News

Янонската вишна сакура е неофициален символ на Япония

В Япония вишневият цвят символизира облаците (поради това, че много от цветовете на сакура често цъфтят наведнъж) и метафорично означава ефимерната природа на живота. Това второ символично значение често се свързва с влиянието на будизма, тъй като е въплъщение на идеята за моно-не авари. Преходността, необичайната красота и бързата смърт на цветовете на вишната често се сравняват с човешката смъртност. Поради това цветът на сакурата е дълбоко символичен в японската култура, неговият образ често се използва в японското изкуство, а също и в други области. Съществува поне една народна песен, наречена Сакура-сакура, както и няколко поп-песни, разказващи за японската вишна.

С вишната сакура е свързан древният японски обичай, наречен Ханами (в превод означава „гледане на цветовете”), водещ началото си от VIII в, когато хората от елита на обществото са съзерцавали на цъфтежа на вишните, запленени от изящната им красота и великолепието на техните багри.

Сакура цъфтят по различно време, като периодът от разцъфването до прецъфтяването е много кратък.

От най-голямо значение при определяне на времето на цъфтежа е географското местоположение. На южния остров Окинава вишните започват да цъфтят още през януари, докато на северния остров Хокайдо цветовете им разцъфват едва през май.

Японската метеорологична агенция всяка година подава информация, кога и къде ще бъде най-подходящият момент за наблюдение на пролетното пробуждане на вишните.

В Япония се провеждат редица фестивали и празненства, посветени на сакурата. И неслучайно известната чаена церемония се провежда тъкмо под разцъфналите вишневи дръвчета.

Планината Йошино в префектурата Нара се смята за най-доброто място в цяла Япония за наблюдение на разцъфналата сакура. Там растат над 30 000 вишневи дървета.

Изображения на цветовете на сакура се намират на всички видове японски потребителски стоки, включително кимоно, канцеларски материали и прибори за хранене.

Sakurakai, обществото на Сакура, е избрано за име на ултранационалистическо общество от млади офицери на японската армия, които на два пъти се опитват да извършат преврат.

През Втората световна война Сакура е използвана от милитаристичната пропаганда като мотивиращ символ на Япония. Преди войната също бива използвана за укрепване на "японския дух", по-специално в песента "Песен на японската младеж", която разказва за "войници", готови да умрат подобно на цветовете на сакура.

През 1932 г. поетесата Акико Йосано в свой стих призовава японските войници да издържат на страданията в Китай, сравнявайки мъртвите с цветята на Сакура.

Възражения срещу планираните маневри в битката в залива Лейте, най-мащабното морско сражение в историята, аргументирани от опасността едновременно да се изтеглят всички кораби на флота и вероятността от загуба, биват посрещнати с фразата, че на флота трябва да бъде позволено да цъфти като цветовете на смъртта. Последното съобщение на японските сили, участващи в битката, гласи: „Сакура, сакура”.

Японските пилоти са рисували цветовете на сакура на самолетите, преди да станат камикадзе и дори са взимали клонки от вишната със себе си. Сакура, нарисувана на корпуса на самолета, символизира интензивността и крехкостта на живота, а падащите цветя биват преосмислени като млади хора, жертвали живота си за славата на императора. В първия отряд на камикадзе е имало подразделение, наречено Ямадзаура, означаващо „дива сакура”. Японската държава дори възприема гледната точка, според която падналите воини се прераждат в цветя.

И досега петцветният стилизиран цвят на сакурата е основният мотив на хералдиката на въоръжените сили на Япония.

В колониите си японците са се опитвали да засаждат сакура, което е било един от начините за изразяване на претенции към територията.

Сакура е доминиращият мотив на японската татуировка иредзуми. Там цветовете на вишната често са изобразявани заедно с други традиционни мотиви - шарани, дракони и тигри.

Такава е вишната сакура - пробудена от зимния сън, разтворила ароматните си розови листенца, тя олицетворява силата на духа и стремежа към съвършена красота.