Много достойни хора са били погубени от невидимите с просто око врагове, други – от човешката глупост.
Проказата се счита за божие наказание от най-древни времена. Чумата унищожава една трета от населението на Европа през Средновековието, но стотици хиляди стават жертва и на други инфекциозни заболявания като антракс и туберкулоза.
Причинителите на тези заболявания остават неизвестни до XVII век, когато холандският търговец и изследовател Антони ван Льовенхук открива мънички същества с изработения от него микроскоп. На 19 май 1673 г. той изпраща до Кралското дружество в Лондон своето първо писмо с описания на микроскопичните „животинки“. В продължение на почти 50 години с повече от 400 такива писма той смайва света с чудесата на един неизвестен дотогава свят.
Германският йезуитски учен и енциклопедист Атанасий Кирхер е един от първите, който допуска, че чумата се причинява от представители на този микросвят. Той предлага ефективни мерки срещу разпространяването на болестта, като изолация, изгаряне на дрехите на инфектираните, и носене на маски против вдишване на микробите. Кирхер е смятал, че тези живи същества възникват спонтанно от неживата природа.
В Европа в средата на XIX век много родилки умирали от болест известна като следродилна треска. Дори и при най-добрите медицински грижи жените се разболявали и умирали малко след раждането. През 1847 г. унгарският лекар Игнац Земелвайс, работещ във Виенската многопрофилна болница, успява да открие виновника. Сутрините в болницата лекарите наблюдавали и помагали на студентите при аутопсии в моргата, като част от обучението им. Следобедите лекарите и студентите работели в родилното и преглеждали пациентките и израждали бебета.
Земелвайс предположил, че „частици от труповете“ се предавали на родилките от лекарите и техните студенти. По това време, лекарите не е трябвало да измиват ръцете си. С каквито и патогени да влизали в контакт по време на аутопсиите, те после се оказвали в родилното отделение.
Игнац Филип Земелвайс
Земелвайс въвел задължителното измиване на ръцете сред студентите и лекарите, които работели за него във Виенската многопрофилна болница. Персоналът започнал да дезинфектира както ръцете си, така и използваните инструменти. Смъртността в ръководеното от лекаря отделение рязко спаднала.
Въпреки успеха на Земелвайс, неговите представи били отхвърлени от медицинската общност, защото противоречали на утвърдените научни и медицински възгледи по онова време. Измиването на ръцете също било отхвърлено. На 30 юли 1865 г. Земелвайс е вкаран в лудница. Той се опитва да избяга, но е заловен от персонала, жестоко бит и получава множество рани. Умира след 14-дневен престой в лудницата от инфекция на раните си.
Последната снимка на Пастьор от 1895 г.
Във Франция задълбочени изследвания върху бактериите извършва професора по химия Луи Пастьор. Той успява да докаже, че микробите могат да се разпространяват по въздуха и не възникват спонтанно от неживата природа. Сред първите му успехи са откриването на бактериите, отговорни за превръщането на алкохола в оцет.
През 1857 г. Пастьор е назначен за директор на отдела за природни науки в Ecole Normale в Париж, където може да се посвети изцяло на изучаването на микроорганизмите. По-късно той разработва процес за убиване на нежеланите бактерии чрез нагряване, който и до днес е известен като пастьоризация.
Сред постиженията на Пастьор са откриването на причинителя на болестта по копринената буба, която почти е съсипала копринената индустрия в южната част на Франция. Той успява да установи вируса, отговорен за разпространението на фаталната за хората болест бяс и през 1885 г. да създаде ваксина срещу него.
Робърт Кох
Когато Пастьор почти достига върха на кариерата си, младият лекар Робърт Кох се установява в Германия като областен лекар. В своите изследвания той успява да изолира патогените на антракс от кръвта на овцете.
През 1880 г. Робърт Кох е назначен за ръководител на Императорския здравен отдел в Берлин. Там той първоначално се посвещава на изследванията на дотогава нелечимата болест туберкулоза. През 1882 г. Кох открива патогена и доказва, че туберкулозата е инфекциозно заболяване.
През 1883 г. той изследва холерата в Ориента и Индия и също така успява да идентифицира нейния причинител. В Африка Кох изследва причините за чумата, сънната болест и маларията. През 1905 г. Робърт Кох получава Нобелова награда за медицина за изследванията си върху туберкулозата.
Робърт Кох ловува патогени през целия си живот, като спасява милиони животи. Но не и своя - борецът с бактерии умира през 1910 г. от инфекция, от която е заразен при пътуване до тропиците.