В края на 1914 г. стотици хиляди войници са разположени на Западния фронт. От двете страни на фронтовата линия немските и съюзническите войски с нетърпение очакват предстоящите коледни празници. В окопите се подготвят елхички, а студът и коледното настроение намаляват желанието за битка. Тъй като военните лагери се намират само на стотина метра разстояние, войниците от другата страна чуват добре познатите коледни песни. Настроението им бе подобрено не само от отслабването на стрелбата, но и от малките подаръци, които получиха на фронта - независимо дали бяха дарове от дома или пакети от други военни.

Двете войски, сражаващи се близо до Ипер, Белгия споделят не само страданията, но и празниците - както британците, така и атакуващите германци празнуват Коледа. Точно преди това папа Бенедикт XV призовава враждуващите страни да спрат боевете „поне за нощта, в която ангелите пеят“.

Така и става - пеенето е първото нещо, което спира битките. Според оцелелите свидетели на събитията, на 25 декември 1914 г. германците, чувайки коледните песни от вражеската страна, първи се решават да излезнат от окопите. Британците бързо последват примера им. Двете страни се сприятеляват, отнякъде се появява топка и започват спортни игри. В импровизиран и напълно уникален футболен мач по това време се състезават отборите на Великобритания и Германия. Резултатът от мачовете не е важен.

Цари странно спокойствие и заповедите от щабовете не достигат до войниците. Тази приятелска среща на фронтовата линия възниква напълно спонтанно. Освен футболни игри, войниците се поздравяват, обменят цигари и новини, и си разказват весели истории. Общо в неофициалното примирие взимат участие над 100 000 британци и германци, разположени по фронтовата линия.

„Никога в никой конфликт, където и да е по света, враждуващите страни не са хвърляли оръжията си и не са ставали приятели“, казва Крис Баркър, чийто прадядо е участвал в един от импровизираните мачове на фронта.

Но тези щастливи мигове изчезват завинаги. Само няколко дни след приятелското прекратяване на огъня войниците грабват оръжията, за да убият мъжете, с които са ритали топка. Скоро след това, на 22 април точно близо до Ипер германците за първи път в историята използват като оръжие отровен газ. Те изпускат във въздуха 180 тона течен хлор и 3000 души се задушават от отровния газ, а други 7000 оцеляват с тежки поражения.

 Цветелина Янкова

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |