News

Азиатската шапка е с конусовидна форма - в най-популярния от нейните варианти. Проектирана е да предпазва от слънце и дъжд по време на работа на полето.

Съществуват различни разновидности на азиатската шапка. Има такива, които са направени от палмови листа, от текстил (най-често коприна) и имат подбрадник – каишка или лента. Сламените шапки се носят като импровизирано охлаждащо устройство, което се използва след потапяне във вода. Съществуват и варианти, при които частта, покриваща главата е отделена от другата част на шапката.

Поради характерната си форма конусовидната шапка често се използва в изображенията на Източна Азия. При провеждането на някои спортни събития сред зрителите е модерно да се носят такива шапки, оцветени в цветовете на клубния или на националния отбор.

_{Шапка лимао.}

В континенталната част на Китай и Тайван тази шапка се нарича доули, също така лимао и чжули.

_{Шапка чжули.}

В Япония такава шапка се нарича сугегаса (шапка от острица) или амигаса (плетена шапка).

В Корея се нарича саткат, носи се най-вече от будистки монаси.

Във Виетнам такава шапка се нарича нон. Конусовидните разновидности на тази шапка се наричат nonla - във Виетнам те често са изрисувани или се изписват на ръка, а в виетнамския град Хюе на шапки, наречени нонбайтхо изписват стихове и китайски йероглифи, които могат да бъдат разчетени само на светлина.

Други видове азиатски шапки

Самурайската шапка Каса ( яп. 笠 ) е с конусовидна форма. Появява се в Япония в най-дълбока древност, поради мусонния климат, характеризиращ се с дълги дъждовни сезони. Тази шапка се е плетяла от слама, бамбук, тръстика, острица. Има много различни видове и форми. В Япония тази шапка е било възможно да се носи от всички съсловия, но традиционно е свързана със самураите. Шапката каса се е носила от самураите в ежедневния им живот и по време на пътуване.

Самураите са използвали и шапките, наречени амигаса, които са били изплетени от слама или бамбук. В тези шапки има малък плетен прозорец, който позволява да се скрие лицето и в същото време да се видят хората наоколо.

_{Шапка с прозорец.}

Шапката на японските дзен-будисти Тенгай ("Небесна шапка") е свещена шапка, изработвана от тръстика, носена от монасите от училището Фуке – школа на дзен-будизма в Япония, съществувала до XIX век, когато бива закрито. Значението на шапката се разкрива в следните редове: "Тенгай, одеждата, предписана на общността, е част от украсата на трите тела на Буда ( Трикай )."

Тенгай изразява същността на учението на училището, така че последователят не може да излезе без тази шапка. По начина, по който последователят постави на главата си тенгай и държи флейтата си (бамбукова флейта, наричана сякухати, с която монасите свирят, за да извършват особен вид медитация), други последователи веднага установяват дали монахът се нуждае от нощувка, храна и др. Тенгай също така защитават от дъжд и могат да се изработват само в основните столични храмове на училището, които не разкриват точния дизайн на шапката.