Основан е през 1891 г. от шведския учител, учен и фолклорист Артур Имануел Хазелиус (1833-1901), за да покаже какъв е бил животът в различни части на Швеция преди индустриализацията. Той е вдъхновен от подобен музей, основан през 1881 г. от крал Оскар II в град Кристиания (сега Осло). „Скансен“ става модел за други подобни музеи в Скандинавия, а по-късно и другаде. Думата „скансен“ (в превод от шведски означава „крепост, случайност“) е станала синоним на израза „музей на открито“ на много езици.

Първоначално „Скансен“ е бил част от Северния музей, също основан от Хазелиус, но става независим през 1963 г. Сградите в „Скансен“ все още са собственост на Северния музей.

Хазелиус е донесъл около 150 къщи на части по време на пътуванията си из Швеция, една дори от областта Телемарк в Норвегия. Те са сглобени отново в музея в оригиналния си вид. Само три сгради не са оригинали, а копия, внимателно построени според оригиналните модели. Всички сгради са отворени за посетители и показват живота в Швеция от XV до XIX век.

_{Типична къща в „Скансен“ (Credit: Sébastien Bertrand from Paris, France, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Във вътрешността на къщите и работилниците има актьори и исторически реконструктори, облечени в народни носии, които демонстрират традиционни занаяти като тъкане, грънчарство, стъкларство и хлебарство.

На територията му се намира зоологическа градина, в която се отглеждат предимно типични за Скандинавия диви животни (мечки, вълци, рисове, лосове, рендъри) и домашни породи, както и няколко животни, които не са скандинавски.

_{(Credit: Øyvind Holmstad, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Там редовно се пресъздават шведски народни празници, сред които лятното слънцестоене (Midsummer), Коледният базар и отбелязването на националния празник на Швеция.

Скансен приема над 1,3 милиона посетители всяка година. На площ от над 300 000 м² е построено и копие на град от XIX век, където се демонстрират традиционни занаяти в обстановка от епохата. От 1897 г. насам в музея работи и въжената линия Skansens bergbana, която преодолява разлика във височината от 34,67 м при обща дължина от 196,4 м.