Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА МЕКИТЕ КОНТАКТНИ ЛЕЩИ

25.05.2020

Меките контактни лещи са изобретени през 1961 г. от Ото Вихтерле – чешки учен и изобретател, един от основоположниците на макромолекулярната органична химия.

Ото Вихтерле е роден на 27 октомври 1913 г. в моравския град Простейов, Австро-Унгарска империя, днес част от Чешката република. Произхожда от богато семейство на предприемачи от Простейов.

На шестгодишна възраст поради шок той едва не се удавя в яма с течен оборски тор, страда от треска, която не отшумява през цялото лято. Семейният лекар нарежда почивка на легло и му предсказва само още дна година живот.

След една година, треската частично утихва, а след. след още две години Ото постъпва в основното училище в Коларка, като след изпит от директора започва да учи направо от пети клас.

Впоследствие, въпреки младата си възраст (девет години), той постъпва в Държавната гимназия в Простейов. След две години започва да играе тенис, става член на юношеския отбор по тенис, сформиран в Простейов. Ото Вихтерле прекарва почти цялото си свободно време на тенис-корта, което позволява да се възстанови здравословно и да завърши обучението си с отличие.

След завършване на училище Вихтерле постъпва във Висшата школа по химически технологии в Техническия университет в Прага. Той получава докторска степен през 1936 г. и първоначално остава в университета, докато националсоциалистите не закриват университета през 1939 г.

Вихтерле започва работа в изследователския отдел на обувната фабрика Бата в град Злин, където основно изследва обработката на полиамиди и капролактами. През 1941 г. той и неговият екип изобретяват синтетично влакно, наречено силон. Изобретението обаче първоначално е пазено в тайна и се появява в промишленото производство едва десет години по-късно. През 1942 г. Вихтерле е задържан за кратко от Гестапо.

След Втората световна война Вихтерле се завръща в университета, защитава докторска степен по органична химия и пише учебник по неорганична химия. През 1952 г. той е назначен за декан на новосъздадения Институт по химически технологии, но е отстранен от тази длъжност през 1958 г. в хода на политическа чистка.

Само една година по-късно Чехословашката академия на науките, чийто член е от 1955 г., го избира за член на борда на нов институт за макромолекулярна химия.

Ото Вихтерле

Първият импулс за работа върху разработването на меки контактни лещи Вихтерле получава след случаен разговор във влак по пътя от Оломоуц до Прага през 1952 г. Негов спътник в купето (д-р Пур) прочита експертна статия за възможностите за хирургични процедури за очите. Вихтерле разбира, че пластмасата ще бъде по-добър материал за имплантиране от скъпоценните метали.

Поради това той започва да разработва теория за триизмерен хидрофилен полимер, който би бил добре поносим от окото. Като най-подходящ се явява гелът NEMA (2-хидроксиетилметакрилат), който абсорбира около 40% вода, прозрачен e и има добри механични свойства. Проблемът е бил с неговата обработка. Отначало гелът се излива във форми, но лещите се разкъсват при отваряне на формите и имат неправилни ръбове.

През 1958 г., Вихтерле е освободен от Висшата школа по химически технологии и изследванията на хидрофилни гелове и лещи там са прекратени. Много от неговите сътрудници, включително Драхослав Лим, отиват а в Института по молекулярна химия заедно с Вихтерле и изследванията продължават на новото място.

В института е създаден нов метод - отливане на гел в стъклени форми. Някои от така получените лещи почти не дразнят окото, но изработването им е бавно, поради сложната абразия на краищата. Първите лещи вече са приложени на пациенти от II очна клиника в Прага в сътрудничество с д-р Максимилиан Драйфус. Резултатите показват, че меките лещи могат да осигурят перфектна корекция на зрението и се понасят сравнително добре от пациентите. Въпреки това, независимо от настояването на Вихтерле през 1961 г. Министерството на здравеопазването отменя изследванията, като неефективни.

По това време Вихтерле използва напълно нов начин на обработка на HEMA гел, отливащ се във въртящи се отворени форми, но тъй като няма подкрепата на Чехословашката академия на науките, започва да се занимава с този метод у дома.

В края на 1961 г. той успява да получи висококачествените контактни лещи, които могат да се произвеждат с минимални разходи по метода на мономерно центробежно отливане във въртящи се форми. Това първо устройство за производство на контактни лещи представлява апарат, сглобен от детски комплект Merkur (сглобяеми модели на влакчета-играчки), първо с динамо от велосипед, а след това с мотор от грамофон.

Апарат от комплекта Mercury на Ото Вихтерле за центробежно леене на контактни лещи.

Ото Вихтерле изработва общо 5000 контактни лещи у дома си. След успешен тест на тези лещи (отново в клиниката при д-р Драйфус), Вихтерле стига до извода, че това не е само здравна услуга и че производството на лещи е свързано с големи икономически интереси, особено в САЩ.

До подобни изводи достигат и от държавните институции и затова Вихтерле е насърчаван да продължи изследванията на лещите в Института по молекулярна химия. За това той поисква четиридесет служители и работа извън института, тъй като твърди, че това изследване не принадлежи на института на Академията на науките. Академията на науките обаче продава патентите в САЩ без знанието на Вихтерле

От 1963 г., когато производствените методи са доведени почти до съвършенство, интересът към контактните лещи, а също и доверието към тях се увеличава. След няколко месеца преговори със САЩ, на 12 март 1965 г. в Прага е подписано лицензионно споразумение с Робърт Морисън и Националната корпорация за развитие на патенти (NPDC), представлявано от Мартин Поллак и Джером Фелдман. Те основават акционерното дружество „Flexible Contact Lens Corporation”, чийто партньор за сублицензия през 1966 г. става Bausch & Lomb, един от най-важните производители на контактни лещи днес. Когато през март 1971 г. Администрацията по храните и лекарствата издава лиценз за пускане на лещи на американския пазар, акциите на B&L нарастват толкова рязко, че акционерният капитал на компанията достига 250 милиона долара за една нощ.

По време на Пражката пролет на 1968 г. Ото Вихтерле е сред инициаторите на обръщението „Две хиляди думи“, за което през 1970 г. е отстранен от поста си като директор на Института по макромолекулна химия и остава в института като обикновен учен.

Въпреки че изобретенията на Вихтерле са надеждно обезпечени с патенти, много компании от цяла Америка ги нарушават. През 70-те години NPDC започва да завежда много дела срещу големи компании, които нарушават патентите. В своя защита дружествата ответници завели искания за отмяна срещу валидността на патентите, което било единственият шанс за тях да избегнат тежки финансови санкции. Най-важният свидетел е бил, разбира се, Ото Уихтерле, което налагало пътуването му до САЩ. Предвид присъствието на Вихтерле в черния списък на чешкото комунистическо правителство, това изобщо не е било лесно. Правителствените служители са притеснени от високите съдебни такси и риска от загуба, така, че през 1977 г. за част от стойността те се отказват от всички лицензионни споразумения и оставят въпроса изцяло на американската страна. Условието било обаче е да се дадат показания от първа ръка и на Вихтерле най-накрая е разрешено да пътува. Във съда, където се решава спорът, Вихтерле за няколко дни разсейва всички съмнения относно автентичността на патентите. Чак през февруари 1982 г. Федералният съд, най-висшата инстанция, срещу чието решение не се допуска жалба, издава решение, потвърждаващо валидността на патентите на Вихтерле, не само в САЩ, но и във всички други страни. Компанията NPDC постепенно събира десетки милиони долари, които вече не трябва да разделя с Чешката академия на науките. Така чехословашката икономика губи приблизително един милиард от тогавашните валутни долари.

В края на 70-те години Вихтерле може да пътува в чужбина, първоначално само две пътувания годишно, но има възможност да присъства на гореспоменатите съдебни дела и на научни конференции. През 1984 г. Вихтерле получава наградата RW Wood. През 1991 г. е удостоен с титлата почетен доктор от два американски университета, Университета на Илинойс в Чикаго и Политехническия университет в Ню Йорк. Избран е за президент на Чехословашката академия на науките през 1990 г. и остава на тази длъжност до 1993 година. Същата година на него е именуван астероидът (3899) Вихтерле.

Мемориална плоча в Простейов, посветена на Ото Вихтерле и сестра му Хана Вихтерлова.

Ото Вихтерле умира в лятната си резиденция в село Стражиско (област Простейов ) на 18 август 1998 г. на 85-годишна възраст.

През 2013 г., на 100-годишнината от рождението на Вихтерле, в Чехия е издадена сребърна монета (200 CZK) с неговото изображение.

Академията на науките на Чешката република учредява наградата „Ото Вихтерле“ за млади, обещаващи учени.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |