News

Замъкът е национален културен паметник на Словакия.

Историята на двореца на замъка датира от периода на Римската империя, за което свидетелства надписът върху скалната крепост, обявяващ победата на II. римски легион над германците в Лаугария от 179 г. сл. Хр. Замъкът вероятно е възникнал на мястото на старото селище. Първите сгради, жилищната кула и ротондата, са построени през XI век.

В края на XIII век, Тренчинският замък става собственост на могъщият унгарски благородник Матуш Чак, който всъщност контролира територията на цяла съвременна Словакия. По това време замъкът е бил разширен и възстановен. След смъртта на Чак до 15-ти век замъкът в Тренчин е притежание на унгарския крал.

През XV век крепостта става собственост на унгарският феодал Щефан Заполски, който се заема с цялостното й преструктуриране. През 1540 - 1560 г. укрепленията й са подсилени от италиански архитекти.

През 1790 г. замъкът изгаря в пожар. През XIX век е извършена консервация на Тренчинския замък, а по късно и реставрационни подобрения.

_{Тренчинският замък. Фото: Marian Hubinsky}

Архитектура на замъка

Кулата Матуш е най-старата сграда на Тренчинския замък и е основана в края на XI век. Първоначално кулата е възстановена в романски стил, но по-късно, около 1270 г., е възстановена в готически стил. Височината и разположението й позволяват наблюдението на околностите на крепостта и града.

Дворецът Лудовит

На върха на хълма, където се намира замъкът, до кулата Матуш, се издига дворецът Людовит. Дворецът е построен през първата половина на XIV век от крал Лудовит I Велики.

_{Таван в двореца Барбара. Фото: Samuel Mudrík}

Дворецът Барбара

Дворецът Барбара е построен по заповед Сигизмунд I Люксембургски за втората му съпруга, Барбара Зили, около 1430 год. За конструкцията са използвани части от опори и стени на по-стари постройки около кулата Матуш. През по-голямата част от историята си дворецът е бил използван като сграда за представления и балове.

_{Дворецът Заполски. Фото: Samuel Mudrík}

Дворецът Заполски

Дворецът Заполски е най-новата постройка в замъка. Това триетажно здание е построено по заповед на съпругата на Щефан Заполски в началото на XVI век.

_{Южни укрепления. Фото: Smirnov Pavel.}

Южни укрепления

Построен на върха на скалист хълм, превърнал се практически в непристъпна крепост, Тренчинският замък остава уязвим за атака само от южния склон. Поради това от южната страна на замъка от началото на XV до XVIII век.изгражда се уникален комплекс от укрепления, т. нар. Южни укрепления. Южният комплекс от защитни съоръжения се състои от три стени, разделени от два сухи рова и два бастиона, на които може да се разположи артилерия.

Оръдеен бастион

Бастионът е построен през 1540 г. под ръководството на унгарският търговец Алексиус Турзо. Оръжията, поставени на там, трябвало да защитават мостовете на река Вах и така наречените Горни (водни) порти на Тренчин с прилежащата част на града, където тогава се намира фабриката за прах.

Подземие (Кралската кула)

Югоизточният цилиндричен бастион, наричан още “Кралската кула”, е построен през 15 век по указ на Сигизмунд Люксембургски. Според местните легенди, мазето на кулата с дълбочина 9 метра, до което може да се стигне през 45x45 cм. дупка, намираща се вътре в сградата, е използвана като градска тъмница. Все още обаче няма документи, потвърждаващи тази версия.

В момента в замъка се помещава експозицията на Тренчинския музей. Колекцията на музея, която разказва за историята на района и крепостта, съдържа: предмети на изкуството, археологически находки, древни оръжия и мебели.

_{Кладенецът на Влюбените. Фото: Pufacz}

Кладенецът на Влюбените

В Тренчинският замък има кладенец, чиято дълбочина е 79,2 метра. С него е свързвана древна легенда за една голяма любов. Според легендата, собственикът на замъка в Тренчин, след като спечелва голяма победа над турската армия, донася при завръщането си от военния поход многобройни и най-различни съкровища. А сред пленниците му се намира истинска ориенталска перла - красивото момиче Фатима, която той дарява на съпругата си.

Не след дълго пред портите на замъка се появил посланикът на турския паша. Този пратеник се казвал Омар, женихът на Фатима. Той предложил да размени затворници и обещал богати дарове за любимата си. Победителят се съгласил да върне хората на своя враг. Всички, освен красавицата. Освен това, поставил условие, че е готов да даде булката на момъка, ако Омар извлече вода от огромната скала, върху която се издига замъкът.

В продължение на три дълги години любовникът прокарвал кладенец и най-накрая открива подземни води. Оттогава крепостта става непревземаема, тъй като разполагайки с вода, може да издържи продължителна вражеска обсада. Омар си връща любимата. Оттогава този кладенец се нарича Кладенецът на Влюбените.