Когато погледнете към Луната, може би и от там ви гледат хиляди микроскопични същества.
На 11 април 2019 г. израелският космически апарат "Берешийт" (Beresheet) се разби при опита си да кацне на Луната. Апаратът, чийто име се превежда като „В началото...“ и идва от първите думи с които започва Библията, може би е поставил началото на заселването на Луната от бавноходките.
"Берешийт" е носел човешки ДНК проби, заедно с гореспоменатите бавноходки и 30 милиона цифровизирани микро страници с информация за човешкото общество и култура.
Модел на лунната сонда Beresheet, представен на площад Хабима (Тел авив). (CC BY-SA 4.0)
Бавноходките и човешката ДНК бяха късни допълнения към мисията на "Берешийт", само няколко седмици преди стартирането й на 21 февруари 2019 г. Те бяха запечатани в слой смола, заедно с информационната библиотека.
Това което се знае за бавноходките им дава големи шансове да са оцелели след катастрофата.
Бавноходките, известни още като водни мечки, са микроскопични същества с размери между 0,05 до 1,2 милиметра. Имат цилиндрично закръглено тяло и осем крачета, завършващи с малки нокътчета. Бавноходките могат да живеят почти навсякъде, като предпочитат влажни среди.
Бавноходка
Тези малки същества могат да преживеят условия, които биха били смъртоносни за всяка друга форма на живот. Според няколко изследвания, водните мечки могат да издържат на студ от минус 200 градуса и горещина до 148,9 градуса по Целзий. Те могат също да оцелеят в радиация, кипящи течности, огромно налягане - до шест пъти по-голямо от налягането в най-дълбоката част на океана. Само половината от това налягане ще убие повечето други земни организми. Проучване от 2008 г., публикувано в списанието Current Biology, установява, че няколко бавноходки са преживели 10 дни, изложени на космически вакуум и радиация от външната страна на спътник на ниска орбита около Земята.
Друга тяхна суперсила е способността им да дехидратират телата си в състояние, известно като "тун". Те прибират главата и краката си, изхвърлят водата от телата си, като се свиват на мъничка топка. Учените са установили, че бавноходките могат да се съживят от това дехидратирано състояние след десетки години. Ако се поставят във вода, те се възстановяват само за няколко часа.
През 2016 г. учените съживиха два туна и едно яйце, които са били в криптобиоза повече от 30 години. Експериментът е докладван в списание Cryobiology.
Според проучване на Токийския университет, водните мечки произвеждат протеин, който предпазва тяхната ДНК от високи нива на радиация.
Ако някои същества биха могли да оцелеят при катастрофа в космоса, това вероятно са бавноходките. Дали някоя от тях прекарва времето си в кратер на Луната, докато не бъде реанимирана, само времето ще покаже.