Произхожда от Източна и Югоизточна Азия (Виетнам, Китай, Япония и Корея). Използва се и в Камбоджа, Индонезия, Бангладеш, Индия, Бутан, Мианмар, Непал, Лаос, Малайзия, Филипините и в части от Руска Манджурия.
Азиатската шапка е с конусовидна форма - в най-популярния от нейните варианти. Проектирана е да предпазва от слънце и дъжд по време на работа на полето.
Съществуват различни разновидности на азиатската шапка. Има такива, които са направени от палмови листа, от текстил (най-често коприна) и имат подбрадник – каишка или лента. Сламените шапки се носят като импровизирано охлаждащо устройство, което се използва след потапяне във вода. Съществуват и варианти, при които частта, покриваща главата е отделена от другата част на шапката.
Поради характерната си форма конусовидната шапка често се използва в изображенията на Източна Азия. При провеждането на някои спортни събития сред зрителите е модерно да се носят такива шапки, оцветени в цветовете на клубния или на националния отбор.
Шапка лимао. (Photo: 三猎, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)
В континенталната част на Китай и Тайван тази шапка се нарича доули, също така лимао и чжули.
Шапка чжули. (Photo: by ddol-mang, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)
В Япония такава шапка се нарича сугегаса (шапка от острица) или амигаса (плетена шапка).
В Корея се нарича саткат, носи се най-вече от будистки монаси.
Във Виетнам такава шапка се нарича нон. Конусовидните разновидности на тази шапка се наричат nonla - във Виетнам те често са изрисувани или се изписват на ръка, а в виетнамския град Хюе на шапки, наречени нонбайтхо изписват стихове и китайски йероглифи, които могат да бъдат разчетени само на светлина.
Други видове азиатски шапки
Самурайската шапка Каса ( яп. 笠 ) е с конусовидна форма. Появява се в Япония в най-дълбока древност, поради мусонния климат, характеризиращ се с дълги дъждовни сезони. Тази шапка се е плетяла от слама, бамбук, тръстика, острица. Има много различни видове и форми. В Япония тази шапка е било възможно да се носи от всички съсловия, но традиционно е свързана със самураите. Шапката каса се е носила от самураите в ежедневния им живот и по време на пътуване.
Самураите са използвали и шапките, наречени амигаса, които са били изплетени от слама или бамбук. В тези шапки има малък плетен прозорец, който позволява да се скрие лицето и в същото време да се видят хората наоколо.
Шапка с прозорец. (Photo: 松岡明芳, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)
Шапката на японските дзен-будисти Тенгай ("Небесна шапка") е свещена шапка, изработвана от тръстика, носена от монасите от училището Фуке – школа на дзен-будизма в Япония, съществувала до XIX век, когато бива закрито. Значението на шапката се разкрива в следните редове: "Тенгай, одеждата, предписана на общността, е част от украсата на трите тела на Буда (Трикай)."
Тенгай изразява същността на учението на училището, така че последователят не може да излезе без тази шапка. По начина, по който последователят постави на главата си тенгай и държи флейтата си (бамбукова флейта, наричана сякухати, с която монасите свирят, за да извършват особен вид медитация), други последователи веднага установяват дали монахът се нуждае от нощувка, храна и др. Тенгай също така защитават от дъжд и могат да се изработват само в основните столични храмове на училището, които не разкриват точния дизайн на шапката.
