News

Двамата са работили в тясно сътрудничество с брат си Владислав Шкорпил, археолог и класически филолог, директор на античния музей в Керч – град разположен в източната част на Крим, на брега на Керченския пролив.

Техен първи братовчед е Константин Иречек - чешки историк и български политик, български министър на народното просвещение (1881-1882 г.).

Карел Шкорпил е роден на 15 май 1859 г. в град Високе Мито, Източна Бохемия (Чехия), тогава част от Австрийската империя. Завършва гимназията в Пардубице, Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага. След Освобождението на България той идва в тази страна през август 1881 г., преподава математика, природни науки, технически и точни науки, и рисуване в гимназиите на Пловдив (1882-1886), Сливен (1886-1888), Варна (1888-1890 и 1894-1915 ), Русе и Велико Търново (1890-1894).

_{Карел Шкорпил}

След като се преквалифицира в младостта си като професионален археолог, Карел Шкорпил, самостоятелно и в съавторство с брат си Херман, публикува около 150 научни трудове за 50 години от своята дейност, включително 30 от тях на немски, руски и чешки. Той е един от основателите на Варненския археологически музей и Варненското археологическо дружество (1901). Научните заслуги на К. Шкорпил включват археологическите му разкопки и открития на територията на първата българска столица - Плиска.

През 1899 г. К. Шкорпил става член-кореспондент на Австрийския държавен археологически институт във Виена. От 1915 г. до смъртта си той ръководи Варненския археологически музей. Успоредно с това той преподава в Морските инженерни и търговски училища във Варна.

През 1917 г. Шкорпил е включен във Военната разузнавателна експедиция в Добруджа, която току-що е била завладяна от румънците. Извършва проучвания на старобългарски селища и укрепления. През май 1918 г. директорът на Националния археологически музей д-р Богдан Филов изпраща Шкорпил в Македония, за да разкопае древен некропол, открит от българските военни край село Требенище (недалеч от Охрид). През същата 1918 г. Шкорпил е избран за член на Българската академия на науките.

През 1924 г. Карел Шкорпил става инициатор и първи председател на археологическата общност „Българска старина“, която организира мащабни разкопки на българските исторически паметници Плиска, Мадара и Преслав.

Карел Шкорпил е бил тясно свързан с българското спортно и туристическо движение. Като учител във варненската мъжка гимназия той става „кръщелникът“ на първото официално футболно общество в България.

През 1929 г. Карел Шкорпил е назначен за почетен консул на Чехословакия във Варна.

Карeл Шкорпил умира във Варна на 9 март 1944 г. и е погребан в Плиска.

_{Херман Шкорпил}

Вацлав Херменегилд Шкорпил, известен в България като Херман Шкорпил, е роден на 8 февруари 1858 г. в град Високе Мито, Австрийска имприя. Учи в Техническия университет в Прага и Лайпцигския университет. От 1880 до 1906 г. е учител в различни български градове: Пловдив, София, Сливен, Русе и Варна, преподава естествена история, география, зоология, ботаника, аритметика и немски език.

Той е автор на първата геоложка карта на Южна България. През 1884 г. основава музей в Сливен, както и музей на природните науки в Русе през 1902 г. От 1906 г. до смъртта си е уредник на Варненския археологически музей.

Умира в града, където прекарва голяма част от живота си с брат си Карел, българското черноморско пристанище Варна, на 25 юни 1923 г. Погребан е в район близо до града, където е открил раннохристиянска базилика.

_{Херман и Карел Шкорпил, Археологически музей Варна.}

Улица във Варна, където се намира къщата им и варненското село и морски курорт Шкорпиловци са кръстени на братята Шкорпил. Родният им град Високо Мито е побратимен с град Варна.