Тази дейност и като занаят, и изкуство е именувана на основния си материал – телта. На словашки „тел“ е drôt (дрот), оттам и думата, обозначаваща занаята – drotárstvo (дротарство), както и думата, обозначаваща занаятчията – drotár (дротар). Думите „дрот“, „дротарство“ и „дротар“ не съществуват в българския език. В някои региони на страната думата „Дротар“ се среща и като фамилно име.

Плетенето с тел представлява специфичен вид народно производство в Словакия, което започва в епоха, в която словаците не са имали своя държавност и територията им е била част от Унгария. По време на своето развитие то е приело много форми и е претърпяло много промени, но продължава да представлява важна част от културата и социалната история на страната.

За разлика от златарството или класическата обработка на метали, автентичният занаят на плетене с тел не разчита на термична обработка, спояване или лепила. Формите се постигат изцяло чрез механично преплитане, усукване и специфични възли, правени с помощта на прости клещи и ръчни инструменти.

_{Поважски музей, постоянна изложба на дротарството. (Credit: Palickap, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Занаятът възниква през XVIII век в северните и северозападните региони на днешна Словакия (главно около градовете Жилина и Тренчин), а по-късно и в региона Спиш. Първоначално се развива като допълнителен поминък за бедните селяни, които са пътували от село на село, за да предлагат услугите си.

Първите майстори са били вид „доктори на повредени съдове“. Те са използвали тел, за да пристягат, укрепват и поправят счупени глинени, керамични или порцеланови кухненски съдове.

С течение на времето занаятчиите започнали да произвеждат изцяло нови функционални вещи от тел и ламарина – цедки, закачалки, капани за мишки, кошници и поставки за ютии.

Повечето от майсторите са практикували занаята си в Словакия, докато други са пътували извън границите на Австро-Унгарската монархия и са разпространявали търговията почти по целия континент, а по-късно и в Русия, Северна Африка и Америка.

Около XIX век повече от 150 селски общности в северозападната част на днешна Словакия са се занимавали с теления занаят. Това е била важна и уважавана професия. Развитието ѝ е било обусловено от спешната нужда от ремонт на каменни, глинени и порцеланови съдове. В миналото в повечето словашки региони е било по-изгодно за бедните да счупят съд, отколкото да купят нов, защото цената на нов съд е била два или три пъти по-висока от цената на нов. Освен това такъв съд, подсилен с бяла тел, е по-устойчив от новия. Ако пасне отново, не се чупи.

Повечето от майсторите са практикували занаята си в Словакия, докато други са пътували извън границите на Австро-Унгарската монархия и са разпространявали търговията почти по целия континент.

В началото на XIX век в северозападната част на Словакия, около две трети от мъжкото население, са били дротари. От този брой около 4000 от тях могат да бъдат намерени в Русия, където е имало малка конкуренция, а езикът е бил подобен на словашкия. Особено известна е историята на словака Имрих Дотчар, който отишъл да изучи този занаят чак до далечна Русия, където постигнал успех и забогателство. В град Самара той получава концесия за изграждане на градско осветление. Дончар осигурява на жителите на Самара един допълнителен час светлина, за което благодарните граждани на града на Волга му дават прозвището „Властелинът на светлината“. С нарастването на масовата имиграция в средата на XIX век обаче, занаятчиите започват да пътуват до почти всеки континент по света, адаптирайки се към местните пазари и разработвайки още повече продукти.

Развитието на телената индустрия е спряно от Първата световна война и след 1918 г. то започва да намалява поради конкуренцията от индустриални продукти и ограничените възможности за пътуване. След Втората световна война традиционната форма на практика изчезва.

В допълнение към обикновената стоманена и месингова тел, започват да се използват благородни метали: сребро и злато. През 1911 г. Йозеф Холаник-Бакел печели Голямата награда на Световното изложение в Рим за своите луксозни кошници и везни.

_{Мусайон, телени майстори и телени изделия 2018 (Credit: Matěj "Dědek" Baťha, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

В началото на XX век по словашките земи е имало около 5000 дротари. След основаването на Чехословакия през 1918 г. професията постепенно изчезва и се произвеждат предимно художествени изделия – производството е концентрирано в производствени кооперации (например през 1941 г. в словашкото село Велке Ровне е основана кооперация „Светом“).

Постепенно този занаят се трансформира в приложно изкуство. Художници и занаятчии започват да преоткриват техниката на плетене с тел през 60-те години на миналия век, но подновеният интерес към производството на тел нараства бързо след 90-те години на миналия век. Днес съвременните майстори в Словакия използват традиционните техники за плетене на тел, за да създават бижута, скулптури, декорации и уникални арт обекти, в комбинации с огромно разнообразие от материали. В културно-исторически план, занаятът днес се счита за специализирана и специална техника на занаятите и изкуството в рамките на словашката национална култура, която е и международно призната.

През 1998 г. жителите на словашкия град Турзовка издигат паметник на кисуцките майстори на плетене с тел в града си. Те го откриват по случай 400-годишнината от основаването на града. Автор на бронзовата скулптура, наречена Drotár a džarek (Дротар и джарек) е водещият словашки скулптор Мирослав Ципар, който е роден в близкото село Висока над Кисуцоу и е почетен гражданин на града. „Джарек“ е дума, произлизаща от словашкия (особено кисуцки) диалект и се отнася до чирак или млад помощник на пътуващ занаятчия. В миналото, когато словашките дротари отивали да работят в чужбина, те вземали със себе си млади момчета (джарки – džarky), за да ги научат на занаята. Такова момче е помагало на майстора да носи инструментите и се учил да работи с тел.

„Дротарство, изкуството на народа със света“, е в Представителния списък на нематериалното културно наследство на Словакия на ЮНЕСКО. Решението за присъединяване към Междуправителствения комитет за опазване на природното наследство на 14-тата му сесия се провежда от 9 до 14 декември 2019 г. в Богота, Колумбия. По този начин то става седмият елемент, който Словакия е вписала в списъка на ЮНЕСКО.

Изложби, документиращи историята на занаятите, се провеждат от време на време в Словакия: в град Жилина – в замъка Будатин, където е разположен Поважския музей, който е единствената институция в света, съхраняваща богата колекция от занаяти и художествени изделия, изработени от плетена тел; също и в музея в село Велке Ровне.

Дротарите са обект и на дейността на OZ Galéria drôtu, гражданско сдружение, чиято цел е да свързва калайджиите, да организира изложби на калайджии в страната и чужбина и активно да разпространява осведомеността за дротарството. От 2014 г. OZ Galéria drôtu организира ежегодна изложба в Примациалния дворец в Братислава.

Съвременни словашки майстори-дротари:

- Йозеф Шабо (Братислава)

- Ладислав Юровати-младши

- Ладислав Фапшо (Поважска Бистрица)