News

Разграничават се четири периода в историята на стъклото във Венеция:

1) начален период, производство на най-прости битови предмети (X-XIII в.);

2) период на интензивно развитие (XIII - XIV век);

3) ерата на световното господство на Венеция в областта на производството на стъкло (XV - XVII век);

4) период на упадък (XVIII век). Към тази периодизация може да се добави и периодът на възраждане на традициите, който започва през XIX век и продължава и до днес.

Ключовият момент в историята на венецианското стъкло е XIII век. Стъклото във Венеция е произвеждано и преди, но не е било по-различно от стъклото, произвеждано в други европейски страни и не се е отличавало с особена художествена стойност.

В XIII век венецианците донасят образци от византийско художествено стъкло и рецепти за неговото производство от Константинопол, което дава тласък на развитието на новите технологии.

Първоначално работилниците се намирали в самата Венеция, но производството на стъкло, свързано с огън, заплашвало с пожар дървените сгради на града. Затова в края на 13-ти век, е взето решение да се преместят работилниците, първо извън границите на града, а след това и на отделен остров. Оттогава Мурано става център на венецианското производство на стъкло.

Венецианската република развива широка търговия със страните от Запада и Изтока, и един от предметите на тази търговия е муранското стъкло. Получавайки значителна печалба от продажбите, Венеция по всякакъв начин се е стремяла да запази в тайна методите на своето производство, което бива подпомогнато от изолацията на работилниците на острова. Чужденците не са имали право да се занимават с производството на стъкло в Мурано, фабрика биха могли да построят само онези, които вече са били в професията - или синовете на собствениците на други местни фабрики, или майстори на стъкло. Износът на суровини извън Венеция е бил забранен, разкриването на производствени технологии е било наказвано със затвор или смърт. Въпреки това, на тези майстори биват дадени специални привилегии, за да останат на острова. Най-почетната от тях, че дъщерите на основните мурански стъклодувници са имали право да се омъжват за венецианските патриции, и при това техните потомци запазват всички титли. Това е било особено изненадващо за страна като Венецианската република, където благородничеството се е придържало твърдо към своите аристократични привилегии.

XIV-XV век е време на разцвет на венецианското стъкло. През този период то вече е широко известно и високо ценено в цяла Европа; венецианските доджи са давали изделия от това стъкло като ценен подарък за гостите на града. В същото време започват да се изработват определени правила за производство на стъклени изделия, появяват се стабилни форми на различни съдове. Съвременниците са били особено поразени от абсолютната прозрачност на венецианското стъкло, което сега изглежда се приема за даденост. Богатството на цветовете и разнообразието от декоративни детайли също изглеждали невероятни.

През XVI век славата на муранското стъкло става наистина световна; поръчки за нея идвали във Венеция от различни страни. Типични продукти от този период са чашите във формата на широка купа с тесен дълъг крак, често украсени с декоративни елементи. Освен това, занаятчиите изработвали причудливи съдове с форма на цветя, животни, птици, гондоли, камбанарии.

През XVII век модата на муранското стъкло отминава: Европа отдава предпочитание на фасетираното бохемско (чешко стъкло). Само огледала и полилеи, изработени от венецианско стъкло, богато украсени с гирлянди от листа и цветя, гроздове от плодове, извити рога и розетки остават популярна стока. Метал в тях почти не се използва; където е било невъзможно без него, железната арматура бива внимателно замаскирана. Търсенето им се запазва до XVIII век, когато тези полилеи се считат за незаменим елемент от интериора в стил Луи XV.

През XVIII век френските войски окупират Венеция, стъкларските цехове са затворени. Много майстори напускат страната, старинните технологии се губят.

Възраждането на производството на стъкло започва едва в средата на XIX век благодарение на ентусиазма на един човек - Антонио Салвиати, адвокат от Виченца. Той основава завод в Мурано, който произвежда продукти, използващи традиционни венециански технологии. Оттогава интересът към венецианското стъкло не отслабва и винаги е бил популярен в целия свят.

През 1861 г. на острова е открит Музей на муранското стъкло, в който се помещава колекция от най-забележителните стъклени изделия от XV до XX век.

Днес на острова има много предприятия, произвеждащи муранско стъкло. Най-известни от тях са Баровие и Тосо, Феро, Морети, Паули, Сегусо, Венини. Някои от тях ( Barovier & Toso, Seguso ) са династии на наследствени стъклари, чиято история датира от XIII-XIV век.

Тъй като муранското стъкло често се фалшифицира, през 1994 г. Асоциацията на производителите на стъкло Promovetro създава и официално осигурява търговската марка Vetro Artistico Murano, която защитава оригиналните продукти. Производителите призовават купувачите да обръщат внимание на наличието на този знак върху стъклените изделия и да ги купуват само в магазините, продаващи истинско муранско стъкло.

Първоначално работилниците за стъкло биват разположени в малки едноетажни сгради. Трима мъже работят на пещта: майсторът, неговият помощник и момче-ученик.

Изработката на стъклото започва с пясък. За производството на муранско стъкло традиционно се използва пясък от френската гора Фонтенбло, един от най-чистите в света. Пясъкът се загрява до температура 1200–1400° C.

Затопляйки стъклената маса, майсторът взима специална тръба с един мундщук в единия край и сгъстяване за събиране на стъклото в другата. За две хиляди години на съществуване на работилницата тази тръба не е претърпяла значителни промени. Допълнителни декоративни материали могат да се добавят както към стъклената маса, така и към повърхността на издутия „балон“. Асортиментът на произвежданите продукти е изключително широк: вази, чаши, чинийки, свещници, животински фигури, преспапие, абажури, мъниста и др.