News

Половината от тях в средата на VII век се преместват в Западните Балкани и сформират голям племенен съюз, които през IX век се разпада на редица племенни държави.

Съвременните преки потомци на белите сърби са лужишките сърби и балканските сърби.

Според някои сръбски и гръцки произведения, те произхождат от полабите, които са живели в доста голям район, разположен около Лужицките планини (Судетите), на изток от река Лаба (сега тя е югоизточната граница на Германия, югозападната част на Полша и северната част на Чешката република), в ранното Средновековие.

В началото на 7 век сърбите живеели в Бяла Сърбия, наричана също Бойка – митична държава, за която се смята, че се е намирала в северната част на днешна Чехия, като много по-голяма част от земята била в Полша, вероятно на мястото на днешна Силезия и Велика Полша. Белите сърби извършват експанзия в немската територия, в района Лужица и град Майсен, което довежда до формирането на лушижките сърби.

През 626 г. византийските дипломати, заплашени от завладяването на Константинопол от голяма армия от аваро-българо-славяно-персийски войски, успяват да провокират славяни от Южна Бохемия и Северна Панония за борба срещу аварите. Начело на всеславянското въстание, избухнало след разгрома на обсадата на Константинопол, застава франкският (според други източници, славянски) търговец Само, който в продължение на 35 години управлява много силeн славянски племенен съюз, известeн като „Държава на Само“.

Сам успява да убеди сърбите, възглавявани от „Безименния княз“(условно название на владетеля на белите сърби, който ги отвежда на Балканите през VII век), по време на антиаварското въстание, да отидат на юг, заедно с хърватите, живеещи на изток от тях, и подкрепят склавините на далматинския бряг и в Панония, като им помагат да придобият суверенитет от аварите. Сръбско-хърватската офанзива не среща съществена съпротива от страна на аварите, чието положение се влошава от вътрешен конфликт.

След смъртта на Само около 660 г. и разпадането на неговата държава, аварите успяват да преодолеят вътрешната криза на държавата. Но те не разполагаг с достатъчно сили, за да застрашат по някакъв начин сърбите, базирани на Балканите.

Произходът на термина „Бойка”, който императорът Константин Багрянородни използва в труда си, озаглавен „За управлението на империята“ не е известен. Но има няколко теории, които се опитват да го тълкуват:

Западна: съкратена и изкривена форма на думата Бохемия (Bojohemum), с която в Средновековието са наричали територията на Чехия

Източна: русинското племе бойки, живеещо в Източна Галиция

За балканските сърби Константин Багрянородни пише: "Да будет известно, что сербы происходят от некрещеных сербов, называемых также «белыми» и живут по ту сторону Туркии [венгры] в местности, именуемой ими Бойко. С ними граничит Франкия [германцы], а также Великая Хорватия, некрещеная, называемая также «Белой»."

Местоположението на местността Бойка все още е неясно, но съществуват две хипотези:

Западна: от Бяла Хърватия към Северна Бохемия и Лужица.

Източна: от Бяла Хърватия към Източна Закарпатия, т.е. на северозапад от днешна Украйна.

Сред славяните са използвани цветове за обозначаване на посоките на света: бяло - запад, синьо (небесносиньо) - изток, черно - север, червено - юг.

Владетели:

Звонимир, крал (VI век)

Дерван, княз (VII век) - владетелят на Бяла Сърбия (Бойка)

"Безименният княз" (VII век)

Семела, крал (IX век)

Милидух, крал (IX век)

Тунгло, вожд (IX век)

Цзимислав, крал (IX век)

Жистибор, княз (IX век)

Славибор, княз (IX век)

Попо, княз (X век)

Безименният княз е описан като наследник на сръбския цар, заедно с един негов неназован брат, и като владетел, който отвежда част от сърбите от Бяла Сърбия на Балканите по време на управлението на император Ираклий (610-641).

"…Когда двое братьев получили от отца власть над Сербией, один из них, взяв половину народа, попросил убежища у Ираклия, василевса ромеев. Приняв его, сам Ираклий предоставил ему Фессалоники как место для поселения Сербия, которая с той поры и получила это прозвание."

По пътя си на юг сърбите и хърватите разгромяват аварите, преди да се установят най-накрая върху земите на вътрешността на провинция Солун, чиято територия им възлага Ираклий със задачата да защитят границите на Византия от бъдещи атаки на авари и други номади. Постепенно сърбите напускат провинцията и се преместват на север, докато стигат до Белград.

Безименният княз, малко след пристигането си на Балканите, бива отстранен от управлението в резултат на вътрешна борба за власт над племената. В трактата "За управлението на империята" се споменава, че той е починал около 680 години. Княз Властимир, на когото е наречена първата сръбска управляваща династия, вероятно е бил праправнук на Безименния княз.