Жилищният комплекс Wozoco (на български се произнася: Возоко) е проектиран от архитекти от холандското студио MVRDV, което придобива световна известност благодарение на тази сграда.

Името на комплекса е съкращение, типично за нидерландския език – WoZoCo, и идва от първите срички на думите в официалното му описание: Woningen een Zorgcomplex (в превод: „Жилища в комплекс за грижи“).

Строителството се е състояло между 1994 и 1997 г. За конструкцията на сградата е използван стоманобетон. Огромните конзоли са изработени от стоманени греди. Това е една от най-посещаваните модерни архитектурни забележителности в покрайнините на Амстердам.

Строителната площадка е квартал „Оокмеервег“ в Амстердам. Жилищата за възрастни хора WoZoCo формално са базирани на околностите си – жилищен комплекс от 60-те години на миналия век, или по-скоро на типичните за него многоетажни блокове. Сградата зачита оригиналното развитие и като цяло подобрява градския дизайн на обекта.

_{(Credit: laurenatclemson, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Предназначението на жилищната сграда е за възрастни хора; специфична социална група, която е била забравена в миналото при създаването на жилищни сгради. WoZoCo е една от първите жилищни сгради за възрастни хора, която не е класически „дом за пенсионери извн селото“. Идентифицирането на възрастните жители с новия им дом, с което те се хвалят, е ключово, тъй като често се посещава от туристи сред архитекти и студенти.

Тази жилищна сграда, известна понастоящем още като Оклахома, се превръща в архитектурна икона благодарение на смелата си маса с няколко северни конзоли с височина до единадесет метра, в които са разположени апартаментите. Необичайната форма на 9-етажната сграда е възникнала поради изискването на инвеститора да разположи сто апартамента на даден тесен парцел, което обаче се оказва невъзможно при спазване на определени жилищни стандарти.

Според строгите закони за жилищно строителство в Нидерландия, всяко жилище трябва да получава точно определено количество дневна светлина. При първоначалния план на архитектите обаче се оказва, че поради ограниченията на парцела само 87 от 100-те планирани апартамента ще имат достатъчно слънчево греене. За да не заемат допълнително пространство на земята и да спасят зелените площи, MVRDV вземат останалите 13 апартамента и буквално ги „окачват“ да висят конзолно (конзолни кутии) извън северната фасада на основния блок. Тези висящи къщи изглеждат сякаш се противопоставят на гравитацията и придават на футуристичен вид на комплекса.

Жилищната сграда WoZoCo е създадена като перифраза на класическата галерийна къща – галерията е разположена на север, а балконите на 87-те малки по размер социални апартамента са ориентирани на юг. Тези апартаменти все още са вместени в тясна ивица застроена площ. Ориентирани са в посока изток-запад.

_{(Credit: Frank Markesteijn, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Сградата се отличава с ярки цветове на балконите и хаотично разположени прозорци. За парапетите на балконите са използвани многоцветни плексигласови или вертикални метални решетки, които позволяват на обитателите да виждат околността, дори когато седят. Ярките цветове на балконския плексиглас допринасят за характера и оптимистичния вид на цялата сграда.

Остъклени галерии се простират по северната фасада. Монотонността ѝ обаче е нарушена от конзоли със същата повърхностна обработка като южната фасада.

Сградата става световноизвестна заради своето уникално и нестандартно инженерно решение, оприличавано често на „скрин с наполовина извадени чекмеджета“.

Отличия

Финалист за престижната европейска архитектурна награда Mies van der Rohe през 1999 г.