News

Тази област е историческа и териториална част от големия Токайски регион, разположен предимно в Унгария (около 5 000 хектара), докато в Словакия е законово ограничен на 907 хектара. Това е най-малката лозарска зона в Словакия.

Винарският регион Токай е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2002 г.

Токайските вина са бели десертни вина със златист цвят, приготвено от плодовете на светли сортове грозде, в естествени условия, под прякото въздействие на слънчевите лъчи. Имат привкус на стафиди, хлебна кора и мед.

Произходът на името Токай вероятно идва от старославянскиата дума stokaj, което означава "сливане", на словашки: sútok. Всъщност град Токай е разположен на сливането на реките Тиса и Бодрог. Според друга хипотеза, по-малка вероятна, името е с древен турски произход и означава "гора покрай река".

Най-ранните доказателства за съществуването на токайското винопроизводство датират от 1550 година.

Смята се, че лозарството в региона започва още по римско време, в края на 3 век. Словаците се придържат към теорията, че местните славяни са продължили тази дейност. Унгарците, които се заселват в Токай в края 9 век, имат друга версия, а именно, че лозарството е въведено в района от източното племе Kabar. Възможно е името „Токай“ да произлиза от арменската дума„грозде“.

През 17 век токайските вина стават известни в Русия, откъдето идват от Полша.

Съвременният начин за производство на най-добрите токайски вина (с помощта на благородната му форма Botrytis cinerea) е изобретен от свещеника на семейство Ракоци. През 1683 г. полските рицари, които премахнват турската обсада на Виена, донасят токайското вино в Полша. През 1703 г. принц Ракоци изпраща партида вино на Луи XIV - оттогава токайското вино е известно във Франция.

„Сладостта и силата му съживяват човека. Това вино активира всички извивки на мозъка и осветява в дълбините на душата вълшебния фойерверк на искрящо остроумие и радост." - така говори Волтер за токайското вино.

През 18 век руските царе поддържат отряд от казаци в град Токай, които отговарят за доставката на унгарско вино в Санкт Петербург. През 1745 г. в Русия се създава специална комисия за закупуване на токайски вина. През 1908 г. официално е одобрена зоната за производство на токайски вина. По това време Унгария и Словакия са били част от един държавен субект - Австро-Унгария; това обяснява по-късните твърдения на Словакия за производството на токайски вина.

Слезд установяване на комунистическата власт(1949 г.) традициите при производството на токайско вино в Унгария са прекъснати, което води до влошаване на качеството му. Едва през 90-години на века започва процес на връщане към старите традиции на винопроизводство, включително и под държавен контрол.

Унгарците вярват, че слънцето в токайското вино е достатъчно, за да се справи с всякакъв студ.

Типове токайско вино

Самороден токай – от несортирано грозде, набрано произволно, сухо и сладко токай-асу – от изсушено грозде; набрано ръчно; може да бъде сладко или особено сладко, в зависимост от обема но сушените зърна, добавени в гроздовия сок.

токайска есенция - напитка, която се приготвя по метода на слаба ферментация от изсушено грозде, набрано ръчно

Унгарски токай - Най-добрите токайски лозя се намират на планинските склонове от 100 до 400 м надморска височина. Климатът там се характеризира с нестабилна пролет, горещо лято, топла есен с редки дъждове. Създават се условия за развитието на „благородната плесен“ Botrytis cinerea – водеща до относително увеличение на захарта в резултат на концентрацията на сока. В замразените плодове съдържанието на захар може да се удвои. Вината от такова грозде имат по-високо съдържание на глицерин, което обяснява мекотата на техния вкус.

В областа се отглеждат соровете фурминт(унг. furmint), gars level (липовина, унг. hárslevelű, слов. lipovina), жълт мускат (мускат люнел, унг. Sárgamuskotály, слов. muškát žltý ) и зету(унг. zéta).

За производството на токайски вина се използват само четири вида грозде - furmint, harpslevel (lipovina), жълто индийско орехче и зета. Късна реколта - края на октомври-началото на ноември.

Словашки токай - Твърденията на Словакия за производство на токайски вина са исторически базирани. През 1908 г., когато официално е одобрена токайската зона за производство на вино, Унгария и Словакия са част от Австро-Унгария; след разделянето на империята част от токайските лозя са отстъпени на Словакия(тогава в състава на Чехословакия) - 7 села ( Бара, Черхов, Чернохов, Мала Търна, Словенске Нове Место, Велка Търна, Винички)в областта Требишов.

Съществува дълъг спор между Унгария и Чехословакия ( Словакия от 1993 г.) за правото на региона, който да използва името Токай.

В средата на 20-ти век унгарците предпочитали просто да купят почти цялото вино, произведено в словашката част на токанските лозя, след което го продадоха под името унгарски токай.

През 1989 г. словашките винопроизводители пускат на пазара словашки токай (Tokajske vino), което води до началото на дългосрочно съдебно дело между двете страни. Споразумение, подписано през юни 2004 г., слага край на конфликт между Унгария и Словакия, упълномощаващ лозарите от район от седем словашки села да произвеждат токайското вино в съответствие със същите стандарти за качество, установени от Унгария през 1990 г.

Унгарските винопроизводители се борят за изключителното право на търговската марка Токай. Трудните спорове със Словакия не са единственият прецедент от този вид. През 2008 г. Унгария успява да преименува елзаското вино токай пино гри в пино гри д'елзас. В същото време вина с името "Токай" продължава да произвежда кримският завод Масандра.