По време на кариерата си Панка Пелишек се е изявявала като солистка и камерна музикантка, особено известна с изпълненията на произведения на Бетховен. Освен виртуозното техническо майсторство, благозвучен тон и пластично фразиране, нейното свирене се отличава и с тънък естетически вкус и правдиво интерпретиране на съдържанието на музикалните творби. В педагогическата си работа тя е търсила винаги новото, без да спазва закостенели принципи. В преподаването си е насърчавала учениците да следват „собствения си артистичен път“. Артистична и интелигентна, Пелишек има фундаментален принос за развитието и утвърждаването на българската клавирна школа, извоювайки си авторитет и престиж в европейски и световен мащаб.

_{Панка Пелишек през 1929 г. (Credit: Archives State Agency, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Панка Пелишек e родена на 2 май 1899 г. в София, Княжество България. Баща ѝ Вацлав Пелишек е валдхорнист, той е един от чешките музиканти, които идват в България непосредствено след Освобождението, за да подпомогнат развитието на музикалния живот в страната. Той свири в първия български военен духов и симфоничен оркестър (основан през 1879 г.) – съставен само от чехи и дирижиран от чех (или словак) – капелмайстора Йозеф Хохола. Майка й, чешката музикантка Вероника Шпиндлер е внучка на немския композитор и пианист Фриц Шпиндлер. Вацлав и Вероника имат осем деца, като трима от синовете им са много добри виолонисти, също и композират. Най-малкото дете в семейството, Панка се насочва към пианото. 10-годишна, тя започва музикалното си обучение в частно музикално училище в София под ръководството на Индржих (Хенрих) Визнер, български пианист, диригент и музикален педагог от чешки произход, и Людмила Прокопова, чешка и българска пианистка, оперна певица и музикален педагог. По-късно Панка е ученичка в Държавното музикално училище при клавирните педагози Андрей Стоянов и Иван Торчанов. На 18-годишна възраст тя е вече добре известна пианистка и се изявява като акомпанира на известни български певци и инструменталисти или участва като солистка на техни концерти.

През 1918 г. Панка Пелишек стажува два месеца в Будапеща при унгарския пианист и педагог Арнолд Секели в Музикалната академия „Ференц Лист“; през 1923 г. завършва Императорската академия за музика и сценични изкуства във Виена като ученичка на известния клавирен педагог Йосиф (Юзеф) Тофман. В Австрия тя изнася солови концери, а в последната година от следването си концертира и с българската оперна певица, мецосопраното Констанца Кирова във Виена, Грац, Залцбург.

_{Сватбеният портрет на писателя Михаил Кремен и втората му съпруга, пианистката Богдана. До тях са чилийският пианист Клаудио Арау и Панка Пелишек. 27 ноември 1929 г. (Credit: Archives State Agency, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През 1923 г. Пелишек се завръща в родината си. В България тя става чест концертен изпълнител, както като солистка, така и в сътрудничество с други музиканти. След 9 септември 1944 г. съвместно с Държавния радиоквартет „Аврамов“ свири творби на Моцарт, Антонин Дворжак и др. До 1950 г. Панка Пелишек извършва активна концертна дейност, като изпълнява концерти за пиано и оркестър от Лудвиг ван Бетховен (до минор, сол бемол мажор), Фредерик Шопен (фа минор), Ференц Лист (ми бемол мажор), Роберт Шуман, Едвард Григ, „Фантазия“ от Ференц Лист, почти всички сонати на Бетховен, както и пиеси от български автори като Светослав Обретенов, Панчо Владигеров и други автори. Много висока оценка получават нейните интерпретации на „Карнавала“ и Концертът за пиано от Роберт Шуман и особено на концерт № 3 за пиано и оркестър и Соната за пиано № 57 на Лудвиг ван Бетховен.

Педагогическата дейност на Пелишек започва непосредствено след завръщането ѝ от Виена. Първоначално е преподавател в музикалното училище в Пловдив (1923 – 1925 г.) От 1925 – 1930 г. работи в Държавната музикална академия като извънреден преподавател, а в периода 1931 – 1939 г. като редовен професор. В преподаването си е работила успешна както със деца, така и със студенти-абсолвенти. Била е вдъхновена от педагогическите техники на руския пианист Константин Игумнов и е намирала за непоносимо да слуша студенти да изпълняват произведения, диктувани от учители, и че вместо това трябва да бъдат насърчавани да изследват свои собствени техники и практики. Особено характерно за начина й на преподаване е било това, че приучавала възпитаниците си да свирят с разнообразен и красив пеещ тон. Възпоменателно есе, публикувано през 1979 г. във вестник „Култура“, възхвалява Пелишек:

[Тя] оформя естествени, а не изкуствени музиканти, насочва ги по собствен артистичен път. Вместо да ги тероризира в името на... възвишени принципи, тя подхранва и развива индивидуалността [на своите ученици].

В есето се отбелязва още, че Пелишек се е грижила и да не обезкуражава проблемните ученици, дори и да се е опитвала да ги отстрани от часовете си.

_{Гробовете на Вацлав Пелишек, Никола Роберт, Панка Пелишек и Елена Василева в Централните софийски гробища. (Credit: Спасимир (Spasimir Pilev), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Много от нейните ученици са известни български изпълнители – Дора Лазарова, Милена Моллова, Дянко Илиев, Светла Протич, Георги Азманов, всички победители и носители на престижни награди от конкурси. Сред най-изтъкнатите ученици на Пелишек са и Венцеслав Янков, Ото Либих, Мара Петкова, Люба Обретенова, Лидия Кутева, Възкресия Вълчанова, Катя Цветкова.

През 1969 г. на Панка Пелишек е присъдено званието „Народна артистка“, през 1979 година става „Герой на социалистическия труд, а пред същата година е наградена с орден „Георги Димитров“. През 1977 година тя прекратява преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория.

Панка Пелишек умира на 17 януари 1990 г., на 90-годишна възраст, в София, Народна република България. Погребана е в Централните софийски гробища.

Нейните вещи, творби и бележки се съхраняват в музей в София. Пред дома й на ул. „Аксаков” № 48 има поставена паметна плоча.

На името на Панка Пелишек е учредена награда за музикални преподаватели.