В Южна Чехия, в окръг Писек, недалеч от селището Звиковски Подхради, на върха на скалист хребет, образуван при сливането на реките Отава и Вълтава, се издига замъкът Звиков.
Прославил се като непристъпна крепост, този замък служи като временно място за съхранение на чешките кралски регалии, преди да бъдат прехвърлени в замъка Карлштейн. Но Звиков придобива известност не само с впечатляващата си отбранителна си мощ, но и със своята красота. Наречен е „кралят на чешките замъци”.
Замъкът Звиков е основан в началото на 13-ти век от крал Пржемисл Отакар I (1230 г.) на мястото на селище, което възниква още през бронзовата епоха. Назоваван е с немското име Клигенберг. Замъкът, който първоначално е кралско владение, в различните епохи преминава в ръцете на различни чешки и немски аристократи. През 1948 г. е национализиран от социалистическата власт и става собственост на чехословашката държава. През 1978 г. е обявен за национален паметник на културата на Чехия.
През 2002 г. в околностите на замъка е заснет филмът-опера " Ромео и Жулиета".
В района около вливането на Отава във Вълтава е местообитанието на най-голямата популация на най-големият европейски бухал, както и на най-малката европейска сова - врабчовата кукумявка.
Замъкът Звиков е издигнат на висок скалист нос с тесен провлак над язовира Орлик, като западната му страна е прилежаща към река Отава, а източната - към река Вълтава. Провлакът е прорязан от изкуствeна дълбока падина със стръмни брегове, между които е построен каменен мост.
Готическото ядро на замъка с окръжна сграда включва дворец със запазена вътрешна аркадна галерия от 13 век, който благодарение на реставрацията запазва първоначалния си вид, а от южната страна се издига 20-метрова кула, наречена Хлизова кула или Маркоманка. В най-северната част на замъка в планината се издига четириъгълна кула, наричана Червена кула. В най-южната част на обхвата й се намират замъковите порти и се охраняват от цилиндрична кула, наречена Хласка, висока 32 м., до която се разполага Писецката врата. Кулата Хласка граничи с втората, Новата врата, която е с гранитна облицовка. На запад от вратата, с изглед към Вълтава, се е извисявала крепостна кула, наречена Крагуец, която днес е в руини. Параклисът на замъка, носещ името на Св. Вацлав, е разположен в южната част на кралския дворец, в непосредствена близост до Хлизовата кула и до голяма степен е запазил своя оригинален, величествен готически облик, оформен през втората половина на 13 век.
Рисунка на замъка от 1958 г. Художник: Bedřich Havránek
Легенди и слухове, свързани със замъка
През 1597 г. за пръв път се разпростанява информация, че в замъка се е появило дяволче (на чешки „rarášek”). Според слуховете, по време на реставрационните работи по времето на Хлизовата кула, работниците биват заплашени и прогонени оттам от зли сили. Оттогава "дяволчето" се появява в полунощ в Коронната зала на замъка. „Zvíkovský rarášek” e името на една от алкохолните напитки, произвеждани тук отдавна, вкусът на който, както казват, е "горчив като живота, и сладък като греха".
Според една от легендите, онези, които се осмеляват да прекарат нощта в кулата, наречена Маркоманка (вероятно построена в първото столетие преди новата ера от представители на древното германско племе маркомани), умират в рамките на една година. Причината се крие в това, че кулата е завинаги прокълната заради специалните магически черни камъни, лежащи в основата й. Една средновековна история разказва, че благочестив монах, въпреки предупреждението, решава да провери дали легендата отговаря на истината. Той избира да пренощува в кулата и да се отдаде на молитва. Цяла нощ праведникът се бори с натрапчивата мисъл за дявола. На сутринта силите го напуснат и монахът, изпаднал в безсъзнание, се свлича на земята.
Но заради силата на своя дух и вяра той скоро идва на себе си и без да се бави нито една минута, нарежда предупредителния знак на стената да бъде премахнат. Надписът е запазен.
Друга легенда разказва за таен подземен проход, който води от замъка до параклиса "Света Анна" ( XIII век ) в селцето Ослов. Според легендата този проход се пази от две кучета с огнени очи.
Самият произход на името на замъка е свързан и с една легенда, според която дъщерята на митичния прародител на чехите Чех се е влюбила, но бащата не харесва избора й и изгонва дъщеря си от къщата. Влюбените тръгват по Вълтава и стигат до мястото, което харесват и поради това основават там селище. Веднъж, докато преследва елен в гората, Чех вижда две прекрасни деца, които го отвеждат до майка им. Така той отново среща дъщеря си. На мястото на селището е издигната голяма дървена къща, а самото селище, за да се приспособи към новото място на пребиваване, е наречено Звиков ( звик, в превод от чешки, означава навик).
Според една от легендите Звиков е основан през 760 г. от легендарният чешки принц Неклан.