News

На 6 август 1945 г., сребърен бомбардировач на американските ВВС пуска атомната бомба „Little Boy” над Хирошима. На километър и половина от мястото на падане на „Little Boy” живее двегодишната Садако Сасаки. В осем часа и четиринадесет минути тя се превръща в хибакуша (хибакуша е термин използван в Япония, с който се обозначават пострадалите, но оцелели при атомните бомбардировки, предприети от Съединените щати над Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война).

Взривната вълна изхвърля Садако през прозореца, но момичето оцелява. Когато майка й я намира, тя не забелязва видими наранявания по дъщеря си. До 1954 г. Садако израства като обикновено момиче. През ноември 1954 г. се проявяват първите признаци на болестта - тумори се появяват по шията и зад ушите. Скоро се появяват тумори и по краката й. На 21 февруари тя е приета в болницата на Червения кръст в Хирошима с диагноза левкемия. Според лекарите на момичето не остава повече от година живот.

_{Сасаки през 1955 г.}

През август 1955 г. Садако е преместена в стая, в която се лекува Кийо, която е две години по-голяма от нея. Един ден приятелите на Кийо й донасят жерави направени от хартия. По този повод, бащата на Садако й разказа легенда, според която, ако някой направи хиляда хартиени жерави, може да си пожелае нещо, което със сигурност ще се сбъдне. Легендата запалила надежда в болните деца, и всички започнали да сгъват жерави от всякакви парчета хартия, които им попаднели в ръце. Най-упорита била Сасаки, която като свършила хартията, започнала да използва опаковките за лекарства и всичко друго, което можела да намери. Най-добрият й приятел Чизуко Хамамото също донесъл хартия от училище, за да може Сасаки да я използва.

Междувременно здравето на Садако се влошавало. Около средата на октомври левият й крак се подул и станал лилав. След като семейството й я убедило да яде, Садако поискала чай и ориз. След това тя благодарила на семейството си и това са последните й думи. Тя умира на 25 октомври 1955 г. на 12-годишна възраст.

_{Садако Сасаки, октомври 1955 г.}

Садако е погребана заедно с изработените от нея хартиени жерави. Изложбата, посветена на Садако, която се намира в Мемориалния музей на мира в Хирошима, предоставя информация, че момичето е успяло да направи около 1300 хартиени жерави.

След нейната смърт приятелите и съучениците й започват да събират средства за изграждането на мемориал в памет на Садако и всички деца, загинали от последиците от атомната бомба. През 1958 г. в Мемориалния музей на мира в Хирошима е открита статуя на Сасаки, която държи златен жерав. В подножието на статуята е поставен надпис, който гласи: "Това е нашият плач. Това е нашата молитва. Мир за целия свят."

_{Статуи във възстановителна сцена на физическите щети след експлозията на американската атомна бомба в Хирошима (6 август 1945 г.). Мемориален музей на мира в Хирошима, Япония.}