Въпреки че първоначално е бил типичен за региона Емилия, терминът umarell (произнася се умаре́л) е придобил популярност в цяла Италия. Стереотипният образ на umarell е този на възрастен мъж, който наблюдава работата с интерес със скръстени зад гърба си ръце и често дава непоискани съвети на работниците.

Думата umarell (в превод „малко човече“ или „старец“; в мн. число: umarells, с добавяне на s, за да се придаде псевдоанглийски оттенък) произлиза от преднамерената промяна на термин от болонския диалект – umarèl, с една буква L, която се използва с определен ироничен или пренебрежителен тон. Тя обозначава скромен на вид мъж, често възрастен, който прекарва времето си в наблюдение на работата от улицата, с ръце зад гърба си и внимателно гледащ всеки детайл. Този термин не се среща в основните речници на болонския диалект от миналото, където се срещат други подобни думи като umêtt, umarêtt, umein или uminein, всички в умалително. С течение на времето обаче думата umarell променя тона и значението си: от местен израз се превръща в истински културен феномен, широко разпространен в цяла Италия и дори в чужбина, превръщайки се в ироничен, но приятелски символ предимно на градския наблюдател.

Терминът е въведен през 2005 г. от Данило Мазоти, блогър и писател, използвайки го първо в блог, а след това, през 2007 г., в заглавието на една от книгите си. През годините фигурата на умарел е обект на нарастващо внимание благодарение на инициативи като групи в социалните медии, блогове и други книги от същия автор.

Едно от първите цитирания извън местния контекст, където терминът вече е бил по някакъв начин засвидетелстван и не се е съдържал в книгите на Мазоти, е от 10 март 2017 г., когато Алдо Грасо, от колонките на всекидневника „Кориере дела Сера“, оплаквайки се от прекомерното присъствие на определени герои в токшоута, пише, че „непрекъснатото присъствие генерира ефекта на умарел“. През същата година на пазара е пуснат „настолният умарел“ – цветна пластмасова статуетка с типичната фигура на умарел, която според намеренията на производителя „ви наблюдава, докато работите на компютъра“; устройството има незабавен успех и продължава, след години, да бъде все още популярно.

_{Piazzetta degli Umarells – малкият площад, разположен в квартал „Чиренаика“ в Болоня (Credit: Agilix, CC0, via Wikimedia Commons)}

На 14 април 2018 г. град Болоня посвещава на уличните зяпачи площад в квартал „Чиренаика“, открит от бившия общински съдия Матео Лепоре. През април 2020 г. историята, озаглавена „Чичо Скрудж и заплашената формула“, публикувана в брой 3360 на списание „Тополино“, е посветена на един умарел, който наблюдава строителни обекти, докато през май същата година певецът и автор на песни Фабио Конкато публикува песен на милански диалект, озаглавена L'umarell. В началото на следващата година е пусната настолна игра „Денят на Умарел: играта на истинския пенсионер“.

През 2021 г. терминът е включен за първи път в италиански речник, Zingarelli, а на следващата година е включен като неологизъм в Vocabolario Treccani – речник на италианския език.

Популярност извън италианоговорящата зона

В началото на 2020-те години терминът започва да става популярен и извън италианоговорящия регион. Първата му поява извън италианоговорящ контекст датира от 2017 г. с публикуването на страницата в английската Уикипедия от англоговорящ редактор, живеещ в Болоня. През 2021 г. вестник „Таймс“ посвещава статия на umarell и на въвеждането на лемата в речника Zingarelli. По-късно, през 2022 г., британският лексикограф и етимолог Сузи Дент включва лемата umarell в книгата си, озаглавена „Думи от сърцето – емоционален речник“. През 2024 г. шведското лингвистично списание Språket публикува списък с 32 нови думи, станали често срещани в шведския език, и сред тях споменава думата umarell.