На повърхността метростанциите обикновено са обозначени с логото на компанията, която управлява метрото. Логото маркира входовете към станцията. Всяка станция има няколко отделни входа, които улесняват удобния достъп до станцията и позволяват на пътниците да се придвижват, без да се налага да пресичат улицата на повърхността. Поради това входовете на метрото често се намират в подлези. На всеки вход има ясна карта или схема, която улеснява ориентирането на пътниците в станцията и ориентирането в транспортната мрежа на метрото.

В някои случаи станциите са директно свързани с важни сгради, което позволява директен достъп до входните зони на сградата.

Метростанциите в някои градове, като Монреал, Стокхолм или Москва, са известни със своята изискана архитектура и богата декорация.

Метростанциите, много по-често от жп гарите или автогарите, имат свой собствен отличителен архитектурен и художествен дизайн, който помага за лесното разпознаване на всяка станция.

Подземни метростанции

Плитко заложени, изкопни

Станцията е построена в открита яма, на дълбочина около 10 метра под повърхността. Обикновено е свързана с повърхността чрез фиксирано стълбище. Пример за изкопна метростанция е „Опатов“ в Прага.

_{Метростанция „Намести Миру“ в Прага – пример за прокопана станция (Credit: Matěj Čadil=en:User:Neral as confirmed here 2007-01-25 (in Czech), CC BY 1.0, via Wikimedia Commons)}

Дълбоко заложени, прокопани

Прокопаната станция се намира дълбоко под земята, обикновено на дълбочина от 20 до 60 м. Тя се състои от няколко кораба и изходът ѝ обикновено е навън чрез един или повече ескалаторни тунели. Станции от този тип могат да се използват като противовъздушни или противоатомни убежища. Пример за прокопана метростанция е „Намести Миру“ в Прага.

Трисводести

Трисводестите станции са най-разпространени сред изкопаните. Те са конструирани по такъв начин, че има два странични коридора, всеки с по един коловоз. Средният коридор служи за достъп на пътниците и обикновено от него се прави изход. Коридорите са свързани помежду си чрез транспортни възли, между които има стълбове, поддържащи станцията. По време на строителството първо се изкопават страничните тунели, след това средните и накрая се пробиват самите транспортни възли; това създава стълбове. Пример за трисводеста метростанция е „Андел“ в Прага.

_{Метростанция „Андел“ в Прага – пример за трисводеста станция (Credit: A.Savin, FAL, via Wikimedia Commons)}

Двусводести

Двусводестите станции са много рядко срещани. Те са разположени така, че да има по един коридор за всеки коловоз, като двата са свързани приблизително по средата на перона. Пример за двусводеста метростанция е „Братиславская“ в Москва.

Едносводести

Едносводестата станция се състои от едно голямо подземно пространство, което не се поддържа от нищо; цялото тегло на скалата над станцията се пренася върху стените ѝ. Пример за едносводеста метростанция е „Кобилиси“ в Прага.

_{Метростанция „Кобилиси“ в Прага – пример за едносводеста станция (Credit: Miaow Miaow, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Наземни метростанции

Наземните станции са най-лесни за изграждане и, разбира се, най-евтини. Те обаче могат да бъдат декоративно архитектурно проектирани или просто да наподобяват обикновени железопътни спирки. Пример за наземна метростанция е „Райска градина“ в Прага.

Надземни

Надземните метростанции са изградени върху надземна конструкция и заедно с наземните метростанции са широко разпространени в т.нар. леко метро, както и в класическата мрежа на метрото в Ню Йорк и други градове в САЩ (не са толкова разпространени в Европа).