На 28 октомври 1918 г. е завършена дългогодишната борба на чехите и словаците за свобода и равенство. На този ден, след разпадането на Австро-Унгария, е създадена нова държава – Чехословашката република, която обединява двата народа с общи ценности: уважение към труда, образованието, културата и свободата.

Оттогава 28 октомври се отбелязва в Чехословакия като символ на национално единство и вяра в общи ценности. А те са въплътени в дребнолистната липа (Tilia cordata) – дърво, което е растяло в словашките села и градове много преди установяването на Чехословашката република и е оцеляло като мълчалив свидетел на историята. Традиционно в словашките градове и села липовите дървета се засаждат на централни места — в сърцето на селищния живот. В миналото местните общности са се събирали под дебелата им сянка, за да споделят новини, да празнуват, да сключват договори или да раздават правосъдие. В миналото (а и днес) в центъра на почти всяко чешко село или градски площад е засаждана т.нар. „паметна липа“. Под нейната сянка хората са се събирали за съвети, празненства, пазари и съдебни дела. По чешките земи много липи са засаждани в чест на важни събития – края на войни, подписване на договори или раждането на важни личности. Някои от тези дървета са на стотици години и са защитени от държавата.

28 октомври се чества и след разпадането на Чехословакия на 1 януари 1993 г. – в Чехия и Словакия.

Дребнолистната липа има специално място в славянската култура. Древните славяни са я почитали като свещено дърво на любовта, семейството и защитата. Заради аромата, приятната сянка и листата с форма на сърце, те са я смятали за символ на добротата.

Вярвало се е, че липата не се удря от мълния и че под короната ѝ живеят праведни духове. Хората са търсели убежище под нея по време на бури и са намирали мир. В митологията е била посветена на богинята на любовта. От дървото ѝ резбари са изработвали олтари, статуи на светци, музикални инструменти и люлки. Тя е придружавала човек от раждането до гроба.

_{Знамето на президента на Чешката република. На него са изобразени липови клонки (Credit: Public domain, via Wikimedia Commons)}

Липата става официален национален символ на славяните през 1848 г. по време на Панславянския конгрес в Прага. На срещата на представители на славянските народи тя е обявена за дърво на славянството – за разлика от дъба, който е избран от Франкфуртския парламент за символ на великогерманската мощ.

Идеята е популяризирана от чешкия поет Франтишек Ладислав Челаковски (1799-1852), който заедно със словашкия поет Ян Колар (1793-1852) се явява един от основните предвестници на идеята за „славянска взаимност“. Именно Челаковски вижда липата като дърво на мира, приятелството и взаимността. След 1918 г. липата се превръща и в общ символ на чехословашката държава – дърво на свободата и единството. Първите липи като символ на чехословашката държавност са засадени още през 1918 г. Липови клонки са открити например върху униформите на генерали от чехословашката армия. Липови клонки са изобразени на много чехословашки монети. На обратната страна на единствената чехословашка коронна монета е изобразена боса жена с лопата, която засажда млада липа. В историческия „Военен кръст“ на Чехословакия (създаден през 1918 и 1939 г.), липовите клонки върху лентата отбелязват многократно награждаване на едно и също лице за проявена храброст.

_{Държавният печат на Словашката република. На него е изобразен липов лист (Credit: Hayden Soloviev, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons)}

Липата е национален символ и на Словения, както и един от основните официални национални символи на Латвия.

Дребнолистната липа има специално значение за Чехия и Словакия:

- В Чехия това е националното дърво и символ на патриотизъм, свобода и солидарност. Не е част от националния герб, но златни липови клонки красят знамето (стандарта) на президента на Чешката република – официалният символ на държавния глава. Липов лист е изобразен на чешката монета от 20 хелера (в обращение от 12 май 1993 г. до 31 октомври 2003 г.)

- В Словакия липата се свързва с легендата за трите пръчки на владетеля на Великоморавия Святополк I, които в традицията често се наричат липови, въпреки че това не е ясно документирано исторически. За словаците тя е и национално дърво. Нейният сърцевиден лист се среща в официални документи, паспорти, лични карти и училищни свидетелства, където се появява като декоративен мотив. Липата не е пряка част от националния герб на Словашката република, но липовият лист е изобразен на държавния печат и се е появявал и като воден знак в словашките паспорти, издадени след 1994 г., или в личните карти.

- В йерархията на държавните отличия на Чехия и Словакия липата присъства по няколко ключови начина:

„Орден на Белия лъв“ (Чехия): В най-високото държавно отличие на Чешката република (наследник на едноименния чехословашки орден от 1922 г.) липовите листа свързват орденския знак с панделката. Около централния елемент на медала също са изобразени три липови листа.

„Орден на Белия двоен кръст“ (Словакия): В най-висшето словашко отличие за чужденци, над самия кръст, е разположена клонка от липа, която служи като окачващ елемент към лентата.