Специалитетът „Изкушението на Янсон“ (на шведски: Janssons frestelse) обикновено се приготвя за Коледа, но може да се сервира и на други празници, като Великден. е популярно и във Финландия под същото име – „Изкушението на Янсон“ (на финландски: Janssoninkiusaus).

Не е известно кой е дал името на ястието. Според Шведския институт за език и фолклор съществуват две общи теории. Едната е, че оперен певец е дал името на ястието, а другата е, че игрален филм му е дал името.

Според някои източници, ястието се приписва на оперния певец Пер Адолф „Пеле“ Янзон (1844–1889). Той става известен с това, че редовно е бил домакин на традиционна лека, празнична вечеря, обикновено сервирана след 18:00 часа (когато се нарича sexa – означава „вечеря в шест“) или по-късно през нощта, както и през малките часове (когато се нарича vickning или nattsexa – означава „нощна вечеря“). На тях той черпел гостите си с бира, шнапс и топла запеканка от картофи, лук и аншоа, за която по-късно казват, че бива наречена с неговото име. Твърди се, че е бил вдъхновен от едно традиционен шведски специалитет – запеканка с аншоа, чието име буквално се превежда като „кутия/тава с аншоа“. Името на ястието „Изкушението на Янсон“ обаче става общоприето едва 40 години след смъртта на Янзон.

Шведската академия по гастрономия е обяснила името по различен начин в своя „Гастрономически календар 1989”, 29-ата годишник-книга, издадена в края на 1988 г. Жена , живееща в най-скъпия стокхолмски квартал „Йостермалм“, Елвира Стигмарк (1886–1953), на едно парти накарала готвачката, г-жа Софи Паулин Брогарде, да даде на гратена от аншоа името „Изкушението на Янсон“ по филм със същото име (от 1928 г.). Любимият актьор на Стигмарк, Едвин Адолфсон, играе главната роля във филма. Стигмарк бил на кино с приятели (току-що били гледали филма „Изкушението на Янсон“) и на следващия прием им предложили топъл сандвич с варени картофи, яйце и две филета от аншоа, наредени напречно.

_{Поглед отблизо към ястието „Изкушението на Янсон“ (Credit: erik forsberg from Helsingborg, Sweden, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Други теории

В годишното списание на Асоциацията за местна история на Сьодерманланд от 1945 г. има статия за семейство Янсон, което живеело в енорията Дюнкер и поканило хора в дома си на парти по време на лошата реколта от 1867 до 1869 г. За да допълни оскъдния запас от суровини, г-жа Янсон приготвила голям гратен с картофи, аншоа и лук, смесени с мляко. В популярния език това станало известно като „Изкушението на Янсон“.

Готварска уловка

В съставките на ястието се крие една много важна готварска уловка, свързана с рибата. Шведската аншоа (на шведски: ansjovis) всщност не е истинска аншоа (хамсия), а представлява филета от европейска шпрота (Sprattus sprattus – позната в България като цаца). Поради грешка в превода на думата „аншоа“ от шведски на английски език, в световен мащаб се разпространява рецептата с класическа средиземноморска аншоа, което променя вкуса драстично. Каква е разликата? При шведската aншоа рибките се мариноват в саламура с оцет, захар, канела, карамфил, бахар и джинджифил. Те имат деликатен, сладко-солен и леко пикантен вкус, който се разтапя в сметаната при печене. Средиземноморската аншоа се консервира в много сол и олио/зехтин. Има изключително силен, солен и остър умами вкус. Ако се използва в оригиналното количество за запеканката, ястието ще стане прекалено солено.

_{Пер Адолф Янзон през 1889 г. (Credit: public domain, via Wikimedia Commons)}

Варианти

В „Готварската книга на Идун“, написана от шведската учителка по домакинство Елизабет Йостман и издадена за първи път през 1911 г., има рецепта за гратен с аншоа, която много напомня на „Изкушението на Янсон“.

Същото ястие, но с кайма вместо цаца, се нарича „Изкушението на Карлсон“ (на шведски: Karlssons frestelse), вегетарианската версия се нарича „Изкушението на Янсон“ и накрая, вариантът без цаца се нарича „Изкушението на Хансон“ (или Свенсон).

Различни източници споменават и малки модификации на рецептата, като поръсване с галета и/или настъргано сирене, използване на течност от консервирана риба, различни подправки и чесън; печене по средата на печенето с капак и след това покафеняване без капак и др.

Без аншоа, ястието е по същество картофено печено, но със специална подправка. Типичните „Янсонови подправки“ включват горчица, дафинов лист, бахар, карамфил и джинджифил.

В популярната култура

Ястието се споменава в сезон 1, епизод 4 на излъчвания от 2009 г. до 2023 г. американския анимационен сериал „Арчър“ (Killing Utne), в който руската агентка Хелга Хюбш случайно получава отровена порция.

Рецепта

Необходими продукти:
Картофи: 600–800 г (обелени и нарязани на тънки пръчици, подобно на сламки)
Лук: 2 глави кромид лук (нарязани на тънки полумесеци или ситно)
Филета от аншоа (или маринована цаца): 100–200 г
Прясно мляко и сметана за готвене: около 200–300 мл (общо, в съотношение по преценка)
Масло: 30–50 г
Галета (хлебни трохи): 1–2 супени лъжици за поръсване отгоре
Черен пипер и сол (внимавайте със солта, тъй като аншоата е солена)

Начин на приготвяне:

Подготовка на фурната и лука: Загрейте фурната на 180°C – 200°C. В тиган разтопете част от маслото и задушете лука на умерен огън, докато стане мек и прозрачен, но без да се препича или покафенява.

Оформяне на запеканката: Намажете подходяща тава или огнеупорна форма с масло. На дъното сложете пласт от картофените пръчици. Добавете част от задушения лук и подредете филета от аншоа (или цаца) равномерно. Редувайте пластове по същия начин (картофи, лук, риба), като завършите с пласт картофи отгоре.

Заливане и печене: Полейте ястието с останалия сок от рибата (ако има такъв), прясното мляко и сметаната за готвене (течността трябва почти да покрива картофите). Разпръснете парченца масло по повърхността и поръсете с галета за хрупкава коричка. Печете във фурната за около 40–50 минути, докато картофите омекнат напълно, а повърхността стане златиста.