Замъкът е основан през 1241 г. от Зидеслав от рода Дивишов, благодарение на чийто герб замъкът по-късно получава името си. Думата „щерн“ на немски означава звезда (Дивишови имат осмоъгълна златна звезда на герба си), „берг“ означава хълм. Сегашният собственик на замъка, който е от рода Щернберк , живее в него със семейството си.

Замъкът Чешки Штернберг е разположен на върха на скала, издигаща се над река Сазава, намира се на височина около 350 м. и е защитен от две кули – северна и южна, а също и от реката и дълбоката клисура. Първоначалният му архитектурен облик е готически. През XIV-XV представлява мощно отбранително укрепление и се счита за непревземаем. През 15 век замъкът за първи път сменя собствениците си, новият собственик става Холице от рода Щернберк. По време на хуситските войни, собственик на замъка-крепост е пан Зденек Конопишки от Штернберк, който е бил противник на крал Иржи от Подебради и му се е противопоставял открито, заради което през 1467 година Чешки Щернберк е обсаден от кралски войски и ограбен през 1467 година. Замъкът и имението са върнати на рода Щернберк от крал Владислав II Ягелон през 1479 година.

Защитната система на замъка е подобрена, като през 1480 година е изградена Новата кула, чиито укрепления са запазени до днес, а освен това е подобрена надеждността на защитния ров. Под влиянието на модните течения през 18 век замъкът е възстановен в бароков стил, а интериорът е украсен с декоративни декори и картини от италианския майстор Карл Брентан. Особено известни са бароковите стенописи на Рицарския и Златния салони. В края на ХІХ - началото на ХХ в. замъкът е реконструиран по проект на виенския архитект К. Кайзер, в стила на романтизма, по същото време е създаден и паркът. През 1949 г. замъкът е национализиран и става собственост на Чехословашката република, а през 1992 г. е върнат на собствениците на рода Щернберк. Това е рядък случай, когато правителството връща такъв вид имот на бившия му собственик. През 90-те години в Чешката република е приет закон за денационализация, който обаче влиза в сила само ако бившите собственици не са сътрудничили на германските фашистки окупатори. По време на хитлеристката окупация княз Щернберг, който тогава притежава замъка, не приема предложението на нацистите да си сътрудничи с тях. Той блъска по стълбите представителя на Гестапо, въоръжава слугите си и отива в планините, където провежда партизанска дейност. След освобождението на Чешката република князът е изпратен в затвора от съветското контраразузнаване, но е освободен след ходатайство на местните жители.

_{Замъкът Чешки Щернберк. Фото: Gerard Eviston}

Замъкът Чешки Щернберк съдържа картини на италиански и холандски майстори, колекция от стари часовници, голяма колекция от гравюри от XVII век, колекция от исторически оръжия от XVII век и XVIII век, порцелан, сребърни прибори, книги. Една от най-забележителните зали е Женският салон, който е обзаведен с рококо мебели от XVIII век. В ловния салон е изложена колекция от ловни трофеи, а в жълтите покои – колекция от мебели от епохата на Луи XVI. Има и храм, наречен на името на Св. Стефан.

В замъка е живял княз Каспар Щернберк - известна личност от времето на чешкото възраждане.

_{Кулата Гладоморна. Фото: Lukáš Kalista}

Необичайната кула

На няколко десетки метра на юг от града, е разположена т. нар. Гладоморна - южният предзамъков бастион, който представлява част от комплексна укрепителна система, построена в началото на XV - XVI век. Развитието на огнестрелното оръжие, преди всичко артилерията, в края на XIV в. отслабва отбранителната ефективност на замъка. Резултатът от тези промени е превземането на му през 1467 г. от войските на крал Иржи от Подебради. Изграждането на кулата Гладоморна е необходима мярка поради необходимостта от защита на южния хълм, намиращ се в близост до града. Кулата има много заострена форма, обърната на юг, посоката, която е най-застрашена от нападения. Острият ръб на кулата е направен така, че вражеските снаряди да се плъзват встрани, без да й причиняват сериозни щети. Кулата има три етажа: долният е за съхранение на хранителни продукти и барут, средният има система от амбразури за леки оръжия, а горният е открита наблюдателна площадка.

Вълшебното огледало

В замъка има огледало, за което се твърди, че ако жена се вгледа по-дълго време в него, ще стане млада. Но за младостта тя трябва да заплати с ума си.

Легендата за съкровището

Знатният род Щернберк е притежавал доста внушително състояние. Веднъж негов представител успява да продаде много изгодно един от дворците си.

С получената сума той се връща в замъка и започва да обмисля как да скрие парите. В крайна сметка дори добре укрепен замък може да бъде ограбен от разбойници. Хрумва му идеята да раздели сумата на две части: едната взима със себе си по време на пътуването си, а другата скрива в двора на замъка. Охраняването на парите възлага на верния си слуга Хинек. Но Хинек е толкова отговорен, че решава да скрие богатството на още по-сигурно място: в скалите.

Речено-сторено. Но един ден слугата пада от коня си. Неговите наранявания не му позволяват да разкрие къде точно се намира скритото съкровище.

Смята се, че парите и сега лежат някъде в дълбоко в скалите.