Най-често селото е застроена зона (или една от няколко застроени зони) на селска община. Някои села обаче са местни части на град, административно прикрепени към собствения си град. В някои контексти цели селски общини се наричат села.

Често селото е малко и включва от 5 до 30 семейства, но има и села с по няколко хиляди жители. Основният поминък на селските жители е растениевъдство и животновъдство. Обикновено селата са постоянни, с трайни жилища, но съществуват и временни села. Освен това жилищата в едно село са разположени сравнително близо едно до друго, а не са разпръснати нашироко из ландшафта, както е при разпръснатия тип селища.

Големината на едно село по принцип се определя от броя на неговите жители (население) и по-рядко от неговата територия (площ).

Думата „село“ се отнася и до съвкупността от жителите на такова селище.

До началото на Индустриалната революция (1750 – 1850), когато много от европейските села се преместват в градовете, селата са били най-популярните форми на местожителство на почти всички места по света.

В миналото селата са били обичайната форма на общност при народите, които практикували земеделие за самоизхранване, а също и за някои неземеделски общества. Във Великобритания, махалите и колибите са имали право да се наричат села, когато си построели църква.

Определения

Едно село може да бъде определено като:

- урбанистично – селище, което се състои от типични нискоетажни сгради с предимно еднофамилни къщи, със слабо развита улична мрежа, доминираща площ на селския площад (функциониращ като социален и културен център) и висок дял зеленина

- архитектурно – жилище с предимно нискоетажни сгради в семейни къщи, на които липсва партерен етаж, предназначен за търговски дейности или услуги. Селската къща се състои и от по-голяма стопанска постройка, използвана първоначално за икономически дейности (първично селскостопанско производство), а днес обикновено за осигуряване на функционирането на къщата. Дворът и градината са определени и изпълняват отделни функции.

- социално – селище, където има тесни социални контакти между отделните жители, съществува дългосрочен естествен социален контрол и участие

- икономическо – селище, където преобладават земеделието и производството на първични храни, или селище, където значителна част от населението намира работа извън населеното място

- историческо – селище, което не е получило градски права

- административно – център, който държавата не е определила като град, пазарен град (село с пазарни права) или град

- статистическо – селище с население под определен праг

_{Село Ширакава, Япония (Credit: 663highland, CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons)}

Видове села

Селата могат да бъдат разделени на видове според разположението им, като се вземе предвид формата на обработваемата им земя:

правилни компактни (сгъстени) форми:

- комуникационно село – вид село, изградено покрай комуникация, т.е. покрай път, плавателна река или железопътна линия. Този тип село обикновено е доста удължено и няма селски площад.

- улично село – удължено село, където къщите са наредени от двете страни на местен път, който обикновено завършва в селото. Ако селото има удължен селски площад или застрояването се разширява на определено място, то се нарича улично село.

- кръгообразно село – специфична форма на селище, което се състои от къщи, разположени в кръг или овал около общ централен площад, като земеделските земи се разширяват радиално навън под формата на ветрило.

- линейно село – село с къщи, подредени в една плътна, тясна редица (ред). Те стоят плътно една до друга. Обикновено са изградени само от едната страна на определен линеен обект – покрай бряг на поток, път, ръб на тераса или язовир. Понякога се състои от два успоредни плътни реда с воден басейн или път по средата.

- крайпътно село със селски площад – селище, разположено край шосе, чието разширение образува вид на селски площад. Селищата от типа „крайпътно село с централен площад“ (на чешки: návesní silnicovka) най-често се срещат в Чехия – основно в историческата области Бохемия и Моравия, както и в части от Височинския край, Германия и Австрия.

- село с централен селски площад – специфичен модел на средновековно планирано село. Среща се най-вече в Чехия (Бохемия и Моравия) и по-широкия регион на Централна Европа (например Германия, Австрия и Словакия) като характерен тип историческа селищна структура. При него къщите и стопанските дворове са концентрирани и подредени в затворен кръг, овал или правоъгълник около голямо, централно обществено пространство – селски площад, мегдан.

- горско село със селски площад – междинна, преходна форма на селище, характерна за по-високи и гористи планински райони. Този модел се среща почти изключително в Централна Европа, най-вече в Чехия (Бохемия и Моравия) и части от Германия, тъй като е пряк резултат от т.нар. късна германска колонизация на гористи и хълмисти райони през Средновековието (главно XII – XIV век). За разлика от класическите горски села по протежение на река, селищата тип „горско село с централен площад“ (на чешки: lesní návesní ves) съчетават планинския характер с типичния за низините централен селски площад. Къщите и стопанствата са подредени в кръг или овал около това централно общо пространство, докато обработваемите земи и горските парцели на селяните се разпростират радиално зад самите имоти навън към гората.

_{Село в Мозамбик (Credit: Shamsurabiu, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

правилни свободни (разпръснати) форми:

- късо редово село – специфичен исторически тип селищно устройство (планировка на село), срещано главно в Централна Европа. Къщите са разположени в редица една до друга от едната или от двете страни на един-единствен централен път или водоем. Парцелите земя (стопанствата) обикновено се простират дълго и тясно перпендикулярно зад самите къщи. За разлика от класическите дълги редови села (дълги по няколко километра), селищата, спадащи към типа „късо редово село“, имат ограничена дължина и по-малък брой къщи, често възникнал при по-късна колонизация или върху ограничена територия.

- горско верижно село – средновековен тип селище, създадено в горски райони (през XII–XV век). Къщите са разположени по дължина, подредени покрай горски поток или път (като верига). Всяка ферма притежава дълга тясна ивица земя, която се простира от къщата през полето и ливадите чак до горския масив. Селищата от типа „горско верижно село“ са разположени основно в Чехия, Словакия, Полша,Германия, Австгрия.

- влашко редово или верижно село – специфични видове традиционни селищни форми, възникнали по време на Влашката колонизация (от XIV до XVII век) в планинските и хълмисти райони на историческата област Моравия, днес част от Чешката република (регион Моравска Влахия, намиращ се в североизточната част на Чехия), Словакия и Карпатите. При влашкото редово село (чеш. valašská řadová ves) къщите са подредени в сравнително правилен ред (редица) от едната или от двете страни на пътя или реката. При влашкото верижно село (чеш. valašská řetězová ves) къщите не са разположени плътно една до друга, а са „нанизани като верига“ по протежение на долината или потока.

_{Село Лейк Клиъруотър, Нова Зеландия (Credit: Michal Klajban, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

неправилни природни (стихийни/органично възникнали) форми:

- струпано село – селище с безсистемен устройствен план. Селищата, спадащи към тип, се срещат изключително често в планински и хълмисти райони с неравен терен, където релефът не позволява изграждането на прави улици. Къщите са разположени нагъсто, натрупани в безпорядък без ясен план или централен площад, а улиците са тесни и криволичещи.

- малко селище – поселение, често разположено в тесни пространствени условия, първоначално групировка от две до три земеделски стопанства (ферми/чифлици). Тази селищна форма е характерна предимно за определени географски и исторически региони в Чехия, Словакия, Полша, Германия, Австрия, Швейцария и скандинавските страни.

- малко селце – съставена от приблизително 4 до 15 исторически фермерски имота, която е по-голяма от единична уединена къща/чифлик, но е по-малка от стандартно голямо село. Селища от такъв тип се срещат се основно в Чехия и Словакия (на чешки и словашки се наричат съответно viska и vieska), по-рядко в Украйна и Русия.

- дворно село – специфичен исторически и градоустройствен тип селско селище в Централна Европа, основно в Чехия и Словакия). Чешката и словашка дума „дворцова“ (dvorcová) произлиза от „дво̀рец“ (dvorec) – чифлик, голям селски двор, имение или малък замък. За разлика от класическите села, където къщите са събрани на една улица или около централен площад, при дворцовото село отделните стопанства са издигнати далеч едно от друго. Всеки род или семейство е строяло дома си в средата на своите собствени земеделски земи. Поради това около всяка ферма е имало сплотен и цялостен парцел, вместо нивите да бъдат разпръснати на различни места около общото село. Този тип селища се появяват предимно в периода между XV и XVIII век. Характерни са за планински, полупланински и горски райони с по-разкъсан релеф, където природата не позволява изграждането на гъсто и геометрично подредено село.

Селища в САЩ

На английски език „село“ се превежда като „вилидж“ (village), но значението е малко по-различно в САЩ. Във всеки американски щат, „вилидж“ може да означава нещо различно.

Щат Ню Йорк

В щата Ню Йорк село е официално населен район, който се намира в рамките на определена община (град). Селото предоставя избрани общински услуги на жителите на селото. Селото има собствена (макар и по-малка) местна власт и дори може да има собствена полицейска сила. Селото трябва да има минимум 500 жители, а общата му площ не може да надвишава 13 км². Няма обаче ограничение за максимален брой жители, поради което най-голямото село в щата Ню Йорк, Хемпстед, има над 55 000 жители.

Появата на селата

Благодарение на щедрата природа, човекът изоставил сезонните миграции, необходими за намиране на източници на препитание. Така започнала появата на първите села. Първото село е основано около 9000 г. пр.н.е. от индианците, обитавали северозападното крайбрежие на Съединените щати и Канада и чиято диета се състояла от сьомга и жълъди. Села са строени и от ловци-събирачи. Жилищата им били почти кръгли, с дълбочина около метър, ями с диаметър 3-9 метра, оградени с каменни стени. С развитието на опитомяването и растениевъдството, агломерацията се увеличила значително. Хората изоставили кръговото разположение на колибите и се преместили в четириъгълни къщи, чиято форма позволявала удобно разширяване с допълнителни помещения според размера на семейството. Дърво и пръст са били използвани за изграждане на неолитни жилища в Близкия изток и Европа. В други райони на света, особено в топлите страни, материалът от растителен произход бил достатъчен. Разпознаваме два различни вида сгради – от сушени тухли на Изток и от колиби в Европа. Техниката на колибите, която срещаме в райони, богати на дървесина, се състои в изграждането на стени от преплетени клони, запълнени с хоросан, смес от глина и слама. Хората са строили сгради от сухо положен камък само там, където този материал е бил лесно достъпен. Правоъгълните къщи, направени от сухи тухли, са били плътно струпани една до друга и е можело да се преминава от една до друга по терасовидни покриви.