Рудолф Турн-Таксис, по-късно свободен господар на Тросков, е роден на 25 ноември 1833 г. в Прага, Кралство Бохемия, Авсгрийска империя. Произхожда от древния род Турн-Таксис, който е документиран още през 1117 г. в италианска Ломбардия в лицето на Райнериус де Тасо. Рудолф е третият син на чешко-австрийския княз Карл Анселм (1792–1844), собственик на централночешките имения Лоучен и Добровице, и съпругата му Изабела. Наследява имоти, чиито центрове са именията Нимержице и Врутице и две къщи в Прага.

Завършва право в родния си град. Член е на Академичния читателски кръг в Прага – влиятелна студентска организация в Карловия университет, основана през 1848 г., която служи като средище за либерални, патриотични и панславистки идеи, чийто председател е историкът Константин Иречек.

Рудолф Турн-Таксис става голям поддръжник на чешкото национално самосъзнание в средата на XIX век. Като меценат и демократ по убеждения, той подкрепя редица чешки и моравски патриотични сдружения. Също така е основател и първи председател на пражкото певческо дружество „Хлахол“ (основано през 1861 г. като мъжки хор, женският хор е създаден през 1879 г.). Заедно с юрисконсулта Ян Йержабек и историка, юрист, писател и поет Карел Яромир Ербен, той основава списание „Правник“ през 1861 г., в което се занимават със създаването и защитата, критичното обсъждане на чешката правна терминология. Сътрудничи активно в съставянето на „Научен речник“ (публикуван през 1860–1874 и 1890 г. – първата изчерпателна чешка обща енциклопедия, редактирана от Франтишек Ладислав Ригер), като предоставя текстове предимно от областта на правото и правната философия. Пише статии за вестник „Народни листи“.

Рудолф Турн-Таксис е член на Чешкия комитет за създаване на Народен театър (1861 г.) и един от основателите на Чешката „Умелеческа беседа“ в Прага (1863 г.). Подкрепя чешките писатели Божена Немцова, Витезслав Халек и Каролина Светла, а също така подкрепя чешките композитори Антонин Дворжак и Бедржих Сметана.

_{Рудолф Турн-Таксис (Credit: neznamy autor 1833, Public domain, via Wikimedia Commons)}

От 60-те години на XIX век финансовото му положение става несъстоятелно (през 1865 г. дълговете му вече надвишават оценената стойност на имуществото му) и имуществото му трябва да бъде разпродадено. След това се оттегля от политическия живот и през 1877 г. започва работа като съдебен чиновник в град Кромержиж. През същата година поема ръководството на хор „Мораван“ (основан през 1862 г. в Кромержиж), като повишава нивото му с високите си стандарти. Програмата на „Мораван“ е обогатена с композиции от Бендла, Блодка, Дворжак, Фибих и Сметана. През 1879 г. Турн-Таксис кани известния Флорентински квартет да свири в сградата „Надсклепи” в Кромержиж, а неговият примарио Жан Бекер официално моли Антонин Дворжак да композира славянска композиция за струнен квартет. Дворжак изпълнява това желание и композира Струнен квартет № 10 в ми бемол мажор, оп. 51, B92 „Славянски“ и го посвещава на Бекер. Моравският адвокат и пианист Карел Козанек обаче пише на Дворжак от негово име. Бедржих Сметана също композира в именията на Турн-Таксис и пише операта си „Бранденбургци в Бохемия“ в Нимержице. При друг княз от това семейство, Александър Ян от Турн-Таксис, Сметана живее в имението му в село Ябкенице, където по-късно князът поръчва да бъде построен паметникът на Бедржих Сметана.

През 1880 г., вместо да бъде стажант в Кромержиж, той приема по-изгодна позиция в Източна Румелия (благодарение на препоръката на Иречек) и от края на десетилетието до 1892 г. работи като в град Пловдив, където става главен адвокат (главен юрисконсулт на Дирекцията на правосъдието), а от 1885 г. – главен прокурор към Върховния съд на Източна Румелия. Изработва поредица законопроекти, правила и норми, които целят модернизирането на румелийското законодателство и постепенното му откъсване от османската правна система.

През 1883 г. Рудолф Турн-Таксис изработва ключов проект за наказателен закон и участва в комисии за модернизация на правосъдието (заедно с личности като Стефан Бобчев и Йоаким Груев). Автор е и на първите закони за нарушаване на реда в обществения транспорт.

Рудолф Турн-Таксис и чешкият граф Антонин (Антон) Бернкопф (доктор по право, назначен през 1881 г. за прокурор в Стара Загора, a от 1883 в Пловдив) са основоположниците на модерната българска юридическа система.

Сред това Рудолф Тур-Таксис е искал да се върне в Нимержице, но това не е било възможно.

Няколко години след Съединението на България през 1885 г. той все пак се завръща в родината си.

В края на живота си решава да прекъсне връзките си със семейство Турн-Таксис (вероятно по настояване на семейството си) и през 1894 г. иска промяна на името, след което монархът му разрешава да използва името Фрайхер фон Тросков (семейството сега използва фамилията Тросков). Установява се в село Трахау, близо до Дрезден (сега предградие), за да си почине.

Рудолф Турн-Таксис умира през 1904 г. в моравското село Велехрад, където е на гости на дъщеря си Хедвика. Останките му са ексхумирани и транспортирани до град Стара Болеслав, Чехословакия, на 18 декември 1930 г.

_{Гробът на Рудолф, принц Турн-Таксис, свободен господар на Тросков, в гробището в Стара Болеслав. (Credit: Alena Pokorná, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Личен живот

На 28 ноември 1857 г. в параклиса „Лорето“ в Храдчани Рудолф Турн-Таксис се жени за Джени Щендлерова (родена на 9 април 1830 г. в Прага, умира на 29 септември 1914 г. в Грац), дъщеря на учителя по музика Ян Щендлер и Юлия, по рождение Аулберова. Те имат пет деца:

- Йохан (Ян Непомук; 29 юни 1860 г. Нимержице – 3 ноември 1920 г.), полковник от Руската царска армия, носител на ордените „Свети Владимир със скръстени мечове“ и „Свети Георги със скръстени мечове“, командир на Чехословашкия 20-ти пехотен полк. На 23 октомври 1907 г. получава признание за наследствения си баронски статут в Русия и правото да използва семейния си герб. Приема православието. През 1903 г. променя името си на Иван Рудолфович Тросков. Участва в Руско-японската война и Първата световна война.

- Людмила (родена на 18. 5. 1862 г., умира на 29. 2. 1888 г. в Пловдив)

- Изабела (1863–?)

- Адалберт (Войтех; розен на 10. 10. 1867 г. в село Нимержице, умира през 1933 г.)

- Хедвига (Хедвика; 16. 1. 1873 – ?)