News

Това заключение е направено от група климатолози, публикували статия в списанието PNAS.

„Отдавна подозирахме, че по това време се е случила климатична катастрофа, която същевременно унищожава не само шумерите, но и древните индийски и египетски цивилизации“ – пишат Стейси Каралайн и нейните колеги от университета в Оксфорд.

Шумерската Месопотамия, заедно с Древния Египет и градовете-държави в долината на река Инд, се смята за една от трите най-древни цивилизации на Земята. Тя се е появила преди около шест хиляди години под формата на голяма общност от градове-държави, които са търгували и враждували помежду си.

Около средата на третото хилядолетие преди новата ера легендарният Саргон Велики завладява всички шумерски "полиси" и ги обединява в Акадската империя, като създава набор от закони, общи търговски правила и други неотменими черти на съвременната цивилизация. Независимо от факта, че се е смятала за една от най-големите "свръхдържави" на своето време, тя се е разпаднала по-малко от 200 години след създаването й, а нейната столица Акад изчезва безследно.

Причините за този разпад са предмет на спорове сред историците. Някои изследователи смятат, че старите знатни жители на градовете-държави на Месопотамия са били недоволни от централизацията на властта и са се борели активно със Саргон и неговите потомци. Други свързват неговото падане с нашествието на хутите, чиито нападения опустошават страната и подкопават авторитета на владетеля.

_{Бюст, който най-верояно изобразява Саргон и клинописна плочка с легендата за неговото раждане.}

Напоследък някои историци, както и климатолози и геолози, твърдят, че за разпадането на шумерската цивилизация е виновен климатът. Факт е, че разкопките в съседна Сирия показват, че около 2200 г. пр. Хр. в Близкия изток започва тежка суша, която фактичества унищожава всички големи градове в региона. Каралайн и нейните колеги откриват първите непротиворечиви доказателства, че това се е случило точно така, изучавайки сталактитите, формирани през последните пет хиляди години в пещерата Гол-и-Зард, разположена близо до град Демавенда в северния Иран.

Тези каменни израстъци се състоят от своеобразни "растежни пръстени", чиято дебелина, химичен и изотопен състав директно отразяват колко вода е попаднала в пещерата в различни моменти от тяхното образуване. Съответно, те могат да се използват като един вид „хроника на климата“, отразяващ колебанията в температурата и нивото на валежите за много дълго време. Гол-и-Зард, от своя страна, се намира близо до северните райони на Акадската империя и има приблизително същото ниво на валежите, каквото е характерно и за владенията на наследниците на Саргон. Това позволява на учените да посочат много точно състоянието на климата по времето на нейното рухване.

Оказва се, че първата свръхдържава на Месопотамия наистина е разрушена от особеностите на климата - преди около 4260 години, растежът на сталактитите се е забавил рязко, което свидетелства за внезапно и рязко намаляване на валежите. Тази суша продължава повече от триста години, което съвпада с началото на ерата на възраждането на Месопотамия и появата на Вавилон.

Наред с това, учените отбелязват подобно увеличение на дела на магнезий и калций в "годишните пръстени". Това говори за началото на мощни прашни бури, довели до натрупването на огромни пясъчни маси в пещерата. Такива катаклизми би трябвало да ускорят смъртта на акадската цивилизация, лишавайки фермерите от възможността да отглеждат култури, дори чрез използването на водни резервоари и напоителни системи.

Интересното е, че подобна суша и прахови бури са се случили в историята на Месопотамия преди, преди около 4500 години. Те продължават не толкова дълго, само около един век, но водят до отслабване на градовете-държави и проправят пътя за империята на Саргон, която ще загине под ударите им в следващия „сезон на прашни бури“, заключават климатолозите.