Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





НАЙ-ГОЛЯМАТА СТАЛАКТИТОВА ПЕЩЕРА В ЕВРОПА

16.08.2019
Пещерата Домица

Дължината й е 23,9 км, а дълбочината - 116 м, разпростира се в подземни територии на две държави – Словакия и Унгария.

Пещерата Домица е една от най-големите в Словакия. Представлява част от пещерната система Барадла-Домица, разположена на границата с Унгария. Дължината на словашката част е 5,3 км, от които 1600 м са достъпни за туристи.

Намира се в южната част на Силицката планина, на-голямата от планинския масив Словашки карст. Входът към пещерата от страната на Словакия се нарича Домица (намира се в близост до селата Дълха Вес и Кечово, окръг Рожнява), а от страната на Унгария – Барадла (разположен в село Агтелек, в едноименния карстов район).

През 1995 г. пещерният комплекс Барадла-Домица е включена в списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.



Пещерата Домица е предимно хоризонтална. Представлява цял лабиринт от взаимосвързани гротове, разломи, проходи; някои от тях са труднодостъпни или напълно недостъпни, когато водата в подземните реки (Стикс и Ахерон) се повиши. Различават се две пещери: стара и нова, която е прилежаща към старата.

Входът в пещерата е разположен на 339 м надморска височина. На посетителите на пещерата се предлагат два маршрута за наблюдение, дълъг 1180 м (траещ 60 минути ), кратък 780 м (траещ 45 минути). Като част от посещението се предлага и разходка с лодка по подземната река Стикс. Въпреки че пещерата е открита през 1926 г., тя е отворена за туристи едва през 1932 г. Домица е известна с големите си просторни катедрали - известната например е катедралата с каскадни езера Майк, наричана още Римска баня. Пещерата се откроява и със своята украса, която е доминирана от каскадни езера, сталактити и сталагмити под формата на китайски пагоди. Там живеят 16 вида прилепи, около 1500 броя.



Пещерата Домица е била обитавана от хора, живели по тези места преди 5000 г, по времето на неолита. В нея са намерени са кости на древни животни, керамични съдове, изделия от кости, колиета от черупки и зъби на животни, каменни инструменти, следа от тъкан материал, отпечатан в глина,а също и предмети, показващи, че тъкането е извършвано в пещерата. Стенописите, изрисувани с въглен, намерени в по-дълбоките части на пещерата, дават основание да се предположи, че в нея е имало и място, определено за поклонение.

От началото на 50-те до 1984 г. пещерата Домица почти всяка година страда от наводнения, които започват да заплашват пещерата след разораването на околните кооперативни ниви. След силни бури излишната вода се стича от неправилно разораните полета точно пред пещерата. През 1954, 1956, 1964 г. Домица е засегната от големи наводнения. Най-голямото бедствие сполетява пещерата през април 1977 г. По това време бушува силна буря с много обилни валежи. Районът пред пещерата бавно се превръща в езеро, а бурята продължава да вилнее. Накрая налягането на надигащата се вода пробива тежката желязна порта на входа и огромен воден поток се излива в пещерата, като опустошителната стихия оставя следи навсякъде. Непосредствено зад входната порта, поради нахлуването на водата, се образува около 4-метрова дупка в бетонната настилка. Чакъл и пясък, приготвени за подготовката на тротоара, изчезват безследно. В археологическите обекти потопът отмива инсталираните артефакти на неолитния човек и местата са запушени със значителен слой тънка кал. Разрушено е и електрическото осветление. Тогавашното Министерство на културата на Словашката социалистическа република решава да извърши скъпа пещерна реставрация и да изгради входна зона, която да увеличи безопасността на пещерата. Новият обект е предаден официално на 4 октомври 1984 г. и в момента служи не само като пещерна защита, но и като изложбено пространство за археологически артефакти.



Изграждането на новата входна зона обаче само елиминира пагубните наводнения. Много други проблеми обаче продължават да заплашват Домица. Най-големият проблем в пещерата е инсталирането на неподходящи светлини, които поддържат растежа на мъх върху сталактитите. Сталактитите са грозно зелени, отделен въпрос е, че може да се разурушат. Друг проблем са органичните вещества, които проникват в пещерата, стичат се по стените и се установяват в дъното на езерата. Те изменят химическия състав на водата и застрашават съществуването на сталактитите.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |