Панелните блокове са произведени предварително в специално промишлено домостроително предприятие. Наричани разговорно „панелки“, те обикновено се срещат в жилищни комплекси.

Първите панелни постройки се появяват в Холандия след Първата световна война. В Германия такива постройки се появяват през 1923 г. Първата в света цялостна група (блок) жилищни сгради, сглобени от бетонни панели, е построена през 1939 г. в Париж, подобни блокове са построени и в Швеция и Финландия.

Строителството на панелни блокове е служило като бърз и евтин начин за жилищно строителство, но те не са били строени никъде в западните страни в такъв масов мащаб, както в Източния блок. Западна Европа изоставя строителството им през 70-те години на миналия век, те са били строени в Централна Европа до началото на 90-те години на миналия век и все още се строят в Източна Европа днес. Идеята за блок, построен по този начин, е била основно двойна: да се намалят разходите и труда на строителството, което е било причинено от необходимостта от бързо изграждане на голям брой апартаменти за нарастващото градско население.

_{3-етажен панелен блок в Будапеща (построен през 1989 г.), 13-ти район („Визафого“), 2010 (Credit: Kmiki87, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Панелните блокове в страните от Източния блок

През 1940 г. в Чехословакия е построен експериментална малка жилищна сграда от лят бетон, като панелите са произведени директно на строителната площадка, предшественик на първите панелни блокове. В началото на 1940 и 1941 г. в град Злин (днес част от Чешката република) са построени първите два многоетажни жилищни блока и започват да се появяват други експериментални сгради. Панелни блокове започват да се строят в началото на 50-те и 60-те години на миналия век в почти всички страни от тогавашния Източен блок, включително и в България, където първите едропанелни жилищни сгради в са построени през 1958-59 г. в ж.к. „Толстой“ в София. Панелните блокове заменят тухлените къщи, построени дотогава; впоследствие е било възможно строителството да се ускори с напълно революционни темпове. Поради растежа на градовете във всички страни от блока и отлива на хора от селата към градовете, търсенето на жилища е било голямо, а освен това дългото следвоенно възстановяване все още е продължавало в Съветския съюз и други страни. Новите жилищни комплекси, създадени върху зелени поляни, са били изобразявани като нови, идилични, социалистически жилища. Това наистина е така, в сравнение със старите къщи без топла вода или тоалетни, от определена гледна точка. По това време са се строили и цели сглобяеми градове, като град Припят в тогавашната Украинска ССР или град Мост в Чехословашката социалистическа република. Тези нови градове са били създадени до голяма степен за нуждите на индустрията.

Това е довело до радикални промени в цели градове. Първоначалното разнообразно застрояване е било заменено от унифицирани, стандартизирани и шаблонни панелни жилищни комплекси. Те обаче са имали и своите недостатъци. Имало е негативни явления, както социални поради бързото създаване на големи населени места, така и технически. Недостатъчна топлоизолация, която се е компенсирала от ниската цена на електроенергията, което е водело до значителни разхищения. Проектирането на индивидуалните къщи често е било с лошо качество, което ги е правело честа мишена на критики от страна на социалистическите режими.

След политическите промени в Централна и Източна Европа „панелките“ започват се възприемат като един от основните проблеми. Било е необходимо да се модернизират хиляди блокове и апартаменти, за да се постигнат съвременни жилищни стандарти. На много места обаче се е наблюдавало по-скоро намаляване на населението и затова стари блокове са били съборени.

Панелни блокове се разрушават и в източната част на Германия, където поради намаляване на населението (например в региона Цитау почти 40% от населението е намаляло след обединението на Германия до 2022 г.) особено поради миграция на населението към по-развитите части на страната, има нисък процент на заетост на панелни апартаменти, които градовете решават да разрушат поради нерентабилност на поддръжката.

Най-големият жилищен комплекс в Централна Европа се намира в Словакия – това е „Петржалка“ в Братислава, който има приблизително 117 000-130 000 жители в 40 000 апартамента. Първият панелен блок в комплекса е построен на 3 август 1977 г.

_{Жилищен комплекс в германския град Хойесверда, 2013 (Credit: Doris Antony, Berlin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Панелните блокове в страните от Западния блок

Панелни блокове са строени и в демократичните страни от т.нар. Западен блок, но никога в същата степен, както в страните от социалистическия лагер. „Панелките“ са станали жилища на доста по-бедни социални класи, имигранти. Те са били строени и в покрайнините на градовете. Някои опити за изграждане на жилищни комплекси в САЩ, като например „Прюит-Айгоу“ в град Сейнт Луис, щата Мисури, са се провалили и са довели до създаването на гета. Някои западноевропейски градове с панелни блокове (например в предградията на Париж) също имат проблеми с появата на бедняшки квартали. Панелните жилищни комплекси претърпяват голямо развитие в Швеция, като част от програмата Miljon, организирана от социалдемократическото правителство в годините 1965–1974 г. Като част от нея биват построени 650 000 апартамента, повечето от които в панелни блоконе. В тях обаче се заселват и имигранти, дошли в Швеция в резултат на благосклонната имиграционна политика.