Български English Русский 中文
ZNAMBG.com
facebook
twitter

Народни носии
ВЕЛЕБНИ – ЧЕШКИЯТ ФОТОГРАФ НА ПЛОВДИВ

10.11.2026
Служители на Народната библиотека „Иван Вазов“, октомври 1907 г. Снимка: В. Велебни (Credit: Waclaw Welebny, Public domain, via Wikimedia Commons)

Вацлав Вѐлебни е художник-фотограф от края на XIX и началото на XX век. В продължение на три десетилетия той управлява фотостудио в града под тепетата.

Вацлав Велебни е един от чехите, установили се в България след Освобождението и допринесли за културния напредък на страната. Той има значителен принос за развитието на ранната фотография в България. Част от хората и събитията от първата половина на ХХ век в Пловдив са запечатани за поколенията от Велебни. Освен в Пловдив, е притежавал фотоателиета в София и Стара Загора.

Вацлав Велебни, автопортрет от 1926 г. (Credit: Waclaw Welebny, Public domain, via Wikimedia Commons)

Вацлав Велебни (на чешки: Václav Velebný, понякога изписван Waclaw Welebny, също и Vaclav Velebni) е роден на 25 ноември 1861 г. в румънския град Крайова в семейство на чешки емигранти. Учи в гимназия в родния си град. След това се посвещава на художествената фотография. В продължение на две години е обучаван в Букурещ от придворния фотограф и художник, един от водещите европейски фотографи, Карол Поп де Сатмари (1812–1887). През 1880 г. приема работна позиция във фотографското ателие на немския фотограф Баур в град Русе. По-късно братята Карастоянови, водещи български фотографи, се обръщат към него с предложение да модернизира софийското им фотографско ателие. Вацлав Велебни работи в ателието на братя Карастоянови, сред което се премества в Пловдив, където закупува ателието на гръцко-българския фотограф Димитър Кавра (1835–1908), който се премества в Атина. За раздялата на Димитър Кавра с Пловдив са се посочвали различни дати: 1900, 1902 и 1905 г. Обява във вестник „Пловдив” от 27 август 1898 г. обаче слага край на споровете. В нея фотографът Вацлав Велебни известява, че е напуснал София и вече се е настанил в ателието на Димитър Кавра при Отоман банк. Освен това ателието, намиращо се недалече от сегашната сграда на Пловдивската община, вече е обзаведено.

Михаил Арнаудов и приятели, 1898 г. Снимка: В. Велебни (Credit: Waclaw Welebny, Public domain, via Wikimedia Commons)

Велебни си създава добро име сред пловдивчани. Не след дълго работата му се разраснала и той си построява къща срещу мястото, където е сега Община Пловдив. Тази къща не съществува днес, защото е била в пространството, което днес е обособено като площад през сградата на общината.

През 1929 г. Вацлав Велебни отбелязва петдесет години от фотографската си кариера в България в Пловдив.

През 1921 г. той портретира историка и археолога Борис Дякович (1868–1937) по случай 20-годишнината от встъпването му в длъжност като директор на Националната библиотека и музей (1901–1932). Дякович е и основател на Археологическото дружество в Пловдив и има изключителни заслуги за превръщането на Националната библиотека и музей в Европейски културен институт. Сред другите личности, които Велебни е портретирал, са например: поручик Стефан Вълчев, учителката Боянка Миладинова, офицера Никола Писаров и фолклориста, литературен историк и етнограф Михаил Арнаудов.

Борис Дякович през 1921 г. Снимка: В. Велебни (Credit: Waclaw Welebny, Public domain, via Wikimedia Commons)

Вацлав Велебни умира през 1931 г. в Пловдив. Казват, че след смъртта му десетки хиляди негови негативи били изхвърлени на градското сметище. Редица фотографии на Велебни са запазени в семейни албуми във фондовете на Държавния архив в Пловдив. В Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и в Регионален исторически музей – Пловдив са съхранени многобройни снимки на личности, места и събития в Пловдив от фотоателието на Вацлав Велебни, което до смъртта му е сред забележителностите на града.

 Ив Лазар
facebook
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече