Латинското наименование на сиренето е „vulgo Burenda“. През 2008 г. сиренето бриндза е регистрирано в Регистъра на защитените географски указания на Европейския съюз под името slovenská bryndza.

Сиренето бриндза е обикновено бяло на външен вид, като може да придобие бледо-жълта окраска, отличава се с характерен мирис и остър вкус на маслена киселина. Бриндза е ронливо и леко влажно сирене. Цялостното усещане за вкус започва леко, след това става силно и накрая избледнява до солен послевкус. Рецептите за приготвянето на сиренето бриндза имат несъществени разлики в различните страни.

Известно като juhtúró на унгарски, бринза на руски, brenca на сръбски, brimsen на немски и ברינזע на идиш, думата bryndza, заимствана от румънската brânză („сирене“), се използва в различни страни в Украйна и ЕС , поради въвеждането й чрез миграцията на големи групи власи в Карпатите. Въпреки че думата brânză (румънско произношение:ˈbrɨnzə) е просто родовата дума за „сирене“ на румънски език, няма специален вид сирене, свързано с него. Това е дума, по всяка вероятност наследена от румънския език от дакийски, езикът на предримското население в съвременна Румъния. Извън Словакия и страничните райони на Южна Полша, сиренето e все още е популярно в Чехия, като думата се изписва по чешки - "brynza".

Думата за пръв път е записана като brençe, описана като "влашко сирене", в хърватския град Дубровник през 1370 г. За първи път думата бриндза се среща в Кралство Унгария, през 1470 г. и в прилежащата полска област Подхале през 1527 г.

В Словакия бриндза започва да се произвежда след пристигането на власите (т.е. от около 15 век). Оттогава сиренето започва да се произвежда в Словакия и да се разпространява в съседни райони. През 18 век в няколко града са създадени манифактури за производство на бриндза (първата през 1787 г. в град Детва, а втората – в град Зволен). Понастоящем най-известната и все още функционираща манифактура за бриндза в село Зволенска Слатина е втората в Словакия, основана през 1797 г.

Смята се, че съвременната версия на меката, разпръскваща се бриндза е разработена от предприемачи от град Стара Тура, Западна Словакия, към края на 18 век, които основават производството на бриндза в планински райони на Централна и Северна Словакия, където производството на овче сирене има дълбоки корени в местната традиция за производство на сирене и се търгува с нея, популяризирайки бриндзата по цялата Австрийска Хабсбургска монархия. В Австрия сиренето бриндза се е наричало Липтауер, като е този деликатес е бил внасян от северния словашки регион Липтов. Виенският специалитет Липтауер, пикантна мазнина на основата на сирене, заменя бриндзата с обикновена извара от краве мляко, тъй като оригиналната словашка бриндза изчезва от австрийския пазар след разпадането на Австро-Унгарската монархия.

_{Халушки с бриндза (Credit: Backpack Foodie, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

В Словакия сиренето бриндза служи като основна съставка на ястието халушки с бриндза (bryndzové halušky), което се счита за национален специалитет, както и в традиционната местна супа демикат.

В Словакия, както и в други централноевропейски страни, се произвежда ястието bryndzová nátierka – сирене за намазване. Има народно име, произлизащо от немски - šmirkas, šmirkáš, šmírkás / šmirkás (от немската дума schmierkäse - сирене за намазване); или на унгарски - kerezet или körözöt (име, използвано в Унгария). Характерно за Словакия е, че там това ястие се приготвя от овче сирене бриндза, като съдържа също и масло, нарязан лук, смлян червен пипер или други подправки.

_{Сирене за намазване (Credit: Public domain, via Wikimedia Commons)}

Начин на производство

Първо се съсирва сладко овче мляко. Тази суровина се оставя да изсъхне, за да се образува бучка овче сирене. Прехвърля се в мястото за производство, където се сортира и измива с вода. После отлежава при 20°C в камери за сирене. След това корите се отстраняват от сиренето, излишната течност ( суроватка ) се изхвърля и разбива. Счуканото сухо вещество се осолява и смила на валяци, за да се образува бриндза.

Бриндзата от района на Липтов (Liptovská bryndza) се съхранява в типични дървени бъчви.

Видове бриндза

Liptovská - произвежда се само в (под) планински райони по време на лактация на овце; 50% сухо вещество; 50% мазнини в сухо вещество

Letní  - съдържа краве мляко сирене; 46% сухо вещество, 40% мазнини в сухо вещество

Jasienka - есенен, бриндзата с най-голямам масленост

Zimní - състои се от съхранявано овче сирене и прясно краве мляко (пълномаслено или полумаслено) краве сирене; 46% сухо вещество; 50% мазнини в сухо вещество

_{Филия хляб, намазана със сирене бриндза (Credit: Public domain, via Wikimedia Commons)}

Според Кодекса на храните на Словашката република продуктът, описан като бриндза, трябва да съдържа най-малко 50% овче сирене в сухо вещество.

Европейският съюз одобрява два производствени процеса, свързани със сиренето бриндза: традиционно произведено, без пастьоризация, пастьоризирано.

Сиренето бриндза е важен компонент от българската, румънската, молдовската, беларуската, украинската, балканската и кавказката кухня, използван от народите на региона от древни времена. То е съставка в някои зеленчукови ястия, използва се за пълнене на пайове и кнедли, сервира се с месни ястия, супи, чай, често действа като закуска. Най-характерната гарнитура за ястия, включващи бриндза, се състои от пържен лук, чесън, патладжан, пшеничен хляб, картофи. Най-популярното ястие в Карпатите е ястието мамалига, подправено с пържен лук с крекели и настърган кашкавал.

В Румъния e познато подобно овче сирене, което се произвежда в областта Трансилвания и се използва също и за  гратиниране (образуване на коричка) на юфка или на ястието полента.

Всяка есен в украинския град Рахов се провежда фестивалът на бринзата.

В полската област Подхале се произвежда сиренето Бриндза подхалянска (на полски: Bryndza podhalańska) - саламурено сирене, което се прави от овче мляко, което е е регистрирано в Регистъра на защитените географски указания на Европейския съюз.