Пражката мозайка (на чешки: Pražská mozaika) е именувана на тези кубчета, изработени от естествен мрамор, които стандартно са с размери 6 × 6 × 4 сантиметра.

Особено характерна за тротоарите и площадите в историческия център на Прага, тази автентична настилка започва да се оформя основно през XIX век и днес е един от разпознаваемите символи на градската архитектура в чешката столица.

Състои се от три основни цвята – бяло, черно и розово. В миналото розовият цвят е идвал от прочутия сливенецки мрамор, който се е добивал от известната кариера „Циканка“ в някогашното село Сливениец, днес част от Прага. Сливенeцкият мрамор е много висококачествен, декоративен и лесно полиран розов до червен варовик. Въпреки че в каменоделството и търговията се нарича мрамор, от чисто геоложка гледна точка той не е метаморфозирана скала, а седиментна скала. Добивът в оригиналната кариера в Сливениец е преустановен и тя днес е защитен природен паметник.

В наши дни около 90% от настилките в Прага се правят в комбинация от бял и черен мрамор. В исторически план най-често използваната комбинация е материала във всички пражки мозаечни шарки. Най-голямата покрита площ в Прага е Вацлавският площад.

_{Детайл от фасадата на партерния етаж на Шенцовата къща в Прага (Credit: JanBedřich, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Цветова палитра

Най-често срещаните са рамкови шарки от два вида: „седемдесетка“ (с „дама“) и „рамки с дракони“, както и шахматна „дъска“, която е особено подходящи за тесни тротоари. Други често използвани шарки включват „кръстове“ и „звезди и кръстове“.

„Седемдесетка с дама“ е класически и много разпространен модел от пражки мозаечни плочки (черно-бели или черно-розови каменни плочки по пражките тротоари и площади). Рамката („седемдесетката“) показва вътрешния размер на голям квадрат от павета, който е с размери приблизително 70 см. „Дамата“ представлява по-малък централен квадрат (често направен от кубчета с различен цвят или размер), разположен в средата на това рамково поле. Според традиционните занаятчийски правила, „дамата“ (центърът) трябва да е по-голяма от ширината на заобикалящата я рамка (напр. 5 кубчета на дама и 4 кубчета на ръб).

Мозаечният паважен мотив „кръст“ е един от класическите модели на историческите мозаечни павета в Прага, изработени от малки каменни кубчета. Този мотив е бил поставян главно в близост до църкви и свещени сгради, където мотивите на кръстове са били разпръснати свободно по настилката или подредени в килимни шарки (често в комбинация от бяла мозайка със синьо-сиво или розово).). Съществува и в диагонален вариант („кръстове по диагонала“). Шарки с кръстове и звезди са се появявали в миналото пред къщи или на улични кръстовища и тротоари като част от местната сигнализация или естетическо разделяне на паважа. Кръстове, изработени от малки мозаечни кубчета, се появяват и на исторически фасади, в подлези или върху надгробни плочи (например на гробището „Винохради“)

„Звезди и кръстове“ е един от най-сложните и представителни мотиви на пражката мозайка. В средата на звездата е поставен кръст. Вътре в звездата често се появяват други геометрични форми, като квадрати, четириъгълници с извити (вдлъбнати) стени или четирилистни розетки. Поради изискания и впечатляващ външен вид, е използван върху по-важни сгради, в центъра на града (например на улица „Парижска“) или в църкви (например тротоарът от западната страна на църквата „Свети Кирил и Методий“ в кв. „Карлин“ – улица „Пецкова“).

Състои се от малки каменни кубчета (обикновено 6×6 см), исторически изработени от мрамор или варовик в контрастни цветове (черно, бяло или розово)

„Рамки с дракони“ е модел на паваж, представляващ ограничено правоъгълно или квадратно поле (рамка) с вътрешен геометричен мотив, с квадрат или кръст в пресечната точка на рамките. Състои се от малки каменни кубчета с размери 6×6×4 см, най-често изработени от бял (супиковски) и черен (липовски) или розов мрамор. Използва се главно върху представителни части от тротоари, например в Прага (напр. на улица „Храдебни“, около площад „Хащалскехо намести“, близо до улиците „Студничкова“ и „Албертов“) или в град Храдец Кралове.

„Шахматна дама” (или още „шахматна дъска“ / „дама“) е един от най-известните и прости шарки на пражката мозайка, който се състои от редуващи се светли и тъмни кубчета във формата на шахматна дъска. Този модел често се използва на по-тесни тротоари поради своята простота и форма.

_{Бял супиковски мрамор (Credit: P.paroubkova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

В допълнение към основните шарки, съществуват и техни варианти, например негатив (обръщане на цветовете), изпълнение успоредно на бордюрите или диагонално (наклонено). Мозаечната шарка е само по изключение адаптирана към конкретна сграда, например в Общинската къща или известната Щенцова къща.

Мозайката се подрежда в най-разнообразни сложни геометрични фигури и шарки. Интересен факт е, че орнаментите често се променят точно пред входа на различните сгради, като понякога повтарят или допълват архитектурните детайли от фасадата на самата къща (какъвто е случаят с Щенцовата къща).

През последните години темата за пражката мозайка е обект на обществени дискусии в Чехия, тъй като при някои съвременни мащабни реконструкции (например на Вацлавския площад) традиционните цветни мраморни десени се заменят с по-монохромни сиви и тъмни гранитни плочи. Въпреки това тя остава защитен елемент от културното наследство и духа на града.

Разликата между оригиналните и днешните мозайки, освен преобладаващия цвят, е, че оригиналният материал е бил разделен, а днес се разделя чрез рязане. Изрязаните кубчета са по-прецизни и позволяват използването на минимални фуги. Неравномерността на разделените кубчета придава живост на мозайката и позволява създаването на по-фини и извити шарки, които са трудни за имитиране с изрязани кубчета.

_{Липовски мрамор (Credit: P.paroubkova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Супиковски мрамор

Супиковският мрамор е уникален мрамор, добиван в кариера близо до село Супиковице, окръг Йесеник, Оломоуцки край на Чешката република. Той е бял, въпреки че цветът му варира от светлосив до сиво-бял до бял с ивици или жилки (сивият цвят се дължи на наличието на графит). Той е средно- до едрозърнест. Известен е с високата си твърдост. Този уникален вид мрамор се използва, заедно с .иповския мрамор, като камък за пражки мозайки, при които е с размери 6 x 6 x 4 см, нарязан е от 4 страни, като проходимата и долната страна са разделени. Добива се само в кариерата „Супиковице“.

Поради високата си твърдост, супиковският мрамор се използва освен пражки мозайки за полирани павета, вътрешни облицовки, рязани паважни мозайки и елементи от градинската архитектура. Най-известното му приложение е в пражките мозайки, които покриват тротоари и площади в Прага от XIX век.

Кариера „Супиковице“

Кариерата „Супиковице“ е четириетажна яма. Намира се в северния край на село Супиковице. То е известно от втората половина на XIX век с добива и обработката на гранит и мрамор. Това мраморно находище е единственото в Чехия, което се добива с въжени триони, използвани за добив на големи мраморни блокове в района около село Супиковице, известен с историческото си провище Силезийска Карара. Основната скала в кариерата е светлосив до сив кристален варовик с ивици.

Ямата на кариерата в Супиковице е на 30 м под потока Кунетичка. Намира се в окръг Йесеник, Оломоуцки край. Кариерата е с приблизителни размери 130 х 100 м и дълбочина 30 м. След добива каменните блокове се обработват в каменоделска работилница в село Микуловице в фини каменоделски изделия.

Липовски мрамор

Липовският мрамор се добива в кариерата „Хорни Липова“. Този камък се характеризира с тъмносив цвят със синкав оттенък. По-тъмните и по-светлите участъци (т.нар. фладрован мрамор) често се редуват, създавайки интересен модел. Той е част от пражката мозайка, където е с размери 6 x 6 x 4 см, нарязан е от 4 страни, проходим е, а долната страна е нащърбена. В пражката мозайка, която е разположена по тротоари и площади в историческия център на Прага, основните елементи са тъмен липовски мрамор и светлосив супиковски мрамор.

Кариера „Хорни Липова“

Кариерата „Хорни Липова“ е по-малка триетажна кариера, разположена на североизточния склон на Мраморов връх в село Липова-лазне в окръг Йесеник, Оломоуцки край. Находището се добива чрез блоков добив с помощта на сондажна техника, клинове и дребномащабно взривяване. Целта на добива е да се извлече възможно най-големият блок камък, така че да е подходящ за производство на павета, облицовки, паметници или первази на прозорци. След добива, мраморните блокове от липовски мрамор се отвеждат в каменоделската работилница в село Микуловице за обработка. В района на село Липов има значителни находища на общо 52 минерала. Мраморният хълм уместно сочи към висококачествения мрамор, който е много популярен не само в пражките мозайки. Например, тъмен, раиран или петнист липовски мрамор се използва за облицовката на метростанциите „Музеум“ или „Вишеград“.